Коронавирус, демокрация, авторитаризъм и хунвейбини

Методите на режима в Пекин са характерни за всеки авторитарен режим в кризисна ситуация

Коронавирусът, плъзнал от китайската провинция Хубей и нейната столица Ухан, превзе на абордаж социалните мрежи и новинарските емисии. Информации, прогнози, анализи, терзания и заклинания със или без връзка с реалността, са основна тема. Редом с прогнозата за времето в медиите вече се съобщават ежедневни данни за броя на заразените в различни държави. Някъде се отменят културни и спортни събития, другаде се спират полети и се затварят граници. Настана треска за медицински маски, а вече не са изолирани и гледките на опразнени рафтове в магазините за хранителни стоки, заради притеснени хора, които бързат да се запасят с най-необходимото в очакване на неизвестното.

Всевъзможни конспиративни теории се разпространяват като истина от последна инстанция. Всъщност, тези теории са едни и същи винаги, независимо от повода. Можем да ги разделим на „геополитически“ и „битови“. Първите дежурно гласят, че „американците са виновни”. Най-рано в тази посока се произнесе Жириновски в Русия – коронавирусът бил биологично оръжие на САЩ за разбиване на икономиката на Китай. От неговите уста тази „убедителна“ теория се мултиплицира из руските сайтове и плъзна в различни вариации из туитове и фейсбук-постинги на онази част от човечеството, която хронично привижда в Америка корена на всяко световно зло.

И ако „американската“ конспирация поне засега звучи някак абстрактно и безадресно, то другият конспиративен сюжет отива в повече конкретика – виновен е Китай, защото в био-лабораторията в Ухан е разработвал коронавируса като биологично оръжие, но го е „изпуснал”. Има, естествено и „руски” сценарий, чиито привърженици дирят генезиса на коронавируса из кремълските потайности. А пък „битовите” конспирации започват с екстравагантните кулинарни навици на китайците да консумират супа от прилепи и завършват (засега) с ниската хигиена на населението в някогашната „поднебесна империя”.

Далеч съм от мисълта да се включвам в какофонията на „специалистите по всичко”, които пълнят съдържанието на онлайн форуми и социални мрежи с догадки, съвети и теории за генезиса, разпространението и лечението на коронавируса. Каква е истината могат и рано или късно ще разкрият единствено учените от областта на медицината и биологията. Думата ми обаче е за друг, немедицински аспект на зараждащата се психоза около въпросния вирус - начинът и методите, с които реагира властта. Един от аргументите за притесненията, които споделят много хора, е, че „щом Китай прилага такива драстични мерки, значи има нещо, което ние не знаем, но те знаят”. Този аргумент обаче е безпочвен. Пекин реагира на тази криза с инструментариума, с който реагира всеки авторитарен режим - с максимално възможното укриване на информация (помним Чернобилската катастрофа), с цензура, лъжлива пропаганда и откровени репресии срещу населението под формата на извънредни мерки. Сдържането на епидемията в Китай се прави не с активно информиране на гражданите и ангажиране на тяхната съпричастност, а със силови, дори репресивни мерки. Кой е казал, че затварянето на стотици предприятия и блокажът на търговията в цели региони е най-адекватната мярка за справяне със ситуацията? Но авторитарната власт реагира така по дефиниция. И в това отношение е особено показателен контрастът между реакцията на режима в Пекин и реакцията на демократичните власти в Тайван (Република Китай).

Какво направи Китай на Си Дзинпин дотук? Обяви „народна война” срещу коронавируса. Наложи свирепа цензура. Репресира Ли Вянгланг - професорът, който първи алармира свои колеги на 30 декември, че в болницата в Ухан са регистрирани седем случая на заразени с непознат досега вирус, подобен на САРС. Постави под домашен арест друг професор, който подложи на критика репресиите. Миналата седмица двама китайски журналисти, които публикуваха репортажи за ситуацията в Ухан, изчезнаха безследно, а екип на „Уолстрийт джърнъл“ беше изгонен от страната. От интернет пространството се свалят материали и коментари, които разкриват данни за болестта или за положението в Ухан и други региони, извън одобрените от правителствената пропаганда. След наложената на 23 януари карантина в Ухан, парализирала многомилионния град, бяха пуснати в ход изпитани от времето на Мао Дзедун инструменти за социален контрол, обогатени с възможностите на системата за масово следене и видео разпознаване, които са внедрени в голяма част от страната. В много от регионите стотици хиляди функционери на комунистическата партия и доброволци са впрегнати в осъществяването на масов контрол върху придвижването и всекидневието на населението. По думите на пекинския политически коментатор Ву Куанг на местно ниво се стига и до тежки извращения, както във времената на дирижираните от Мао „червени гвардейци” - хунвейбините, залели с хаос и терор страната по време на т.нар. „културна революция”.

Видеозаписи, преодолели завесата на правителствената цензура, свидетелстват за брутални полицейски нахлувания по домовете и пребиване на живущите, защото не носели предпазни маски. Доброволци на компартията устройват показни наказания срещу „нарушители” - възрастни хора са връзвани по улични стълбове с часове, защото се придвижвали без разрешение, други са малтретирани, защото не носели маски, трети са подлагани на унижения и тормоз, защото не носели подходящо облекло, според разбиранията на овластените доброволчески башибозуци. В много градове, включително и доста отдалечени от Ухан, пред жилищните комплекси са устроени пропускателни пунктове, на живущите е забранено да излизат от домовете си с изключение на по един човек от домакинство на всеки три дни. Маршрутът и целта на всяко придвижване се декларира пред функционерите на пункта или чрез специални приложения в мобилните устройства. Властите насърчават с парични награди масовото доносничество, което отприщва и всякакви лични отмъщения и човешки низости, заради които напълно здрави хора са принудително интернирани без право на контакт с близките им. Така реагира китайската авторитарна власт. И тази реакция си има своята сурова цена не само от гледище правата на хората, а и като икономически последствия. Тази реакция не може да е пример за подражание, нито пък причина да се мисли, че „щом така реагират, значи има нещо много сериозно, което те знаят, а ние - не”.

Коронавирусът не е за подценяване, но мерките и методите на режима в Пекин са просто характерните за всеки авторитарен режим в кризисна ситуация - непропорционални и по правило репресивни. Не бива да се изключва и използването на кризата като претекст за превръщане на извънредните мерки, свързани с контрола върху движението на хората. Още повече, че въпреки критиките, далеч преди избухването на коронавируса, Пекин предприе мащабни стъпки в такава посока чрез разработването т. нар. система за социален кредит и с все по-широкото внедряване на проследяващи технологии - джипиес устройства, контролирани от властите във всеки частен автомобил, както се прави вече в недоволния от централната власт Синдзян-уйгурски регион, или пък системата за лицево разпознаване.

Как реагира демократичен Тайван, изложен на висок риск поради близостта с континентален Китай? Към 29 февруари от 24-милионното население на Тайван, са регистрирани 39 заразени, от които 1 е починал. За сравнение, това е 0,00016 % от населението, а в Китай броят на заразените е 0,0056 %. Тайван реагира така, както реагира демократичната власт - с максимална прозрачност, уважение към гражданите, постоянна информация и мерки за подпомагане на населението. Още в началото на годината се създаде централен щаб, който ежедневно дава пресконференции, на които оповестява последни данни, препоръки за профилактика и опровержения на слухове и фалшиви новини. Създадена беше - първо от частен предприемач, а после от правителството - онлайн виртуална карта с данни в реално време за актуалните наличности на предпазни маски в аптеки и магазини, която е достъпна за всеки през приложение в мобилните устройства. Във всички частни предприятия, които произвеждат маски и други профилактични средства, бяха изпратени като допълнителна работна ръка армейски подразделения, а износът на маски беше преустановен с правителствено решение. Бидейки всекидневно информирано с обективна и проверена информация за разпространението на коронавируса и необходимите мерки за ограничаване на разпространението му, населението активно участва в тяхното прилагане.

Така че агресивната реакция на Пекин не трябва да създава масова психоза. В условията на криза и най-слабата демокрация е по-силна от най-суровия авторитарен режим. Защото властта не превръща гражданите в свой враг.

Публикувано от Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика

Този уебсайт използва "бисквитки"