Банкер, застраховател, години наред е съветник към правителството на Бавария и участва в живота на българската емиграция
Дори и т. нар. „Народен“ съд оправдава бившия комисар
Във времето на Втората световна война (1939-1945) не само хората от двата воюващи блока, но и цялото човечество е подложено на драматични изпитания. Милиони хора загиват по фронтовете и от бомбардировките над градове в Германия, Англия и други европейски страни (включително България), Съветския съюз, Япония... Милиони са жертвите в „лагерите на смъртта“, както и загиналите от глад, недохранване и съпътстващите ги болести по целия свят. Макар нашата страна да води политика на фактически неутралитет, предците ни са засегнати от войната достатъчно силно. За да бъде съхранено цялото население в добро здравословно състояние, основната тежест пада върху българските правителства, общински и военни власти. Една от личностите с изключителни заслуги е д-р Петър Аладжов, комисар по прехраната през 1943-1944 г.
Нашата общественост преоткри д-р Петър Аладжов (1908- 2004) едва в последното десетилетие от неговия живот - живот, в който вцепенението пред трудностите, хленченето и самоокайването нямат място. И който ни разкрива автентичните черти на българския национален характер! Петър Аладжов е роден във Велико Търново на 25 септември 1908 г., а в гените му се преплитат нишките в съдбата на България през бурния ХIХ век. По майчина линия Аладжов е потомък на руски дворянски род и на българска търговска фамилия от Сяр (дн. Серес, Гърция). И ако руският офицер Пьотър Мичурин е избрал да остане в освободената през 1878 г. България, неговата съпруга Евангелица бяга в свободните земи от останалата под османска власт Беломорска Македония. Баща му Христо Аладжов, родом от Севлиево, остава сирак и търси препитание в Търново. С труд и предприемчивост се превръща в един от богатите и уважавани търновски граждани. Детството на Петър Аладжов преминава сред излъчващите минало величие търновски хълмове, през емоциите около войните за национално обединение през 1912-1918 г. Завършва търговската гимназия в Търново и още като ученик е стажант в градския клон на Българска търговска банка.
Привлечен от банковото дело, младият Аладжов решава да продължи образованието си в прочутата Търговска академия в Анверс/Антверпен. Отново, както и при предците му, се намесва съдбата - на път към Белгия Петър спира в Прага, където е убеден от свои приятели да постъпи в чешката Търговска академия. През двадесетте години на ХХ век Прага е „гъсто населена“ с български студенти. Аладжов, проявил се още от ученическите си години като отличен организатор, запален турист и патриот, е избран за лидер на прочутата „Българска седянка“, която обединява близо 500 млади българи и се ползва с висок престиж. „Седянката“ е организатор на художествени и патриотични прояви, система за взаимопомощ, вкл. собствена студентска менза! Днес в много страни има български студенти с техните клубове, дружества, неформални структури. Няма съмнение, че те имат необходимост от своите „Аладжовци“, естествено в условията на днешния свят...
След дипломирането си младият финансист е канен на работа в София и Берлин. Той избира да се върне в клона на Българска търговска банка в родното Търново. Оттук започва и неговата „блиц-кариера“, както години по-късно сам се шегува със себе си... На 26-годишна възраст е вече директор, а неговият „работохолизъм“ и новаторство превръщат търновския клон в най-динамично развиващия се в страната. Шефовете на банката, на първо място известният финансист Губиделников, предвидливо „инвестират“ в младия си служител. На тридесет и три години Аладжов (може би не толкова изненадващо, както му се е струвало?!) е назначен за директор на централата в София. Верен на своите научни интереси, Аладжов специализира в Германия, Италия, Франция, Англия... Защитава докторат в Берлин на тема „Работа с чуждестранния капитал“, като прави силно впечатление на водещите специалисти по банково дело и външна търговия. И в реда на нещата е избран за председател на Българо-германското търговско дружество.
Втората Световна война носи нов обрат в кариерата на д-р Аладжов. През февруари 1943 г. изненадващо е извикан от министър-председателя проф. Богдан Филов, който настоява финансистът да поеме Върховното комисарство на военновременното стопанство. Първоначалният отказ на Аладжов е отхвърлен от правителството, а за целта той е мобилизиран (!) по лично нареждане на премиера. Все пак всичко остава в рамките на добрия тон, а новият комисар близо две години ръководи разпределението на храните, горивата, суровините, дневните дажби, практически всичко. Организирайки прехраната на нашите предци, д-р Аладжов използва и натрупания български опит още от времето на Първата световна война, като прокарва и редица новаторски решения. Осигуряването на военновременното стопанство включва поредица от действия, с които държавата регулира икономиката, а най-важната сфера е селскостопанското производство. Д-р Петър Аладжов хвърля цялата си енергия за осигуряването на прододоволствието на населението, вкл. във Вардарска Македония и Беломорието, при това в условията на все по-остри дефицити, при разрушителните бомбардировки на София и очертаващата се политическа катастрофа. Както бе показано от проф. Милко Палангурски, за всеки български войник и трудовак държавата осигурява дневна дажба от 2400 килокалории, определена според показателите за здравния статус на млад мъж, натоварен с тежка физическа дейност. Този норматив е валиден за всички, вкл. за българските евреи в трудовите лагери. Дажбата за цивилното население е малко по-ниска, но осигурява нормален живот.
Драматичните промени след преврата на 9 септември 1944 г. засягат дори и човека, благодарение на когото в България няма нито един случай на гладна смърт. Още през октомври д-р Аладжов е извикан „за справка»... Следват шест месеца на разпити и произвол в Централния софийски затвор, но какво по-показателно от това, че дори и т. нар. „Народен» съд оправдава бившия комисар... Нещо повече, министър-председателят Кимон Георгиев му възлага задачи, свързани с външната търговия и застрахователното дело. След две години следва нов трус - национализацията на индустрията и банките (1947 г.). Макар някои дейци на комунистическия режим да осъзнават необходимостта от професионалисти, перспективата е ясна. През 1949 г. Аладжов със семейството си е изселен от София. Трудностите и лишенията не плашат бившия банкер и съпругата му Екатерина, които се заемат да организират селска производствена кооперация. В крайна сметка, властите допускат д-р Аладжов да емигрира в Германия. След много перипетии при него в Мюнхен отива съпругата му Екатерина с децата им.
Още през 1957 г. българският банкер става президент на акционерното дружество БАФАГ. Години наред е съветник към правителството на Бавария. Същевременно участва дейно в живота на българската емиграция. Като експерт по икономика д-р Аладжов се ползва с признание в Западна Европа, САЩ, Япония, Ирак, Китай... Дълго се помни неговото участие в Световния форум по икономика през 1982 г., в който ерудираният българин заседава редом с Франсоа Митеран, Джералд Форд, Ричард Чейни и други световни лидери. Достигнал патриаршеска възраст, д-р Аладжов си отива от този свят на 2 февруари 2004 г.
Д-р Петър Аладжов се завръща за първи път в България и своя роден град през 1994 г. Той е един от щедрите дарители на Регионалния историческия музей в старата столица, на когото предоставя своята нумизматична колекция, ценни документи, уникален печат на БРЦК, образци на старо оръжие. Той е един от спонсорите на паметника на Стефан Стамболов, а дъщеря му Теофана (по линия на своя съпруг принцеса фон Заксен) организира хуманитарни акции в помощ на България. Любовта към родния град е оценена и на 22 март 2000 г. д-р Петър Аладжов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново». Отново през 2000 г. са публикувани неговите интересни мемоари „Върховен комисар. Един живот в полза на стопанството», в които можем да открием ценни свидетелства - практически за целия ХХ век, особено за годините на Втората Световна война и след 9 септември 1944 година.