Позицията на Анкара винаги е била, че няма да позволи създаването на кюрдска автономия по границата си
Мирът вечно е зависил от изхода на войната
На 9 октомври под пълните с театрална изненада очи на САЩ, ЕС и Русия турските въоръжени сили (ТВС) започнаха третата си поред от 2016 год. военна операция на територията на Северна Сирия. Актьорската игра беше изпълнена в традициите на театралното изкуство и съобразно „добрите дипломатически практики“, защото турският президент Ердоган никога не е крил плановете си за навлизане в Сирия и установяване на „буферна зона“ в северните територии на страната, заемани от кюрдските военни формирования. Ако още някой вярва на постановката наред с напълно изненаданата сега европейска общност, може да гледа записа на изказването на турския президент от трибуната на 74-ата Генерална асамблея на ООН от 24. 09. 2019 г., където той обяви плановете си за създаване на демилитаризирана зона за сигурност на дълбочина 30 км по протежение на турско-сирийската граница (даже показа и карта), последвана от разполагане на близо 2 милиона сирийски бежанци от лагери в Турция. На американската общественост може да се припомнят интензивните обсъждания с американската армия още от август тази година за създаването на „буферна зона“ на територията на Сирия от турските въоръжени сили. След дълги преговори Турция и САЩ се договориха да създадат такава зона в Северна Сирия, даже сформираха координационен център за съвместни операции, премахнаха всички укрепления и тежко оръжие от границата и организираха съвместни патрулни групи.
В същото време президентът Ердоган посочи, че ако Вашингтон забави формирането на зоната, Турция ще започне сама военна операция срещу силите за самоотбрана на сирийските кюрди, контролиращи региона. Оттогава турските и американските военни патрулираха няколко пъти, но турската страна не беше удовлетворена и обяви, че американците не спазват споразумението. Последва изявление на Ердоган, в което заплаши, че ако американците не са способни да осигурят сигурността в Северна Сирия до края на септември, то тогава турската военна намеса е неизбежна. В началото на октомври, след телефонен разговор с Ердоган, Доналд Тръмп реши да изтегли американските войски от регионите, граничещи с Турция, като по този начин негласно се съгласи, а де-факто предостави тактическата свобода на ТВС да създадат „буферна зона“. Тръмп обаче заплаши, че ще унищожи турската икономика, ако Турция си позволи да „премине линията“ (явно такава някъде е била договорена). На фона на това едва ли и Русия е била толкова изненадана, още повече след срещата на президентите Путин, Ердоган и Рохани в Анкара, седмици преди операцията. Още тогава на заключителната пресконференция Ердоган каза, че до три милиона сирийски бежанци могат да се върнат в планираната зона за сигурност в Северна Сирия, ако тя бъде разширена от турската граница до Дейр аз Зоор и Ракка. Ердоган заяви, че ако по въпроса за зоната за сигурност Анкара не успее да постигне договореност с Вашингтон в идните две седмици, то Турция ще я сформира сама.
Странно развитие в полза на Русия се получи след тази среща. Вече близо година Турция се е ангажирала с контрола на важната западна провинция Идлиб. Там обаче наред с протурските формирования от Свободната сирийска армия (ССА), съставена от разнородни групи тюркменски племена, дезертьори от сирийската армия и местни араби, се намират и бандите на бившата Джабхат-ан-Нусра набързо преименувала се в Хайат Тахрир аш-Шам. Тези радикални ислямисти наброяват около 20 000 и се намират в опасна близост до западната част на страната и военната база Хмеймим в Латакия, където е дислоцирана основната въздушна ударна групировка на руските ВВС. Непосредствено преди началото на турската офанзива контролираният до сега от Турция ключов град Хан Шейхун беше напуснат и това отваря възможностите за провеждане на пълномащабна операция по прочистването на провинцията. Всъщност наличието на тези остатъци от ИД в Идлиб представляваше и последната реална опасност за възобновяване на бойните действия срещу Дамаск и въвличане на руските сили в нова офанзива. Хан Шейхун се намира само на 75 км от Латакия и на 35 км от гр. Хама и важното трасе М5, водещо пряко в Дамаск. Най-близкия град Манбидж, където се водят сегашните офанзиви на ТВС, е на 300 км от Латакия.
До тук действията на турския президент са плод на договорености и отдавна заявяваното намерение да не допусне укрепването на нова кюрдска автономна зона в Северна Сирия, което те наричат Рожава и втора такава след северен Ирак. В хода на войната в Сирия САЩ открито заложиха на кюрдските Сирийските демократични сили (СДС), и обявиха създаването на „гранични сили“ (Border Forces), под тяхно обучение в състав от 30 000 души, 25 000 от които са кюрди и 5000 - араби. Турция още в началото се обяви против, защото означаваше, че въоръжените крила на партията Демократичен съюз, която Турция счита за сирийски клон на Кюрдската работническа партия (PKK), а именно: Сили за народна защита (YPG, YPJ) и Сирийските демократични сили (SDF) ще поемат контрола на 700 км от общо 900 км турско-сирийска граница и на практика се създава нова кюрдска автономия. Позицията на Турция относно Сирия винаги е била, че няма да позволи създаването на кюрдска автономия по границата си. Още миналата година турските държавни лица поставиха въпроса пред САЩ за въоръжаването и обучението на кюрдите от YPG/SDF. Притеснението от създаването на кюрдски „гранични сили“ беше изразено и пред НАТО. Това доведе и до двете предишни операции „Щитът на Ефрат“ и „Маслинова клонка“.
Сегашната „Извора на мира“ е третата поред. В нея са задействани 75 000 турски военнослужещи, 200 танка, две авиокрила общо 120 самолета под командването на министъра на отбраната и бивш командващ ГЩ на ТВС, Хулуси Акар. Пред тях като авангард настъпват 14 000 бойци на бившата Свободна сирийска армия преименувана в Сирийска национална армия и попълнена със сили от завоюваните територии на Африн командвани от Салим Идрис, бивш генерал от Сирийската арабска армия (САА), дезертирал през 2013 г. Кюрдите разполагат с 55 - 60 000 бойци водени от командващия Сирийските демократични сили (SDF), Маслум Абди. Целта на операцията на Турция е навлизане на сирийска територия, овладяване на 30 км буферна зона и превръщането u впоследствие в полоса за осигуряване, разпокъсване на отбраната на основните на кюрдските сили YPG, YPJ и SDF и изтласкването им от основните населени пунктове и основните пътища, прекъсване на маршрутите за снабдяване на РКК в Турция, установяване на местно самоуправение от протурските групировки влизащи в Свободната сирийска армия (ССА), но и от кюрдите, които са склонни да сътрудничат с Анкара като „Кюрдски национален съвет“ и отказ от автономията на Кюрдската държава -Рожава.
За едноседмичните сражения турските сили успяха да овладеят напълно инициативата и започнаха да развиват успеха в дълбочина. До тук операцията изглежда, че ще оправдае името си „Извор на мира“ за Ердоган. Същата обаче може и да се окаже „Извор на конфликти“ за него и то именно заради стремителното настъпление, което за три бойни дни доведе до превземането на двата основни града Ал-Талабия и Рас-ал-Айн, овладяването на стратегическото рокадно трасе М4, което даваше възможност за прехвърляне на силите и средствата на кюрдите успоредно на фронта на инвазията. Под еуфорията на успехите турският президент обяви намерението си да овладее кюрдските градове Манбидж и Кобани. Позова се на едно споразумение от Адана през 1998 г. подписано още с Хафез ал Асад, бащата на Башар. Артисцизъм не липсва и на Ердоган, това споразумение обхваща намеса в едва 5 км зона, съгласува се с Дамаск и не предвижда етническа промяна на населените с кюрди северни зони чрез заселването им с арабски бежанци.
Именно амбициите за още и повече доведоха до острата реакция на САЩ, въвеждането на санкции срещу турските министри на вътрешните работи, отбраната и енергетиката. Доналд Тръмп обяви, че спира преговорите с Анкара за сделки на стойност 100 млрд долара и планира отново да повиши митата над вноса на турска стомана с 50%, като заплаши с нова тотална финансова война турската лира, нещо което вече са го правили и тя се срина с 40%. Германия, Франция, Италия, Холандия и Белгия от ЕС, впоследствие и Швеция стопираха военните контракти с Турция, Русия се обяви за прекратяване на операцията, дори и Китай изрази същата позиция. Русия използва армията на Асад и зае градовете Манбидж, Кобани, както и осигури важното трасе М4 и по този начин ограничи инвазия в дълбочина и по западния фланг. На практика пое контрола от САЩ в тази част на страната. От своя страна кюрдите сключиха споразумение и преминаха на страната на Асад. Това са сдържащите механизми спрямо Турция. Президентът Ердоган може да отиграе ситуацията, ако прояви самоконтрол и се придържа към вече договореното с тези силни фактори. На практика „Извор на мира“ поставя Турция в изгодна позиция за бъдещото преразпределение на Сирия и новото конституционно устройство, изработвано от Конституционния съвет в преговорния процес под егидата на ООН в Женева и нейните интереси ще бъдат зачетени. Това обаче стана възможно и доказва старата максима, че мирът винаги и вечно е зависил от изхода на войната. За да имаш изгоден мир, готви боеготова армия, перифразирано „Si vis pacem, para bellum!“. Както виждате, никъде не се споменава ЕС, той ще получи мир в Сирия, какъвто му отредят армиите на другите, защото просто няма такава... за сега.