Хората са обречени, ако спрат ползването на евтина, изобилна и леснодостъпна енергия
В средата на декември 2019 г. „Труд“ публикува трите части от поредицата на известния български химик и политик г-н Румен Воденичаров „Климатичните вещици“. В нея той оборва с факти мита за глобалното затопляне. Една от основните тези е, че проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и твърде малко наука. От тази измама много хора забогатяват - като се започне от пионера в манипулацията за климатичните промени - бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и се стигне до международния финансов спекулант Джордж Сорос. Появяват се международни екологични организации, които за по-малко от две десетилетия се превръщат в корпорации с многомилиарден капитал - като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Грийнпийс.
В същото време Европейската комисия реши страните-членки на ЕС да инвестират трилион евро за „екологизиране“ на икономиката на общността, което е добре дошло за „зелените“ по света и у нас. Тези огромни пари ще влязат именно в техния джоб.
За да даде отговори по темата, „Труд“ започна поредицата „Глобалната лъжа за климатичните промени“.
В петата част четете какво смята за зелената истерия с човешкото въздействие върху климата проф. Георги Рачев, преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
С действията си срещу климатичните промени екоактивистите заклеймяват постигнатото до тук, но не казват в каква посока трябва да поеме светът, обяснява пред „Труд“ професор Георги Рачев. И добавя: „Сегашният прогрес е благодарение на ползването на евтина, изобилна и леснодостъпна енергия“.
Според него, ако човечеството само си спре достъпа до такъв вид енергия, то е обречено на провал. Защото дори тези, които критикуват начина, по който е постигнат напредъкът, не могат без него.
„Ако не беше прогресът, нямаше да могат да настояват за слагане на все по-големи данъци върху автомобилите, самолетните полети и на каквото още се сетят. Сега искат леснодостъпната, изобилна и евтина енергия да се замени. А 85% от нея се създава от изкопаеми горива - въглища, нефт, природен газ. Екоактивистите казват, че тези източници трябва да се сменят с нещо друго, но не казват какво може да е то“, припомня професорът.
Вреда
Според Георги Рачев в повечето случаи екоактивистите са вредни не само за света, но и за себе си. Професорът подозира и каква е схемата на работа на част от природозащитните организации по света, включително и на климатичните алармисти.
„Всеки собственик на голяма международна компания има достатъчно средства да плаща на един или повече учени, за да доказват това, което е нужно за развитието на неговия бизнес. Могат да се „купуват“ цели научни институти и университети. Пазаруват се медии, правят се „специализирани“ информационни сайтове - това са средства за масово поразяване, а не за масово осведомяване. Корпорациите си създават и по няколко зелени неправителствени организации (НПО). Прави ли Ви впечатление, че на пръв поглед финансирането на природозащитните НПО е много прозрачно, но когато се заровиш в документите се оказва, че не е точно така“, обяснява проф. Рачев.
Обратен ефект
Според професора политиката на заклеймяване, водена от климатичните алармисти, вече отблъсква хората.
„Не можеш да кажеш на един човек, че като се храни унищожава планетата. Това е безумие. Сега се вменява, че не трябвало да летим със самолети. Но нали прогресът се върти около това хората да се движат, работят и контактуват свободно? Или за всеки трябва да има скъпа яхта от въглеродни нишки, като тази, с която Грета Тунберг прекоси океана?“, казва Георги Рачев. Той добавя, че на света наистина е нужна разумна зеления линия, която да следва, но без абсурдните идеи на екоактивистите, които ще доведат човечеството до регрес.
„Не трябва да се отрича, че има много добри постижения на хора, които действително се грижат за природата, но безумията на зелените достигат парадоксални размери. А Европа ги слуша и ужасно бърка“, казва проф. Рачев.
Разумни решения
Георги Рачев дава за пример САЩ, където според него решенията нямат нищо общо с тези, които ЕС иска да прокара.
„Там електропреносната мрежа е разделена на големи райони, които се обслужват от различни компании. Жилищата в гъстонаселените предградия са едноетажни. Има еднофамилни къщи с по 5-6 соларни панела. В дворовете им вече има и бавноходни малки вятърни централи, които осигуряват зареждане за осветление. Така се харчи много по-малко ел. енергия от централното захранване. Какво се получава - вече около 1 милион домакинства са със собствени енергоизточници по покривите. Ето така се тръгва към голямото пестене на ресурси и се ражда национална икономия“, казва проф. Рачев.
Той е на мнение, че в Европа заради „чиста алчност“ за печалби се върви точно в обратната посока.
„Изграждат се соларни паркове с фантастични размери. Ето, Париж се похвали с такова съоръжение, което заема 600 хектара. Но наясно ли са, че под соларния панел не расте нищо? Да не говорим за тежките последствия с излезлите от употреба панели, с които ще се сблъскаме след години“, прогнозира професорът.
Според него вместо паркове, соларни панели трябва да се сложат на колкото се може повече покриви на сгради.
„Човекът може да живее под соларен покрив. Всичко трябва да е така - магазини, големи паркинги, жилищни блокове. Ако можем някой ден и магистралите да ги направим със соларни панели, ще е чудесно. И вижте разликата - в САЩ разчитат на индивидуалното пестене на енергия, а в Европа се правят огромни ветро и соларни парове, които отнемат земя и имат негативно влияние върху ландшафта“, казва проф. Рачев. Той дава и друг пример:
„Само в Европа, при над 700 милиона души население сигурно има около 2-3 милиарда хладилници, фризери, хладилни витрини. Ако всички те станат с една идея по-енергоспестяващи? Направи ли се това въглищните централи на Полша, най-замърсяващите на целия континент, ще могат да се затворят“.
Георги Рачев разказва, че проблемът с минаването към икономика с ниски вредни емисии е възпрепятствано и защото преди 20 години в ЕС никой не е мислел, че ще се тръгне в тази посока. Затова страните от бившия социалистически лагер в момента имат едно предимство.
„Някогашният Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) е обединил енергийните системи на страните от соцлагера. Какво значи това? В България има слънце, но в Чехия няма. Имаме излишък на енергия и веднага можем да препратим към чехите. Франция и Испания преди 1 година започнаха да правят първия голям общ далекопровод за обмяна на енергия. Ето как стигаме до една икономика, която ни вкарва пръчка в колелата. Сега всеки иска чист въздух - чудесно. Осигурете ни евтина, изобилна и леснодостъпна енергия от неизкопаеми горива и нещата се решават веднага и на място. Аз ако съм собственик на въглищна мина, мислите ли, че ще искам да се тръгне в тази посока? Да погледнем политиката на мощна Германия - тази държава излъга целия свят и засегна пряко 50 милиона потребители, като им казваше, че си купуват екологични автомобили. А всъщност се оказва, че двама-трима инженери са решили да слагат устройства в катализаторите на колите и така се отчитат други показания“, казва проф. Рачев.
Той говори за скандала, станал популярен като „Дизелгейт“. Аферата започва през 2015 година. Тогава „Фолксваген“ признава, че в 11 милиона от произведените автомобили, има вградена компютърна програма, която занижава показателите на отделяните вредни емисии.
„Този скандал беше приет тихо от целия свят. Е, с цената на около 30 милиарда евро компенсации. И днес никой не говори за случката, сякаш не я е имало. Ами замърсяването, което е станало заради тази измама - къде са зелените неправителствени организации?“, пита проф. Рачев.
*В следващата шеста част четете колко доклада за климатичните промени са публикувани през последните години и кой плаща за тази научна дейност.