Методологията е след провала на преговорите за членство на Северна Македония и Албания
Холандия, Дания, Белгия и Испания подкрепят Макрон
Миналата седмица комисарят по разширяването Оливер Вархей представи пред ЕП новата методология за разширяването на ЕС. До нея се стигна след провала на преговорите за членство на Северна Македония и Албания през октомври 2019 г., когато Франция открито възпрепятства процеса, а по-късно на срещата на върха в Брюксел беше подкрепена от Холандия и Дания. Най-тежко това се отрази на Северна Македония. Правителството на Заев просто колабира. Нямаше и как иначе. Страната смени името си, промени Конституцията, подписа всичко, предложено от Гърция, съгласи се през зъби с Комисията по обща история с България и беше отрязана от една от най-мощните държави в ЕС. Няма да е пресилено ако се каже, че вратата за членството тогава остана полуотворена заради намесата на България. В заключителната декларация беше посочено, че "Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на високо ниво ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г." Позакъснялото сформиране на ЕК забави изготвянето на новите правила, но на 05.02.2020 г. те все пак бяха представени. Комисарят Вархей отбеляза, че стопирането на процеса е нанесло имиджови щети на ЕС в двете страни-кандидатки и сме загубили европейско ориентираното правителство в Скопие. Потвърди, че разширяването остава важен приоритет на Комисията.
Новата методология за присъединяване има за цел ускоряване на процеса, създаване на ясни критерии и правила, така че да няма изненади отново от страните членки. Комисията се надява да премине към преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания на срещата в Загреб през м. май. Предлага се План за икономическо развитие на Западните Балкани. Новата методология има 4 принципа:
Убедителност – Разширяването трябва да се основава на взаимно доверие. Лидерите от Западните Балкани трябва да реализират реформите, свързани с върховенството на закона, за да се успокоят европейските граждани. Също така реформите в този сектор, разделението на властите и функционирането на институциите е и основата за успешността на прехода в техните общества.
Ясна политическа ориентация – Заявява се намерението за по-голяма ангажираност на страните членки в процеса, чрез провеждането на редовни срещи на върха и срещи на ниво министри. Страните членки ще могат да наблюдават и контролират процеса във всяка една негова фаза, както и да изказват мнения, становища и препоръки.
По-динамични реформи - Преговорните глави се обединяват в 6 тематични групи: Основни въпроси. Вътрешен пазар и конкурентоспособност. Приобщаващ растеж. Зелен дневен ред. Устойчива свързаност. Приобщаване и външни отношения.
Първа ще бъде групата, включваща върховенството на закона и икономическата политика. Тя ще бъде и затворена последна преди да завърши целия процес. Ако важни реформи бъдат реализирани преди затварянето на определена тематична група, преговорите по тази глава ще бъдат приключени не по-късно от една година.
Предсказуемост – ЕК иска да представи ясни стимули за реализирането на ключови реформи чрез постепенна интеграция на пазарите и политиките. Там където има забавяне или отстъпление от поетите ангажименти ще се прилагат решителни мерки като стопиране на процеса, спиране на евросредства и дори санкции.
Европейската комисия се придържа към ангажиментите за започване на преговори със Северна Македония и Албания и ще се излезе с предложение с ясен акцент върху икономическото развитие. Целта е да се засилят инвестициите в региона и да се скъси разликата в икономическото различие. Всъщност това е и „морковът“ в методиката. Основната разлика е, че страните-кандидатки вече ще могат да се ползват не само от присъединителните фондове, но ще имат отворен достъп до структурни фондове, които сега са запазени само за страните-членки на ЕС.
Относно Сърбия и Черна гора новата методология няма се прилага към тях, защото те вече са започнали преговорите. ЕК няма намерение да променя правилата, но новата методология може да засили динамиката на процеса. Ако тези държави искат да ускорят икономическите реформи, ще могат да се възползват от предвидените нови икономически стимули и при тяхно желание да се включат в икономическия пакет. Президентът Вучич веднага излезе с изявление по този въпрос, като подчерта, че подкрепя новите правила и Сърбия ще изучи в детайли икономическия пакет.
Новата методология не обхваща Турция, която е започнала преговори през 2015 г. при други условия. Към нея няма да важат и предложенията към Сърбия и Черна Гора, защото документът обхваща само Западните Балкани. Нещо, което е важен знак за подадена ръка към страните от този регион.
Задълбочено внимание заслужава предложението за групиране на преговорните глави в тематични групи. В новата методология тематичните глави вече ще имат времеви срок. ЕК се опитва да съкрати методиката, с която сега работи. Тя предвижда период от 6-8 години за всяка глава. За този период поне две правителства се сменят в дадена държава. Отчита се, че за да бъдат ефективно наложени реформите, трябва да се приключват по-бързо главите. На практика вече няма да има възможност за отваряне на произволни глави преди да бъде приключена една група. В същото време главата за върховенството на закона и икономиката ще бъде отворена от началото до края на процеса и ще бъде правена оценка за нейното изпълнение постоянно.
Не са пропуснати и въпросите за екология и околна среда. Централите на Източна Европа произвеждат повече вредни емисии отколкото цяла Западна Европа. Тук отново се намесват тезите от Зелената сделка. Отчита се, че трябва да се подберат онези елементи от Зелената сделка, които могат да бъдат реализирани по-бързо, като например енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, кръгова икономика и т.н.
В новата Методика за пръв път се предлага използването на принципа на квалифицираното мнозинство при разширяването, както и за налагане на санкции и правото на ЕК да прави предложение за „Последна клауза“: Принципът за квалифицирано мнозинство според еврокомисарят е законен. Той навлиза в повече области, не само в темата за Западните Балкани, но и при Европейската брегова и гранична служба, при Двупакета и Трипакета, при Общата европейска отбрана. В момента в рамката на преговорите със Сърбия и Черна гора както ЕК, така и 1/3 от държавите-членки могат да предложат да се преустановят преговорите по 1 или 2 глави или да започнат преговори отново по дадена глава. Тук се получава известно разминаване с принципите на ЕС. От една страна за начало на преговорите, както и за тяхното успешно финализиране се изисква пълно единодушие. В същото време се предвижда всяка една държава членка да може директно да наблюдава процеса на присъединяване и при наличие на неизпълнение на условията или забавяне може да бъде сформирано квалифицирано мнозинство, с което да се блокира дадена глава, стопиране на фондове и дори санкции. За да се избегнат евентуални кризи, се предлага Европейската комисия да бъде единствената, която да може да прави такова предложение.
Регионалното сътрудничество и добросъседство също продължава да е важен елемент от Методологията. Принципът на успешното регионално сътрудничество остава като основен в процеса на присъединяване. Добросъседските отношения и липса на нерешени въпроси е основен критерий за напредък в приобщаването. Това засяга и отношенията България - Северна Македония. С въвеждането на директен мониторинг от държавите членки, работата на историческата комисия, чието пълно име е: „Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония“ следва наистина да постигне реални резултати, за да има и придвижване по тази тематична група. Следва да се има предвид и приетата от страната ни "Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизация и асоцииране: Република Северна Македония и Албания" .
Новата Методология има за цел да остави отворен процеса на разширяване на ЕС след кризата от октомври 2019 г. В същото време реално бяха приети предложенията на Франция за оформянето на тематични групи и приемането на принципа на обратимост в преговорния процес. Съпротивата на Макрон, освен голямото количество албански мигранти във Франция, се заключава в убедеността му, че ново приемане на страни членки следва да се случи след реформиране на самия ЕС. В това негово становище освен привърженици в лицето на Холандия, Дания и Белгия той среща подкрепа и от Испания. Мадрид не признава Косово, което индиректно влияе и на испанското становище за членството на Албания.