Идеите на френския президент водят до безкръвно завладяване на континента от сегашната олигархическа върхушка
Време е да се мисли за нов съюзен договор
Време е да се изясни какви са недъзите и слабите страни на действително необходимия на европейските народи съюз и как да бъдат поправени най-бързо и най-ефикасно.
Според позабравената наука за управление на обществото, критичният анализ на завършващия период е абсолютно задължителна управленска фаза, осигуряваща успешен преход към реализация на следващия организационен цикъл.
Понастоящем в ЕС няма видим опит за такъв критичен анализ, от който да последват полезни за общото бъдеще послания и нововъведения. Липсва и научен анализ на организационното състояние на съюза, на критичните точки в структурирането на системата от държави членки и управляващата ги институционална шапка, както и разумни предложения за такива корекции и изменения, които да осигурят функционалност и жизнеспособност в бъдеще. Сякаш сегашните формални лидери и ръководни органи чакат някой от космоса да им каже какво и как трябва да се поправи и направи. Такова поведение води до засилване на усещането за задкулисно управление на ЕС и настройва евроскептично многомилионното население на съюза.
Интелектуалците – начело на промяната
Кой трябва да направи анализа и да предложи посоката и стъпките за ползотворна промяна? Политиците, държавниците, експертите, интелектуалците или редовите граждани, които поне на теория, като съвкупност са носители на собствения си национален и на общностния суверенитет? Логиката води към експертите интелектуалци, които би следвало да разработят идеите и предложенията и да ги предоставят за обсъждане на държавниците, политиците и обществеността.
Дали интелигенцията обаче е в състояние да произвежда самостоятелно годен ръководен управленски продукт и да бъде водач на народите или е само обслужваща прослойка, за каквато я обявяваше съветската доктрина, е въпрос, отговорът на който ще даде самата тя, с бездействието или ангажираността и резултатността си. Сега основният проблем продължава да бъде: кого трябва да обслужват интелектуалците – властта или народа. Следователно изборът е – придворни слуги на господарите или висши служители на родината и човечеството. Ако си истински интелектуалец, трябва да имаш кураж да избереш, съобразно собствените си разбирания. Интелектуалецът по определение не е слуга, а ако е такъв, то не е истински интелектуалец. Водещата характеристика, която отличава интелектуалеца от интелигента е именно наличието на творчески заряд и вътрешна свобода.
По време на своето управление френският президент Франсоа Митеран беше създал традицията да се среща често с нобелови лауреати и други интелектуалци, за да черпи идеи от тях и да си „сверява часовника“. С кого сега се съветват лидерите на Европейския съюз не е ясно, но вероятно преобладават представителите на мултинационалния бизнес и задкулисието, защото е видно, че именно техните интереси се налагат като приоритет.
Планът на Макрон
Що се отнася до идеите за европейско обновление на сегашния президент на Франция - Еманюел Макрон, очертани в неговата авторска статия, разпространена в 28-те държави – членки на ЕС, то следва да се отбележи, че в нея липсва какъвто и да е било анализ на основните причини, довели до сегашното предколапсно състояние на ЕС, липсва предложение за промяна в институционалната структура, която е ключова причина за сегашни беди, липсва предложение за бъдещ механизъм, отразяващ желанията и мненията на гражданите и най-вече – липсва стратегическо мислене. А отношението към народите на бившата Източна Европа, е като към вътрешноконтинентален еквивалент на отвъдморските територии на Франция, тоест тяхното мнение и интереси нямат никакво значение.
Планът на Макрон води до безкръвно завладяване на континента от сегашната олигархическа върхушка и увековечаване на статуквото, подсилвайки го с нова, по-безкомпромисна система за контрол, поставяща народите в метална институционална хватка - нещо като желязна ръка, скрита в мека демократична ръкавица. Оруеловското усещане е особенно силно при идеята за създаване на Европейска агенция за защита на демокрацията. Често казано, от френската философска и административна школа се очакваше значително повече.
Очевидно Макрон не е Митеран. Затова и добрата идея за всенародно обсъждане на социалните проблеми, завършващо с референдум, надали ще даде желания от френската средна класа резултат и настъплението към кардинални промени ще продължи.
И така – кой е първият проблем, с който би следвало логически да започне експертния анализ? От гледна точка на управленската доктрина, това са целите на ЕС – официални и неофициални, т.е. скрити. Те оформят така нареченото „Дърво на целите“. Има доста голямо разминаване между прогласените в договорите и другите официални документи цели на съюза и реалността.
Привлекателността на прогласените официални ценности и цели е безспорна, но зад тях прозират целите и интересите на могъщи видими и невидими образувания, обитаващи пространства цялостно или частично извън ЕС, поради което според мнозина европейци на този съюз много му личи, че не се самоуправлява. Това означава, че има проблем не само със суверинитета на отделните държави членки, а и със суверинитета на самия ЕС. А това е основен проблем, защото предопределя взимането на решенията за съдбата на ЕС.
Защо буксува Евросъюзът
Защото със структура, разработена за неголяма икономическа организация, иска да командва сложна многонационална общност със социално-политическа същност. Освен това има елитарно клубен начин за подбор на ръководните кадри, архаичен начин за взимане на решения и много задкулисие, което води до голяма мудност дори при решаването на дребни или неотложни проблеми. Вместо градивна работа за изграждане на успешно бъдеще на ЕС, половината от мандата на сегашното му ръководство премина в занимавания с кризата в Гърция, а другата половина – с кризата Брекзит. Ако не се смени философско-идеологическия подход към управлението и не се приведат в съответствие направляващата институционална и направляваната социално-политико-икономическа подсистеми провалът е неизбежен.
Юридически спорна е и легитимацията на съюзните институции техните актове да имат приоритет пред актовете на институциите на държавите членки, както и правото да им налагат санкции. Основание за тази оспоряемост е фактът, че при повечето присъединявания прехвърлянето на суверенни права от националните държави към наднационалните институции е ставало без лигитимен държавновластнически акт, произтекъл от национален референдум. Тогава обаче политиката надделяваше над правото. Изключително важен е и фактът, че държавите, членки на съюза, са отдали само частично и временно част от своите суверенни правомощия и винаги могат да си ги поискат обратно, нещо, което Великобритания вече прави.
Могат ли да се поправят грешките и да се решат проблемите? Да, могат чрез нов съюзен договор, за който вече е време да се мисли. А преди това трябва да се внесат някои поправки и допълнения в сега действащия Лисабонски договор, с които да се отвори пътя за нов договор, отразяващ желанията и волята на европейските граждани. Необходимо е да се преосмислят целите, същността и механизмът за действие на съюза и те да се отразят в бъдещ, справедлив и действително демократичен договор, приет с убедително мнозинство от всички граждани на съюза.