Умната управа копае златната мина векове

Пророчествата на известния политик и банкер от миналото Атанас Буров

Банката е като бойно поле - противникът се унищожава

]
Атанас Буров (1875 - 1954)

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. “168 часа” през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник “Труд” публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Г-н Буров, пари под масата играли ли са при банките?

- В София, на улица “Леге” изникна Франко-българската банка за международна търговия с 22 милиона лева капитал и резерви от 11 милиона и 300 000 лева. Те обявиха 11 милиона и 500 000 лева, но аз узнах, че двеста хиляди лева са дадени на военното министерство, за да се вземе един голям търг.

- Как бяха дадени?

- Чрез военния министър, генерал Иван Вълков. Той правеше къщата си на булевард “Цариградско шосе” - наричан още булевард “Николай Николаевич” - до Орлов мост, до кооперация “Царевец''. Имаше голяма нужда от пари. Тази къща не пострада от бомбардировките, стои си и сега. Иди я виж! Надникни вътре, да видиш къща палат, къща разкош, къща по френски образец от времето на Бурбоните. Генерал Иван Вълков им бе личен враг и много неприятен човек, но той умееше да взема пари на едро. И обра тази банка и є глътна двесте хиляди лева. Тази банка откри клонове в София - с агенция в Ючбунар, във Варна, в Хасково, Дупница (в тютюневия район), в Ямбол, Стара Загора, Русе, Кюстендил - къде имаше още? Да, в Татар Пазарджик...

Франко-българската банка бе завоювала авторитет на силна, богата и смела банка. Тя заложи на д-р Никола Чилов и той създаде химическите заводи “Д-р Никола Чилов”. Ние, останалите банкери, виждахме, че тази банка ни подяжда, че ни мори - но нямаше какво да й направим, защото България до 1940 година, до падането на Франция, бе зависима от нея страна. Франция ни мореше с репарации дълги, дълги години. Тя имаше своя търговска агентура и свое търговско разузнаване в България. И Франко-българската банка бе проводник на френската банкова политика, както Дойче банк - на германската политика. След нея дойде Кредитната банка. В България, господин Памукчиев, всяка държава си имаше своя банка и свой капитал. Най-малка и най-слаба бе Пражката банка, на улица “Дондуков” срещу кино “Балкан”. Тя кредитираше захарната индустрия и няколко чехословашки фирми. Нищо повече. И тя приемаше влогове и в български левове, и в чужда валута, но не хароса, не успя. Не смогна. Успя само в едно - кредитира кабаретата. Кредитира кабаре “Паризиана” на улица “Позитано” и то се задържа чак до преврата на 19 май. Кимон го затвори. А то бе едно доходно кабаре, с най-хубавата програма и най-големите звезди на кабаретното изкуство.

- Доходно ли бе едно кабаре?

- Аляска, златна рудница... Това бе кабарето с умна управа.

- Какво значи “умна управа”?

- Управа, която смята да ползува златната мина векове. Всяко кабаре си има и директор, и управител, и режисьор, и артисти. Те образуват едно акционерно дружество. Всеки влага капитала си в него. Този капитал трябва да се рентира богато.

И кабаретата започват конкуренция помежду си. Самуел Ешкенази - един голям банкер на времето си, пръв създаде банково разузнаване в кабаретата и преуспява. Той е следял всички клиенти - откъде имат толкова много пари, как са ги спечелили, на кои жени залагат, какви са техните любовници и когато някой богат син, богат баща, богат търговец отиде при него да иска заем, той му казва: “Моля, почакайте за момент, да се обадя на жена си. Моля да бъда извинен.” Отива в другата стая - и вади картотеката с клиентите на кабаретата. И вижда, че този търговец ходи на кабаре, пилее много, има любовница и му отказва заема.

“Ах, да, простете, позабавих се, но... кажете, какво ще правите с парите си. господине. Да знаем къде ги влагате”.

И оня му казва - ще отваря нов магазин, ще прави фабрика. “О, прекрасно. Прекрасно. Това е много хубаво. Обадете се след два дни...”

“Ето референциите за мене - каза клиентът. Те са от моите партньори и роднини. Те гарантират за мене.”

“Въпреки това ние проучваме терена и узнаваме каквото ни интересува, господине. И защо, кажете ми, моля, идвате при нас, а не отивате във Франко-българската банка или в Българската търговска банка? Моля, ако ви е удобно, кажете ми. Ако ли не, не ми казвайте нищо... Елате след седмица...”

И така, клиентът разбира, че е изпъден, отпратен и че няма да види пари.

Ако е умен, ще се оттегли тихо. Ако е глупав, ще направи скандал. Ще вдигне врява. И тогава окончателно ще си затвори пътя за всяка друга банка. Защото Самуел Ешкенази ще ни съобщи на нас, останалите банкери, какво е направил той.

Ние може да се гоним помежду си, но в борбата за авторитет на банката сме единни. Взаимно пазим интересите на банките си и нашия си авторитет. Защото бъдещето е пред нас - животът е пред нас, борбата е пред нас - борбата на клиента с банката. Клиентът винаги се опитва да изиграе, да надхитри банката. Банката се стреми да изиграе, да надхитри клиента, който се опитва да хитрува. Честният клиент тя го котка и го пази. Но хитреца гони и го души, както котката мишката, както лъвът газелата. Там няма милост. Банката е като бойно поле - противникът се унищожава.

Вие, младите хора, господин Памукчиев, които живеете днес, слушате само лоши неща за банките. Но те бяха най-полезните учреждения в живота. Защото внасяха ред и законност. Банката следи всички търгове и бди над интересите на своите клиенти-да не бъдат измамени. Да не се разорят.

Самите банки обаче сто и два пъти са били измамвани. Измамиха ги два пъти Хаджи Петрови от Бургас (Големите бургаски мелници), измами ги фирмата “Братя Долапчиеви” - също от Бургас, измами ги Момерин от Габрово, който обяви в 1929 година изкуствен фалит. Измами ги фирмата “Братя Бъклови” от Русе, тя също обяви изкуствен фалит през 1929 година. Един наш агент - осведомител Марко Клумбос, който имаше представителство за комисионна търговия и за консигнация, ни информира, че братя Бъклови от Русе подготвят изкуствен фалит, но ние не му повярвахме. Сметнахме, че ни лъже. Защото тази фирма бе една от най-мощните и най-богатите фирми в България с триста магазини и кантори в Европа и в България. Обаче излезе истина - фирмата фалира.

- Защо Марко Клумбос ви е предупредил?

- Защото братя Бъклови бяха отказали да работят с него. Той се обидил. Бе загубил много пари от тоя така неприятен отказ. И затова ги издаде. Успя да вземе на ниска цена част от техните стоки при търговете и ги загуби поради кризата, която се развилия в 1929-1930 година.

- Господин Буров, очакваше ли се фалит на други фирми?

- Разбира се. Паникьосахме се. Ние, банкерите, се видяхме в чудо. Фалитите следваха един след друг. И ние започнахме да събираме капиталите си и да ги кътаме. Не давахме вече заеми на никого. Не давахме и надежда за заеми занапред. Селяните престанаха да внасят парите си в банките, ами ги носеха в пощите. Те, селяните, най-искрено вярваха, че държавата никога няма да фалира. Че пощата е най-сигурното учреждение. Толкова голяма бе вярата в пощите, че те за едно късо време събраха огромни капитали. Държавата даде клетва - да пропадне, но да не убие вярата в пощите. Втората крепост, втората вяра на селянина - вложител бе в Земеделската банка. Тя даваше 4 на сто лихва - но бе сигурна банка.

(Следва в понеделник)

Публикувано от Пророчествата на известния политик и банкер от миналото Атанас Буров

Този уебсайт използва "бисквитки"