Новото арт пространство „Верде“ в София

През последните години наблюдаваме тенденция за изнасяне на изкуството и културата извън идеалния център на София. Последното доказателство в тази посока е новооткритата постоянна художествена галерия „Верде“, която се намира в кв. „Орландовци“, точно срещу католическите гробища. В няколко салона са изложени платната на художника, изминали дългия път през Флоренция и Буенос Айрес, за да бъдат представени в Мраморната зала на Представителството на Россотрудничеството в България (2016, 2017) и Концертна зала „ България“ (2018).

Арт-център „Верде“ е подразделение на фондация „Верде“, ръководена от Цонче Семерджиева. Центърът разполага със собствено студио за аудио и ТВ-записи, със заседателна сала за конференции, която лесно се транформира в изискано концертно пространство – за класически концерти, премиери на книги, рецитали, юбилейни вечери и бизнес партита.

Духът на тайнствения артист Верде започва още от предверието на галерията: с аранжираните старинни мебели от дърворезба и аксесоари, съчетани с презентация на получените поздравителни адреси от държавни и международни институции, неправителствени организации, публикации в пресата у нас и по света, маркиращи признанието за твореца.

Ще се докоснете до картини, излъчващи духовна чистота, мъдрост и цветово равновесие, до платна, които се движат, погледнати отвсякъде: „Обсебени“, „Тореадор“, „Молитва“, „Тут“.

Верде ни връща назад във вековете, за да напомни за високата живописна култура на класици от различни епохи, като представя своите великолепни творби, изпълнени с ярка динамичност на образите: „Довършено“, „Истината за Леонардо“ и „Битката при Ангиари на Верде“. Кураторът на изложбата съчетава изкуството му с експозиция на старинна мебел-шкаф „Тюдор“, като разполага от двете страни на униката платната: „Истината за Леонардо“ и „Довършено“, както и величествена и динамична битка, „Битката на Ангиари“, пресъздадена от Верде. Скринът, изваян с множество орнаменти и детайли, свързани с епохата, в която е произведен, се вписва изящно с творбите му като едно неотменимо цяло.

Хармонията в галерията се допълва от присъствието на уникалния роял Rudolf Stelzhammer aus Wien: Goldene Medaille 1893, Ehren Diplom 1890, произведен 1900 г. от фабрика Rudolf Stelzhammer, Виена.

Зала „Верде“ ни пренася в Англия, в епохата на върховенството на крал Хенри VII, започващ през 1485 г. до края на царуването на кралица Елизабет I през 1603. Наред с мащабните платна на художника е разположен друг оригинален скрин в стил „Тюдор“, изработен от дъб. Характерен за тази епоха е и стилът „Тюдор роза“, които управляващите Тюдори, приемат за свой символ, състоящ се от две рози, една в друга, всяка с пет венчелистчета, както и изобразените листа на лози на скрина. Той е обграден от портретите на „Лейди Мериям“, „Лейди Арусяк“, „Копнеж“ и старинни аксесоари и скулптури.

Същевременно ще ни порази въздействието на „Салвадор Дали“, „Луис Армстронг“, „Чарли Чаплин“, „Филаделфия“, „Мерилин Монро“. Срещата с всяка от тях е вълнуваща, обсебваща и всеобхватна.

Всъщност никой не е виждал Верде на живо – ценителите и експертите в изобразителното изкуство у нас си задават един и същи въпрос вече няколко години: Кой е Верде? Отговорът обаче все така витае в догадки. Той е българин, стилът му говори за дългогодишно личностно изграждане, комбинирало сюжетни препратки към класически предходници и финото им пародиране в постмодерна стилистика. Зрителят, попаднал в аурата на тези платна е погълнат от ярки, драматични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкова силно, че посетителят има нужда да затваря на моменти очи пред мощната сила на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията. Това не са просто някакви портрети на световноизвестни личности, а разголване на егото им така, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове. Долавя се и една драматичност, сякаш Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов начин, то картините на Верде ще ви предоставят тази възможност. Бих казала, че художническият метод, въплътен в тези каритини, включва дори най-странните несходства. Трябва да разрязваме детайли от изображението, за да разгадаем мощно закодираното послание. Тук времето сякаш не съществува – сюжетът не разказва, той внушава, взривявайки митологичната закостенялост в символиката на даден персонаж. Пред картините на Верде зрителят изпада в катарзисно състояние – в тях очевидно е привнесена нова функционалност – целта не е съзерцание, а всепоглъщане чрез опиянение. Но нека не се страхуваме от тази магнетичност – още Ницше беше отбелязал: „Битието и светът имат оправдание единствено като естетически феномен“.

Публикувано от Анжела Димчева

Този уебсайт използва "бисквитки"