Зад тази „лавина от информация“ стои сериозно финансиране от корпорации и неправителствени екоорганизации
В средата на декември 2019 г. „Труд“ публикува трите части от поредицата на известния български химик и политик г-н Румен Воденичаров „Климатичните вещици“. В нея той оборва с факти мита за глобалното затопляне. Една от основните тези е, че проблем с климата съществува, но в него е намесена твърде много политика и твърде малко наука. От тази измама много хора забогатяват – като се започне от пионера в манипулацията за климатичните промени – бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и се стигне до международния финансов спекулант Джордж Сорос. Появяват се международни екологични организации, които за по-малко от две десетилетия се превръщат в корпорации с многомилиарден капитал – като Световния фонд за дивата природа (WWF) и Грийнпийс.
В същото време Европейската комисия реши страните-членки на ЕС да инвестират трилион евро за „екологизиране“ на икономиката на общността, което е добре дошло за „зелените“ по света и у нас. Тези огромни пари ще влязат именно в техния джоб.
За да даде отговори по темата, „Труд“ започна поредицата „Глобалната лъжа за климатичните промени“.
В шестата част четете колко доклада за климатичните промени са публикувани през последните 10 години и какви са провалените прогнози за климатичен апокалипсис. В тази тема приключва участието в поредицата на проф. Георги Рачев, преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
През последните десет години са публикувани между 10 000 и 11 000 официални научни доклада за климатичните изменения, заявява пред „Труд“ проф. Георги Рачев. Той е категоричен, че зад тази „лавина от информация“ има сериозно финансиране.
„Точен отговор на въпроса кой плаща за всичко това няма да чуете. Аз се досещам кой дава парите - това са тези корпорации и неправителствени организации, които искат да приберат трилионите за „екологизирането“ на икономиката“, казва Рачев.
Икономически интереси
Проф. Рачев припомня, че екологизирането вече е част от глобалната икономика, където интересите са тотални и парите са „ужасно много“.
„Става въпрос за трилиони. И докато съществуват тези огромни пари, някой ще иска да ги вземе“, категоричен е професорът. Той добавя, че средствата ще бъдат усвоени, но се съмнява да има бърз резултат от финансираните проекти.
„Можете ли някой да ми обясни как до 2035 година ще изчезнат двигателите с вътрешно горене, както предвижда Европейският зелен пакт? Как 45-тонен камион ще се движи натоварен по склоновете на Северна Италия или Германия, захранван с електрически двигател? Да приемем, че все пак изобретят такива батерии, които ще са свръхтежки и огромни. Е, след като свърши животът им, къде ще се изхвърлят? Ще можем да говорим за истински мерки, едва когато във вашия джиесем (посочва телефона на автора – б. а.), в този му обем, успеят да съберат 1 мегават часа енергия“, казва Рачев.
Провалени прогнози
Проф. Георги Рачев припомня и прогнозите на климатичните алармисти, които са опровергани от времето.
„През 80-те и 90-те на миналия век бившият вицепрезидент на САЩ и климатичен активист Ал Гор ни убеждаваше как заради глобалното затопляне ще умрем до 10 години. Сега лично аз преживявам поне 20-ти свършек на света, за който екоактивистите предупреждават. За тяхно съжаление, или радост, не знам, планетата няма да загине“, казва проф. Рачев.
Според него „крещенето“ на алармистите отклонява вниманието от реалните екологични проблеми.
„Ето, сега световната общност се занимава с Грета Тунберг. Това момиче преди всичко трябва да ходи на училище. В момента тя е непълнолетна и никой не може да каже нищо срещу нея. Обаче тя непрекъснато говори как всички са такива и онакива. Чудно ми е защо едно дете има такъв неограничен достъп до важни икономически форуми. Но не е първата. Помните ли, през 1992 година, когато много малко хора знаеха въобще нещо за климатичните промени, се появи Севърн Сузуки. Трето поколение японка в Канада, тогава не беше на 17 години като Грета, а на 12. Та тя говореше за озоновата дупка, ходеше по големи световни форуми и казваше от трибуната им „Вие ни отнемате бъдещето“. Направо заклейми целия свят, защото не правел нищо срещу изчезването на озоновия слой. Познато ли ви е това? Сега Севърн Сузуки е дама на 40 години, много добре се развива и не говори нищо от това, което пропагандираше навремето“, обяснява Георги Рачев. Той добавя, че примерите с Грета Тунберг и Севърн Сузуки са показателни как се използват деца за прокарване на интереси.
„Но е факт, че може да се разглежда в коя посока е това използване. Възможно е именно по този начин да се предизвиква отвращение и негативизъм към опазването на природата, а това е кауза, която по своята същност е добра. Както виждате важни са средствата и начинът по който се реализира тази кауза. В момента всичко се прави по начин, който в никакъв случай не е верният“, казва проф. Рачев.
Климатологът е съгласен с твърдението, че не трябва политизация на екологията, а екологизация на политиката.
„Но в днешния глобален свят, където икономическите интереси са навсякъде, това е много трудно. Както казах в предишната част на поредицата, корпорациите си купуват екоорганизации, телевизии, вестници, направо си купуват обществено мнение“, заключава професор Георги Рачев.
*В следващата седма част на поредицата „Труд“ ще ви запознае с мнението за климатичните промени на проф. Йонко Мермерски, учен, изобретател и преподавател в Университета Джорджтаун в САЩ.