Три сценария - лош, добър и реалистичен

Какви ще станем ние - самотни и тъжни, злобни и агресивни, усмихнати?

Не знам дали ще се променим въобще, такива сме конформисти. Не пропуснахме да експлоатираме вирусната суматоха за политически цели. Заговори се за генералска хунта. Генерал Мутафчийски бе удостоен с честта да бъде човекът, който ще пребори генерал Радев. Десни интелектуалци бяха превъзбудени от емоционалната му реч. Да, седмица по-рано пак така прочувствено ни убеждаваше в точно обратното, но това говори добре за него като бъдещ политик. Правителството е доволно от себе си, изпреварили сме цяла Европа. Медиите ни заляха с повторения на една и съща информация. БТВ и Нова ТВ се отличиха и със специални предавания, които да обобщят известното. БТВ се оляха и просрочиха времето с половин час. Опозицията в лицето на БСП провидя опит за пълзяща диктатура под прикритието на извънредното положение. В парламента те протестираха срещу проектозакона, защото ограничавал гражданските права и бил насочен против свободата на словото. Когато гласуваха за въвеждането му не бяха ли наясно, че правата на гражданите ще бъдат засегнати?

Главният прокурор остана верен на характера си и поиска „почти военно положение“. Пред депутатите той каза: „Законопроектът за извънредното положение вчера е бил актуален, днес не е, а утре ще бъде безсмислен- трябва да се мине в режим на почти военно положение.“

Защо все пак „почти“? Защото тогава цялата власт отива в ръцете на главнокомандващия - президента Румен Радев. Е, не е добре...

Интелигенцията не показа голям интерес към ограничаването на гражданските свободи, но реагира много остро на затварянето на кина и театри и отмяната на стотици арт събития. Културните дейци поискаха оставката на министъра на културата, че е допуснал това решение, като че ли е можел да се противопостави. Той се опита да реши въпроса по соломоновски, като предложи зрителите да сядат през един стол. Сядаш си на стола, жена ти през един стол... Добре де, сядате, а всеки който е закъснял, ви вдига да мине към мястото си, отърква се в тебе, после в жена ти. Не е приемливо някак си.

Горката интелигенция! Тя не осъзнава, че ако тази история продължи по-дълго, тя ще е първата жертва, защото ще загуби сегашния си статут, който винаги е заемала в българското общество. Когато го осъзнае, ще бъде късно да реагира. Няма да приемат фейлетоните и карикатурите им. Това ще е коренно ново общество.

Какви са възможните сценарии на промени в обществените нагласи, ако карантината продължи дълго и мъчително.

Когато говорим за очакваща ни криза и в икономиката, все още разсъждаваме само как ще бъдат засегнати интересите на едрия бизнес. За средния и дребния ни се скараха, че въобще се интересуваме. Това били дребни грижи на фона на заплашващата ни смъртоносна катастрофа. Но ние вече имаме първите жертви на кризата в икономиката и това са новите безработни. Най-голямата фирма от военнопромишления комплекс „Арсенал“ спира работа засега, съобщи изпълнителният директор Николай Ибушев. Служителите, които са близо 9 хиляди, излизат в платен или неплатен отпуск в зависимост от възможностите. Спират работа и излизат в платен отпуск и в трите рудника на „Мини Марица-Изток“, в които работят около 4 хиляди работници. При лош вариант тези 13 хиляди стават безработни. Какво ще правят тези хора и техните семейства тогава? Кой ще ги спре да не излеят гнева си на улицата? Може би армията? Затова ли приемат закона?

В това ново общество оцелелите са се отчуждили от себеподобните си, не приемат никакви форми на обвързаност и принадлежност към каквито и да са форми на обществен живот. Подвластни са само на собствения си гняв и сила.

Разпадът е обхванал целия свят. Държавите са се разпаднали на отделни феоди и владения, в които царуват по-силните и агресивните. Никакви военно-политически съюзи нямат власт над тях. Всеки за себе си, дотам ще стигнем.

По-добрият сценарий е ако излезем от кризата с уроците за ролята на солидарността, на единството. Досегашните структури на управление ще бъдат с нова роля, осмислени от колективния ни опит да оцелеем. Преживяното, разбира се, не може да бъде забравено. Не е отровило душите ни, но ни е направило самотни и тъжни. Тъга по изгубеното щастие, по пропуснатите шансове, по любимите хора, които сме загубили. Преживяли сме емоционален срив и това ни прави меланхолични.

А третият сценарий? Ще си позволя да цитирам част от обръщението на папа Франциск към християнския свят от 13 март: „Тази вечер, преди да заспите, помислете си за деня, в който ще се върнем на улицата. Как ще се прегърнем отново, как ще ни се стори празник да идем заедно на пазар и на концерт, на мач...

Как всичко сегашно ще бъде спомен, но самата нормалност ще ни се стори един неочакван и прекрасен подарък.

Всяка секунда ще стане драгоценна. Къпането в морето, слънцето до късна вечер, залезите, виното, смехът. Отново ще се смеем заедно!

Сила и мъжество. Скоро ще се видим!“

 

Каква телевизия ни е нужна

Няма формула какво точно да предлагат телевизиите в условията на карантина, когато повечето хора са си вкъщи. Дали непрекъснато да се дава информация за хода на борбата с вируса? Каквато шега вече върви - спим, ядем и гледаме по цял ден генерал Мутафчийски. Скучно и ни напряга. Или да вървят развлекателни програми и филми, да се разсеят хората от тревогите? Смях по време на чума. Както виждаме телевизиите опитват и едното, и другото. Още се търси тази формула.

Време има.

Публикувано от Иван Гарелов

Този уебсайт използва "бисквитки"