Камен Донев - Човекът-сцена

Какво прави един артист, когато е под карантина? Пак е артист, особено ако се казва Камен Донев. Поводът за този конкретен силует е формален - на 15-и ще празнува последния си рожден ден, преди да преполови собствения си век. Или казано в негов стил, остава му една година до 50-годишнината, защото в сряда, която по принцип е неговата малка неделя, е събота, и поради тази причина му липсват първите седем години, които на практика са арпаджикът на неговото творчество.

Камен Донев отдавна се отрече от държавата, като такава. Когато титани на сцената плачеха, че ги пенсионират, че не ги канят в главни роли, няма с какво да се препитават, русенецът просто взе съдбата си в ей онези две челични ръце, доневите. Той написа пиесите, които искаше да играе, продуцира спектаклите, които искаше да гледа и засне филмите, на които не би пропуснал прожекция. Ако обичаш нещо истински, ако работиш професия, с която живееш, ако си актьор, който вярва, че трябва е в диалог с публиката със залог всичко или нищо, публиката ще иска да прочете твоите текстове, да присъства на спектаклите, да гледа филмите ти и това да се случва отново и отново. Това е Камен Донев - човекът-сцена.

Единственият актьор, който без проблем пълни зала „Арена „Армеец”. Ще го видите тихо да върви от врата на врата, да убеждава инвеститори. Ще го видите да търси съмишленици, но никога няма да го видите да мърмори и мъмри. Не! Това е все е едно Аспарух да мъмри и мърмори. Не!

Така е и сега, когато сцените са затворени, билетите стоят непродадени, а министърът на културата води култура на милостинята към хората на изкуството на мърморенето към министерство и на културата. Донев (не го бъркайте с този от „Софарма”) направи това, което може най-добре - да пише, да вади червейчетата от главите на българите. Един от малкото бунтари в страната, който предпочете разума в подчинението в борбата с пандемията. И ако има истински повод за силует, това е неговото обръщение към българите.

„Изправени сме пред голяма битка. Такава, каквато не сме водили до сега. Тази битка не е срещу врага, наречен коронавирус... Тази битка е срещу нас. Срещу нашите навици, манталитет, житейска философия и социална ангажираност. Тази битка започва с едно самопризнание. Много важно и навременно. Самопризнание, в което няма нищо срамно и осъдително. А именно - че трябва да спрем да мислим за себе си, за собственото си спасение, сигурност и комфорт. Трябва да мислим и действаме за НАС! Всеки да се грижи и за другия. За този, който не му е роднина и приятел. За този, който случайно е наблизо и който може би няма да срещнем скоро в живота си. [...]

Нека вярваме и се доверим на хората, които разбират и контролират ситуацията! Нека надмогнем балканската стихия на напънатия смелчага, който просто е на „въпреки”, защото му е в кръвта! Нека се смирим и помислим за възрастните хора и за всичко, което ги очаква, ако се разболеят! Нека се бием, както са го правили нашите герои! Да, войната е на друг фронт, но е война и всички сме войници в нея! Нека се бием сърцато и до крайна победа!

Братя и сестри, истината е, че се изисква толкова малко... Просто да надмогнем ненужното, да приемем всичко сериозно и да се подчиним на онези, които командват.”

Камен Донев стана безкрайно любим и обичан от шоуто на Теди Москов „Улицата”, където разгърна за първи път „Възгледите на един учител”.

Възгледите на актьора в тази неподозирана и страховита ситуация показват, че хората, които са най-добри в комедията, са хората, които познават до болка драмата.

Камен Донев е роден на 15 април 1971 г. в Русе. Като малък се занимава с фолклор в танцовия ансамбъл „Найден Киров” в родния си град. В началото на кариерата си е част от трио със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска. Групата издава два албума. Стават известни с песента „Обичам те, мила”.

Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Почти веднага се включва в трупата на театър „Българска армия”. Има над 40 роли в театъра и киното, той пише и поставя драматургични текстове - миниатюри, едноактни пиеси, пиеси, реализира авторски постановки и хореография.

Камен Донев прави режисьорския си дебют през 2000 г. с телевизионните адаптации на Шекспировите пиеси „Сън в лятна нощ” и „Венецианският търговец”.

За постановката си „Почивен ден” през 2004 г. е номиниран за „Икар” и „Аскеер” за драматургия, през 2006 г. получава номинация за наградата „Елиас Канети”. В колекцията му е и приз за принос към българската култура на Радио FM Класик и Министерството на културата.

 

Възгледите на един актьор

Казва се, че „по делата им ще ги познаете”, но Камен е различен. При него трябва да се започне с „в началото бе словото и той бе словото”. Ето защо:

  • Сега върлува един повсеместен мързел. Всяко нещо, което не се случи веднага и което не става лесно е „по-нататък”, „това нищо не струва”, „какви са тия, тия нищо не правят”... Чакай малко! Ти какво правиш, ти какво създаде на тази земя, освен да си купиш къща, кола и да наприказваш куп глупости?”
  • Искам да вярвам и вярвам, че нещата могат да стават все по-добри и моля никой да не ми пречи, защото ще му се случи много неприятна случка!
  • Напоследък много се говори за детокс, за това, че организмът трябва да се изчисти. Какво предлагат рекламите по телевизиите - първо да се наядеш, после да глътнеш някакво хапче, за да нямаш газове, след това идва ред на вагиналните проблеми и на тези, които са свързани с простатата. А защо няма детокс за душата, защо се говори само за тялото? Не говорим за душата, срам ни е.

 

За него

Камен е галактика!

Трудно можеш да опишеш Камен в пет изречения. Как да го опишеш? Та, той е галактика, даже вселена! Не познавам друг такъв професионалист като него. Талантът му буди дълбоко възхищение у мен. Той вълнува, предизвиква у теб толкова дълбоки емоции след грандиозните си спектакли, че не знаеш накрая от какво си разреван - от ярост ли, от любов ли, от мъка ли, от щастие ли? Просто ревеш! Той е като истина - чувстваш се пречистен.

Диана Любенова, актриса

 

Мустаците му са излишни

Аз много го харесвам. Освен мустаците му, които са великолепно излишни. Но пък са чудесна импровизация... макар и малко дълга импровизация. Някак си не са стабилен академичен мустак. Понякога изглежда темерут, но всъщност не е. Спомням си, веднъж си играхме на една игра - аз казвам тъпо име на филм, а той казва за какво е филмът. Аз викам: „Саламура”, а той разправя, че филмът е за сестрите Сала и Мура и тогава много ме изкефи.

Драгомир Симеонов, радиоводещ

 

Отдаден на професията

Камен е професионалист. Има висока мяра за това какво е чистоплътност и отговорност в работата. Харесвам чувството му за хумор, макар в живота не бива да очаквате да ви разсмее „на маса”. В живота си е по-скоро мълчалив, вглъбен и дори някак неконтактен. Но това няма нищо общо с Камен на сцената. Работила съм с него и на сцена и във филм, по негов сценарий. Заразителен е като режисьор и отдаден като актьор. Харесвам Камен, защото рискува и опитва нови неща. Никога не се занимава с другите, а това е необичайно и похвално за нашата среда.

Биляна Петринска, актриса

Публикувано от Михаил Леонов

Този уебсайт използва "бисквитки"