Докъде могат да стигнат интернет технологиите? Наистина ли ще бъдем абсолютно контролирани и следени от някой "Биг брадър" ? Възможно ли е след време вратите на автобуса да затварят пред всеки, който дължи пари на КАТ, на общината, на държавата или на някоя банка? Да се активират алармените системи като за крадец щом длъжник минава по улицата. Възможно ли е тези мрачни фантазии да станат реалност? Експеримент с мобилно приложение въведено в Китай е вече реализирана серия от този незаснет още филм на ужасите. Наскоро в град Шъдзяджуан намиращ се в Североизточен Китай бе пуснато в употреба поредното мобилно приложение, което е част от системата за социален рейтинг на страната. Името му е Deadbeat Map и дава достъп до списък с вcичĸи нepeдoвни длъжници, нaмиpaщи ce в paдиyc oт 500 мeтpa. Уcлyгaтa пpeдocтaвя и личнитe дaнни нa вceĸи нapyшитeл, вĸлючитeлнo имeнaтa, персоналният нoмep и пpoвинeниeтo, зa ĸoeтo e вĸлючeн в Чepния cпиcъĸ.
Създаването и разпространението на приложение съдържащо лични данни и персонална информация е много рисков ход, макар това да е добър знак за развитие и модернизация. Предвид случващото се през последните няколко години и растящият процент на кибератаки възниква въпросът дали това няма да се превърне в една благоприятна среда даваща възможност на някои недоброжелатели да посегнат на публикуваните лични данни?
През 2018г. кибератаките са се увеличили с близо 300% спрямо предходните години, като над 4 хиляди атаки дневно се осъществяват във виртуалните мрежи, това сочи статистика на европарламента. Разкриването на една хакерска атака може да отнеме най-малко до 200 дни, а в някой случаи може никога да не бъде разкрита.
Също през 2018г. жертва на хакери се оказа и най-голямата социална мрежа в света - Facebook, като по време на тази атака са били засегнати 50 милиона души по цял свят. Статистиките сочат, че близо 3,3 милиона българи ползват Facebook, като това се равнява на около 45% от населението на страната.
Живеем във времето на интернет пространството и вече почти не се срещат хора, които да нямат поне 1 акаунт в онлайн мрежата. За да се подсигурите максимално при сърфиране в интернет в следващите редове ще намерите няколко бързи и лесни начина да затегнете сигурността около вашите онлайн акаунти.
Внимавайте с избора на парола
Добрата и надеждна парола е един от най-лесните методи за защита на профила ви от хакери. Една силна парола от състояща се от 8 или повече знака с редуване на главни и малки букви, цифри и символи в случаен ред е много трудна за разбиване. Разбира се, вие трябва да създадете уникална парола за всеки акаунт. По този начин, ако един хакер научи една от паролите ви няма да може веднага да влезе и в другите ви акаунти. Не забравяйте да подобрите и вашите въпроси на сигурността. Една силна парола става безполезна ако един хакер може да отговори на въпроса за сигурност след едно кратко проучване във Facebook.
Подсигурете интернет връзката
Когато влизате в акаунтите си е най-добре да го направите от дома си. обществените Wi-Fi мрежи в повечето случаи не са надеждни и има голяма вероятност да попаднете на хакер именно там.
Изберете възможността за получаване на уведомления
Много банки предлагат възможността автоматично да ви изпратят текстови предупреждения, когато се извършват покупки от вашата карта и се надвишава сумата, която сте задали. Така че проучете дали вашата банка предлага подобни възможности и се възползвайте от тях. Освен това трябва да ползвате двуфакторно удостоверяване на всички устройства, сайтове или услуги, които ползвате за да сте спокойни, че данните ви са защитени. Това отнема само няколко минути, а може да ви спести куп неприятности и много главоболия.
Избягвайте фишинг измами
Фишинг атаките целят да подмамят хората да предоставят важна лична информация. Най-често това са подробности по кредитни карти и банкови сметки. За да успеят да ги убедят да предоставят финансовата си информация, измамниците изпращат имейл, който е пълно копие на имейлите на избраната компания. Най-често измамниците създават и подобен уебсайт. Фалшивият сайт може да бъде почти идентичен с този на компанията. Получателите на този имейл, са помолени да отворят даден хиперлинк, който отваря фалшивия уебсайт. След това от потърпевшите се иска да въведат лична информация (най-често данни от банкова сметка, адрес и телефон). Често се изисква и въвеждане на данните им за вход в оригиналния сайт. Въведената във фалшивия сайт информация се запазва и измамниците могат да я използват. Запомнете, че легитимните компании никога не изпращат имейли, които ви задължават да кликнете върху линк или да изтегляте на устройството си прикачен файл.
Бъдете бдителни
Имайте предвид, че редовната проверка на банковите ви сметки ще ви осигури сигурност бърза реакция при евентуална измама. Ето защо повечето банки и финансови институции препоръчват на потребителите си да следят внимателно и редовно движенията по банковите си сметки. Има различни начини, по които може да разберете какви движения се извършват по сметката ви – онлайн банкиране, SMS известяване, телефонно обаждане от банката, приложения за смартфон и други.