Висшите чиновници в Брюксел не отстъпват от идеята за инвестиции от 1 трилион евро за екологизация на икономиката на общността
Не виждат ли, че финансовите системи на страните-членки са пред колапс?
Европейският зелен пакт за момента се оказва по-важен за Брюксел, отколкото стотици хиляди човешки животи.
Въпреки разрастващата се пандемия от Covid-19 висшите чиновници в Европейската комисия бълнуват как страните членки не трябва да отстъпват от Зелената сделка, одобрена в средата на януари.
Планът предвижда в следващите 10 години страните членки да инвестират 1 трилион евро за „екологизация” на икономиката на Съюза. Основната задача е чрез огромни инвестиции до 2050 г. ЕС да достигне нулеви вредни емисии в името на борбата срещу „човешкото въздействие” върху климата.
За държавите в ЕС това означава тотално преструктуриране на индустрията и големите производства. Например страните от Източна Европа трябва да вървят към затваряне на основните си енергийни източници - въглищните централи. България, Полша, Чехия и Унгария вече се възпротивиха на това конкретно условие в Европейския зелен пакт. Причината е, че засега те нямат алтернатива за въвеждането на алтернативни, които да заместят ТЕЦ-овете.
Позеленяване по време на вирус
Макар че според здравните експерти в ЕС пикът на заразата предстои и тепърва ще са нужни огромни финансови ресурси за справяне с кризисната ситуация, по високите етажи на властта в ЕК сякаш живеят в собствен зелен свят без Covid-19.
„Дългосрочната работа по Зеления пакт се води успоредно с борбата с коронавируса и продължава да е един от приоритетите. В момента подготвяме следващите инициативи. Тези действия са в ход чрез нашите колеги, които работят от разстояние” - това заявява на 17 март Вивиан Лунела, говорител на ЕК за Европейската зелена сделка, цитирана от новинарския сайт Euractiv.
Подобна зелена линия по време на пандемия едва ли може да намери логично обяснение.
Няколко политически лидери на страни членки вече призоваха пактът засега да бъде забравен и ЕС да се фокусира единствено върху борбата срещу пандемията.
„Трябва да действаме по примера на Китай, където заразата вече е овладяна. Имаме много да учим от китайците”, заявява министър-председателят на Чехия Андрей Бабиш.
Заместник-министърът на държавните активи на Полша Януш Ковалски казва пред агенция „Ройтерс”, че страната му настоява Брюксел да u позволи да не плаща за вредните емисии, които отделя индустрията й.
„Резултатите от битката срещу коронавируса ще бъдат болезнени. Ясно е, че на страните членки ще са необходими много повече финансови средства за гражданите и за бизнеса. Време е всяка държава поотделно да вземе мерки в защита на климата”, заявява Ковалски. Така на практика той казва това, което повечето европейски лидери мислят - реализирането на Зелената сделка трябва да бъде спряно за неопределено време. Нека Европа първо да се пребори с пандемията, след която икономиките ще се възстановяват дълги години. И дори тогава няма да е удачно да се лансират популистки зелени идеи, които ще доведат до срив на европейските финансови системи и обедняване на държавите в ЕС.
Българският министър-председател Бойко Борисов обяви в неделя, че ЕК не отделя допълнителни средства срещу пандемията. Вместо това е дала разрешение на страните членки да насочат полученото по европрограмите за мерки срещу заразата и е разрешила страните членки да увеличат дефицитите си.
„Но нищо не казват за Зелената сделка”, обяви премиерът на брифинг в сградата на Министерския съвет.
Естествено, в европейските държави, където управляващите коалиции включват зелени политически формации, не одобряват преразглеждане на плановете за екологизация на ЕС. Пример в това отношение е Австрия.
„Не съм съгласна с чешкия премиер Андрей Бабиш. Промяната в климата е екзистенциална заплаха, която може да бъде преодоляна с икономическата програма Зелената сделка. Тя определя как можем да инвестираме заедно с бизнеса и да се преструктурираме, да модернизираме икономиките си. Това ще предизвика огромен възход на иновациите. Като европеец съм убедена, че това е правилният път и че трябва да го следваме”, казва пред Euractiv австрийският федерален министър за климата Леоноре Гевеслер, която е в кабинета от квотата на зелените.
Какво следва - на първо място трезвомислещите политици от Съюза трябва да обяснят на Брюксел и екологичните политически формации, че ситуацията е критична и не е време да си говорим за зелени пактове и модернизация на икономиките, които са на ръба на срив заради пандемията, а е време да се спасяват човешки животи. Аргументи за това има - предостатъчно.
Европейските икономики пред срив
Още преди разрастването на заразата от новия коронавирус, което в Европа започна в началото на тази година, голяма част от икономиките в ЕС са далеч от определението „цветущи”.
Според данните на ЕВРОСТАТ за първото тримесечие на 2019 година, националният дълг на някои държави надхвърля 100%. Например Гърция е със 181,9 на сто национален дълг, а най-засегнатата от страна-членка от Covid-19 - Италия, е със 134%. Португалия, Белгия и Кипър също са над стоте процента. Франция и Испания, където броят на установените случаи расте главоломно, са с национален дълг от 99,7 и 98,7 процента. България е с един от най-добрите показатели в цялата общност - 21,2 на сто.
Въпросът е наясно ли са привържениците на Зелената сделка, че няма как да се отделят трилиони за екологизация, когато на дневен ред е спасяването на стотици хиляди човешки животи.
Солидарността се оказа мит
Новият коронавирус показа, че е мит така наречената европейска солидарност. Вместо да вземат крути мерки и да помагат на държавите членки, висшите европейски чиновници продължават да бръщолевят за зелени сделки, климатични промени и модернизация на икономиката, фатално ударена от пандемията. Няма директно финансиране за страните, а само „разрешение” за пренасочване на пари от фондовете. Всяко правителство е оставено да се бори само със заразата.
Ако ЕС продължава по този начин, не го чакат добри времена - в момента неговото съществуване е заложено на карта. И вместо да предприемат реални действия, в Брюксел са си заровили главата в пясъка. Защо когато става дума за Зелената сделка на държавите могат да се налагат общи правила, а по време на пандемия всеки се спасява поединично? Защо солидарност има за „екологизация”, но за спасяването на стотици хиляди хора не действат ценностите, върху които стъпва цялата общност?
Очевидно ЕС отдавна е болен - не от коронавирус, а от чиновническо безхаберие, което напоследък е облечено в зелено. Такава общност не е нужна нито на Европа, нито на света.