Той гази и Правилника за работа на Съда в Страсбург
Българската държава може да свали доверието си от съдията
Българският съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) Йонко Грозев е нарушил два ключови документа, които са в основата на институцията. Това се разбира от коментар на Грегор Пупинк, директор на базирания в Страсбург Европейски център за право и правосъдие, публикуван в авторитетния Европейски журнал за международно право.
Преди дни Центърът публикува доклад, който разкри, че съдии от ЕСПЧ са в тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с мрежата от неправителствени организации на американския мизантроп Джордж Сорос. Освен това е установено, че за период от 10 години има поне 88 дела, по които членове на съдебните състави са били в конфликт на интереси, тъй като исковете са внасяни от неправителствени организации, с които в миналото действащите магистрати са имали отношения. Сред тях са и последните двама български представители в Съда в Страсбург – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев. Те са се явявали, съответно по 12 и по 6 дела, по които е трябвало да си направят отводи, но това не се е случило. „Това е заплаха за безпристрастността на ЕСПЧ“, категоричен е един от авторите на доклада Грегор Пупинк.
Френският експерт за първи път представя и част от конкретните съдебни дела, по които ЕСПЧ се е произнасял и за които е установено наличието на конфликт на интереси. Оказва се, че настоящият български съдия е сред най-големите нарушители, ако се съди по данните на френския център.
Пупинк подчертава, че Йонко Грозев е основател и участник в ръководството на Българския хелзинкски комитет в продължение на 20 години. Като същевременно в различен период от време е бил в управителния борд на Фондация „Отворено общество“ на Сорос, както и в клона на организацията в Ню Йорк. В качеството си на адвокат, свързан с правозащитни организации, Грозев има богата практика по завеждането на дела пред ЕСПЧ. Така например, през 2012 г. Грозев е адвокат на една от членките на скандалната група „Пуси Райът“ – Мария Альохина, по делото й срещу Руската федерация. Делото е окончателно решено от Съда в Страсбург през 2018 г., което е три години след като Грозев става съдия в ЕСПЧ.
И ако по този казус Йонко Грозев не е член на съдебния състав, то от Европейския център за право и правосъдие цитират други три дела, по които българският представител е изпаднал в тежък конфликт на интереси, след като не си е направил отвод. Първото дело е „Д.Л. срещу България“, заведено чрез БХК през 2014 г. и решено с участието на съдия Грозев през 2016 г. Вторият казус е по делото „Анева и други срещу България“, заведено отново чрез БХК в периода 2013-2015 г. и решено с участието на българския съдия през 2017 г. Има и още един казус, свързан с дело срещу Великобритания, което стартира по искане на „Отворено общество“, като в случая Йонко Грозев отново е член на съдебния състав, в случая на 17-членната Голяма камара на ЕСПЧ.
Грегор Пупинк уточнява, че подобни нарушения са допуснати и от други съдии от ЕСПЧ. Френският експерт е категоричен, че тези магистрати, сред които е и Грозев, са нарушили чл. 21 от Конвенцията за правата на човека, според който „съдиите не могат да упражняват никаква деи?ност, несъвместима с изискванията за независимост и безпристрастност“. Освен това е нарушен и параграф 28, т.2 от Правилника на Съда в Страсбург, който гласи: „Съдия не може да участва в разглеждането на което и да е дело, ако преди това той или тя са действали по делото, независимо дали като агент, адвокат или съветник на страна или на лице, което има интерес от делото”, както и ако „по друга причина неговата независимост или безпристрастност може да бъде поставена под съмнение“.
Решението за евентуалното предсрочно прекратяване на мандата на уличен в конфликт на интереси съдия от ЕСПЧ може да се вземе от неговите колеги. Българската държава обаче може да свали доверието си от Йонко Грозев, чийто мандат изтича през 2024 г. Това не е изключено, още повече, че за скандала вече е сезирана Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която утвърждава предложените от правителствата на 47-те страни членки, подкрепили Конвенцията за правата на човека.