Миролюба Бенатова - Журналистика в НОЩ

Срещата между любимеца на народа - председателят на НОЩ (Национален оперативен щаб, б. р.) генерал Венцислав Мутафчийски и журналистката Миролюба Бенатова, която взриви социалните мрежи и медиите миналата седмица, спокойно можеше да се озаглави като филм на Алберто Сорди - “Аз знам, че ти знаеш, че аз знам”. Вероятно трябва да има и подзаглавие - “Но знам, че другите не трябва да знаят, а трябва да знаят”.

Генералът, който без съмнение направи много, за да не се разпространи опасно заразата с COVID-19, пък и бе свикнал на уважителния и почти безкритичен тон на традиционните пресконференции, се срещна с репортерка, която познава законите на журналистиката така, както Мутафчийски хоботчетата на китайския щам. Вероятно Мира познава и изкуството на войната, защото действа така, както е казал Учителят Сун - “Ако опонентът ти е с раздразнителен нрав, се стреми да го дразниш”.

Очевидно ген. Мутафчийски влезе в клопката на справедливите въпроси, защото излезе от гладко обръснатата си кожа и напусна интервюто със скандал и разжалвано достойнство. Той знаеше, че Бенатова знае, че той знае отговорите на два много важни въпроса, вероятно и други такива, на които не иска да отговори, а може. След малко ще ги повторим, за да си висят в пространството неотговорени от него, но написани.

След излъчване на интервюто в предаването “Алтернатива”, Мира написа във фейсбук: “Не съм позволявала на никого да ме обижда толкова концентрирано, да опитва да подменя смисъла на думите ми умишлено, да ми се кара и да нарича това, което казвам глупост. Но не отвърнах. Сега се опитват да подменят историята, приписвайки ми всичко, което направи той. Защо, бих се питала по друго време и на друго място. Сега знам отговора. И знам защо той от вратата ме посрещна с думите: “Ти, от таксито, къде си тръгнала да се връщаш?”

Мира Бенатова се връща в журналистиката с превишена скорост. След като прекара в изгнание, затворена зад четирите жълти врати на едно такси, тя започна работа в TV1 - същата телевизия, в която се върна и Генка Шикерова, и Милен Цветков, убит в тежка катастрофа в края на април.

Беше въпрос на време да поеме отново микрофона, защото тя не може да прави друго освен да задава важните въпроси, каквато е работата на един сърцат журналист.

Въпросите, на които генералът не отговори, бяха много съществени. Едно просто уравнение: Държавата тества средно около 1200 души на ден и откритите заразени са средно 35 души. Ако правителството реши да върне извънредното положение по някакви причини, то колко души трябва да се тестват в продължение на повече от три дни, за да се откриват над 100 заразени дневно и да се ограничат конституционните права на хората? Нали?

Да, той знае, че тя знае, че той знае. А той знае и отговора на въпроса “Защо едно гето или село, в които има по няколко заразени, се затварят под карантина от 14 дни, а градове като Видин не се затварят. Вероятно знае и отговора на въпроса “Защо частните лечебни заведения, в които се открие вирусоносител или болен от COVID-19, се дезинфекцират за ден два и отново работят, а държавни и университетски болници се затварят за две седмици. И още много.

Мира е родена на 2 август 1975 г. в град София. Завършва средното си образование в 35 СОУ “Добри Войников”. Мечтае да стане журналистка от дете. В интервю за списане “Ева” заявява, че обичала да задава въпроси на големите политици, които се появявали на черно-белия екран по време на комунизма още като била на пет-шест годинки. Кандидатства журналистика, но я приемат специалност “Социална педагогика” в СУ “Св. Климент Охридски”.

Журналистиката е занаят и се учи от най-добрите. Това и прави тя - отива при най-добрите - основателите на вестник “168 часа”. Утвърждава се като репортер още на 18 години.

Работи 7 години в люлката на съвременната българска журналистика. От 2000 година е репортер на bTV, в предаването “bTV новините”. Има над 50 филма и разследвания, излъчени в “БТВ Репортерите” и “Код: Криминално” по bTV Action. През 2010-а - е избрана за Репортер на десетилетието на bTV.

След несъгласие с редакционната политика се мести в Нова телевизия и стартира рубрика “Миролюба Бенатова представя” в предаването “Дикоff”.

NOVA прекратява договора й на 7 юни 2019 г. За кратко работи като шофьор на такси, но публикува интервюта, анализи, репортажи и разследвания в списанията “L’Europeo”, “Amica”, “Playboy”, “Жената днес”, “Мениджър”.

За Мира кризата, в която живеем, и много по-опасна от самия вирус. Тя е опасна за хората и това е причината да бъде упорита, когато търси истината. Пред списание “Жената днес” казва: “Дехуманизацията е в ход. Много хора ще бъдат излишни след тази криза.”

Кой се държа грубо?

Бенатова ли се държи грубо с генерала, или генералът се държи грубо с Бенатова? Според мен важното е, че се държат! Дръжте се, милички! Хайде още малко - не остана!

Любен Дилов-син, мислител

 

Тук всеки поназнайва от всичко

Може би Миролюба Бенатова няма достатъчна медицинска подготовка, но пък генерал Мутафчийски оцени вещо и с процент работата на медиите. Така се радвам, че тук всеки поназнайва от всичко. Включително и ние с вас.

Драгомир Симеонов, радиожурналист

 

Отвикнаха от нормална журналистика

Изгледах прословутото интервю с ген. Мутафчийски. Не разбирам защо предизвика толкова страсти. Очевидно и публиката е с опънати нерви, освен това май е отвикнала от нормална журналистика, която задава въпроси, вместо да гали събеседника с детски, или направо инфантилни питанки. Струва ми се, че генералът влезе предубеден и предварително изнервен в този разговор. А Бенатова се връща към професията, и това е добре.

Христо Комарницки, карикатурист

 

Нямаше злонамереност

Слушах внимателно въпросите на Бенатова към генерала и не открих предпоставена злонамереност - още повече, че преди време тя му е създала телевизионен портрет, възхваляващ го като военен лекар. Открих обаче, че той й слага в устата нападателни думи, за да може да й отвръща в такъв тон и накрая да има основание демонстративно да прекъсне разговора.

Георги Лозанов, културолог

Наградите я обичат

Миролюба Бенатова има над десет професионални награди. Носител е на наградата в престижния конкурс “Валя Крушкина - журналистика за хората” - 2014 г. за филма “Народ под наем”. Има и две първи награди от телевизионния фестивал “Сребърен сателит”, “Черноризец Храбър” 2005 в раздел “Разследване” в електронна медия. Тя е единственият български журналист, получил номинация със стойност на втора награда, от Международния консорциум на разследващите журналисти, базиран в САЩ, за разследването “Трафик на бъбреци”. Получава и награда “Гражданска позиция” за 2006 година - за отразяването на процеса срещу българските медици в Либия. През 2015 г. печели наградата за журналистика “Свети Влас”, но не приема паричния еквивалент на наградата - 7000 лева - в името на независимата журналистика.

Публикувано от Михаил Леонов

Този уебсайт използва "бисквитки"