За някои пандемията е добре дошла

Епидемичната опасност и извънредното положение причиняват психологически травми

Пандемията напредва, преобладаващите емоции сред хората по света и у нас са безпокойството, страхът, тревогата. Управниците се стъписаха пред няколко сплетени ведно кризи - финансова, икономическа и масова зараза. И поотделно много трудно разрешими. Отворените общества се затвориха, заварени неподготвени, безсилни да решават сложни проблеми. Кое ни връхлетя първо - вирусът или ударът на Уолстрийт, питаха се стъписани анализатори.

На 9 март срив на индекс S&P 500, „Дау Джонс“ и NASDAQ. На 11-и директорът на Националния институт по инфекциозни болести д-р Фочи заяви в Конгреса, че COVID-19 е „десет пъти по-смъртоносен от сезонния грип“. Президентът Тръмп обяви извънредна ситуация, закри страната за Европа, затвори границата с Канада, обеща много милиарди помощи. Икономистът Ричард Уолф заяви, че САЩ се нуждаят от „огромни мерки“ за борба с лошите икономически ефекти от коронавируса. Т. е. шокът е много сериозен и задълго.

Не е той обикновен вирус, а коронован, Цар, мор и чума три в едно! С включването на хегемона в китайското мероприятие страхът стана вселенски. Налага се комплект от тежки ограничения за държавите и в живота на хората. Спасение предстои някъде в Светлото бъдеще. Световната здравна организация обявява пандемия, властимащите въвеждат извънредни, небивали преди мерки за защита от Страшното.

По китайския модел: карантинни ограничения с изолация на големи групи хора, затваряне на граници, извънреден режим със съответни закони и люти наказания, спиране на големи части от производството и търговията. Анализът на данните за хода на COVID-19 по отношение на заболеваемостта и смъртността ясно показват, че най-добре се справят страните с по-твърди политически режими и политически водачи, с наборни армии, запазени национални култури и обединяващи идеологии.

Провалят се другите с Ония ценности, наемни армии, безотговорни водачи и разложителен за населението индивидуализъм. Но следват модела в ужас да не бъдат пометени от разгневени граждани, потопени в силно стресиращи всекидневни съобщения за новозаразени и починали. Щом най-големите държави предприемат извънредни мерки, по-малките неизбежно ги следват. Във Великобритания пробваха да заложат на дарвинизма, но скоро се отказаха от естествения подбор. Недоволни обаче има навсякъде.

Защото случващото се представлява букет от явления и състояния, сходни с проявяващите се по време на война. На предния фронт действат униформени полицаи, жандармеристи, някъде и армейци, а медицинският персонал е със защитно облекло, напълно приличащо на военното, предназначено за бойците в зона, ударена с оръжие за масово поразяване (ОМП). Такъв е обликът на сегашната фаза на хибридната световна война, която се води вече десетина години като информационна, психологическа и санкционна.

Опасната ситуация и извънредните ограничения причиняват и редица психологически травми. Неочаквани и безпричинни, отначало мнозина ги възприемат като безсмислени, усилено търсят някакво обяснение на случващото се. Оттам идват социалните митове и повечето лъжливи новини. Човек може да понесе всичко, стига да вижда в него смисъл. „Оцеляването зависи от осъзнаването на „за какво“ или „за кого“. Достъпът до пълноценна и своевременна информация придобива огромно значение.

Мисловните процеси протичат на основата на формиране на полярни твърдения. Като безопасност - заплаха; могъщество - безпомощност; закономерност - случайност; общност с околните - изолация; осмисленост - безсмисленост. Стремежът да се избегне неопределеността или да се компенсира тревожността води до избора „или - или“. Той се предопределя от желанието да се компенсира тревогата и от „принципа на удоволствието“. Човек доста по-често избира лявата страна на полярната постройка.

И днес хората са склонни да си внушават всемогъщество и безопасност (Мен болести не ме ловят! Вирусите трепя с чесън и гроздомицин!), да открива закономерности (Кой каквото дробил - ще сърба!) и да изнамира успокояващ смисъл (Бог пред нас и ние след него!). Твърде често опит от психотравмиращо събитие се придобива едва в края на сблъсъка на човешките самозаблуди с хладната действителност. На тази особеност на човешкото мислене залагат рекламодатели и илюзионисти, както и производителите на активни подривни продукти.

Мероприятията за измамно манипулиране целят всяване на объркване, поява на панически настроения и прояви се избират за основа възможно повече действителни факти и налични обстоятелства. После с нужните измислици и измамни внушения ги забъркват в крайна емулсия. Има ги Скрипал и дъщеря му в Англия, произвеждан е в СССР „новичок“, не е без разузнаване Русия - ето го и злепоставящото мероприятието в стил „много е възможно“.

Във Вашингтон набиват, че коронавирусът е китайски. Ами в Ухан се е пръкнал, има там микробиологическа лаборатория, „hiley likely“... Вярно е също, че през 2015 г. американски учени изкуствено са комбинирали коронавирус SHCo14, предизвикващ пневмония. Е, „много е възможно“ и „внесената от САЩ“ COVID-19 да е оттам. В Иран се разболяха един-двама аятоласи - за заразата са обвинени САЩ и Израел. Заразени се оказаха някои висши началници в НАТО - „много е възможно“ да са увредени от Иран, Китай или Русия.

Гъмжи от активни мероприятия, все по-ясно става, че пандемията се използва от различни мощни сили като прикритие за финалния етап на истинската голяма операция. В края на която май ще се проясни светът след поредната технологична революция. Неизбежно с тежки загуби за много страни и стратегически придобивки за няколко. Най-въоръжен за прехода е Китай и се възползва. Вирусните заболявания отслабват имунната система, на този терен нерядко идват други болести. Психологическият стрес има и силен антиимунен ефект.

Натрупани са десетки трилиони долари за зануляване, което винаги става чрез войни, каквато хибридна на етапи се води от години. Победителите печелят, загубилите плащат цената. Роботизацията в плътна връзка с информатиката напреднаха извънредно много, в големи области на производството и търговията хората стават излишни, пречат, претендират. Какво са днес НАТО, еврозоната, ЕС, каква обединена и зелена Европа? А чехите и шведите помагат ли на италианците в бедствието? А другите с Ония си „ценности“? Помагат Китай, Русия, Куба, дори Венецуела!

Ако нямаше пандемия, щяха да я създадат, сега е добре дошла! За някои. Бактериологично оръжие се използва отдавна. През ВСВ опити върху живи китайци и корейци с причинители на холера, дизентерия и някои вируси провежда японски „отряд 731“. Мнозина от него емигрират в САЩ. След войната в редица страни се правят големи открития в областите на генетиката и микробиологията. Имат войскови поделения за война с прилагане на биологични и други ОМП.

Досега не са използвани само защото има страх от същия отговор на противника. При вирусите-убийци има още една заплаха - неизбежно и сами ще се върнат при използвалия ги. Всяка година го показва сезонният грип, сега и коронавирусът. Не е изпратен умишлено.

Страхът е вроден емоционален процес, мобилизиращ организма за избягващо опасностите поведение. Причиняват го реални, но и въображаеми опасности. Комплексът от страхове има огромно значение за появата на ритуали, натрупването на културна информация, стремежа към сътрудничество, за появата на общини, градове и държави. Но и вредите са много, някои тежки. Нерядко хората не успяват да забравят неприятните събития.

Биологичните страхове са свързани с опасностите за живота и здравето, социалните - с опасения за общественото положение. Сега от една страна са свързани със самота, болка и страдание, от друга с намаляване на доходи, загуба на работа, бедност, конфликти и други стресори. Психотравмиращи събития, частично извън рамките на обичайния опит, могат да доведат до развитие на посттравматично стресово разстройство. Едно от възможните последствия.

Медицинският персонал, органите на МВР и други участници от предната линия са реално застрашени от синдрома на емоционалното прегаряне. „След пандемията ни чака емоционална криза с грандиозни размери. Да не видим след края едни изпепелени хора с бездушно и цинично отношение. 10 г. ще отстраняваме последиците“, заяви пред „Труд“ националният експерт по психиатрия д-р Цветеслава Гълъбова. В Института за психично здраве и развитие психолози и психотерапевти проучват ситуацията, работят, помагат.

Правителството и Оперативният щаб се справят отговорно и на добро ниво, доказват го средните ни резултати в битката, сравнени с тези в много други държави. Можем да се сплотим срещу опасния враг и да проявим съзнателна дисциплина, добре информирани сме, имаме необходимите подготвени специалисти, достатъчните други сили и средства. Ще се промъкнем и в новата технологична ера!

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Д-р Илия Илиев

Този уебсайт използва "бисквитки"