Легендарният строител от времето на социализма Георги Карауланов почина на 86 години
Помага на проф. Георги Фотев да учи в университета
Карата, както мнозина наричаха един от най-легендарните строители от времето на социализма - Георги Карауланов, си отиде тихо и с достойнство ден преди 9 май на 86 години. Той беше човек, замесен с особена мая и всеки, който го е познавал, може да го потвърди и то с факти. Карауланов беше един от най-известните съвременни герои през онова време преди 1989-а - той лично с двете си ръце е участвал в едни от най-големите обекти на България през втората половина на XX век. Само като изредим тези строежи, става ясно що за строител е бил Карата - „с душа сърце и пот“ той работеше за Родината.
Тези думи са негови, казвал ми ги е всеки път, когато съм гостувала в дома му, за да направя интервю с именития Герой на социалистическия труд - имаше такова звание. Участвал е в строителството и градежа на Азотноторовия завод в Димитровград, „Марица изток“, „Кремиковци“, заводите в Троян и Ловеч, зала „Фестивална“, покритите тенис кортове в Борисовата градина, радио „София“, 25-етажния Дом на профсъюзите (сега КНСБ) на столичния площад „Македония“, направил е и монтажа на стоманения мост над река Марица при Свиленград...
Георги Карауланов е роден на 4 декември 1933 г. в Средец в полите на Странджа планина. През целия си живот е мъж на честта, мечтае за справедливост и искрено се ядосва на грешките и глупостите, които властта през всичките тези години е вършела - и преди, и сега. Смята труда за същността на човека. „Ако на човека му се отнеме правото на труд, означава, че е убит. Никой не се ражда просяк, всеки има мисия, която да изпълни през живота си“ - така ми каза той на един Първи май. Карата е от онова поколение, което живее във времето „когато се наливаха основите“.
Работи още от малък. Баща му по професия е железар и първо тръгва при него. После отива в Бургас - работи, учи, чиракува в чугонолеярната фабрика „Верига“. В онова време в леярната се сприятелява с Хиндо, който го води за първи път на театър - гледа „Хамлет“. Това е същият Хиндо Касимов, който след години ще стане голям актьор, звезда на Сатиричния театър.
Тогава започва и славното бригадирско движение, в което се включва и Карата. И с още двама свои приели леяри едва се навират в претъпканите конски вагони на влака, който на другата сутрин спира при село Раковски - тази спирка скоро ще стане гара Димитровград. След това се включва в изграждането на Азотно-торовия завод там с пълна сила и става любимец на бригадата. Тогава е само 17-годишен. Решава обаче да напусне завода, защото не му дават квартира - вече се е оженил за чудно хубавото момиче Мария, а им се ражда и дете. Тръгва за следващия голям строеж - този на електроцентралата в „Марица-изток“. В „Марицата“ отново е най-добрият и когато след време иска да си тръгне, за да отиде на новия обект „Кремиковци“, не го пускат. Дори го заплашват, че ще го уволнят дисциплинарно и ще го изключат от БКП.
Само че Карата никак не е от плашливите. Тръгва си и цялата бригада идва след него. Близо 15 г. строи този огромен комбинат „Кремиковци“. Работи в най-трудния цех, в който има около 20 км естакади, които чрез тръби свързват всички цехове на комбината. Мястото изисква да си отваря очите на четири. Нервите са огромни, а за капак една зима му измръзват краката. Вечер у дома ги пъха във фурната на печката, за да може да отвърже и събуе обувките си. Във II градска болница му поставят диагноза „болестта на Бюргер“. Двата му крака до глезените са синьо-морави. Един от лекарите го съветва да не се съгласява на операция и бързо да търси карта за Хасковските минерални бани. Карата го послушал, изкарва две смени на баните и краката му възвръщат нормалния си цвят и така отървава отрязването на двата крака под коленете. По-късно отново за проклетия пада от скеле и чупи четири ребра, пука таза и главата. Съдба!
Точно на този обект при него идва младо момче с дървено куфарче и желание да работи като електроженист. Взима го само защото разбира, че като трудовак младежът е работил в „Марица-изток“. Хората бързо го обикват, нищо че не е най-добрият. Избират го за отговорник по културно-просветната дейност и той ги повежда по театри, музеи, изложби... На този прекрасен човек обаче не му разрешават да учи в университета, защото баща му бил избягал във ФРГ. Карата му съдейства да му разрешат да учи, помага му при всички спънки и за цял живот остават много добри семейни приятели. Този човек е проф. Георги Фотев - големият български социолог, който никога не забравя добрината на Карата. Именно проф. Фотев съобщи новината за смъртта на Карауланов с трогателен и много емоционален пост във фейсбук.
Строежът на огромната 25-етажна сграда на столичния площад „Македония“ - Дома на Профсъюзите, а сега на КНСБ, също е дело на Карата. Там той участва като инвеститор. Сградата е висока 75 метра и се строи по необичайна и абсолютно нова за България японска технология. Всичките етажи се изграждат отгоре надолу.
През септември 1989 г. Георги Карауланов, който го знае цяла България, трябва да преживее нещо, което няма да забрави цял живот - министърът на външните работи Петър Младенов го кани на среща в кабинета си и му предлага да... стане ортак в свалянето на Тодор Живков. Карата веднага разбира, че искат да го използват и му отказва. Първо, защото смята Младенов за нечестен играч, и второ, защото не иска да участва в заговори. Така и му казва на външния министър тогава. След това той вижда, че за тая работа са хванали друг - негов приятел от „Кремиковци“, пак „герой на труда“...
За неуморния си труд Карата е напълнил цяла торба с ордени и медали. През 1974 г. става секретар на ЦС на Българските профсъюзи. След промяната на 10 ноември 1989-а обаче е прогонен оттам и прави своя фирма. Но се опитва да строи по правилата на честните отношения и разбира, че това е невъзможно. Че времето му е минало-свършило. Отдръпва се, погнусен от деянията на свои съмишленици. Карата взема единствената, според него, правилна и достойна позиция: „Без мене!“ Ето защо мълчи много години... Най-голямата му радост е съпругата Мария, а двамата се радват на внуци от син и дъщеря.
Ей такъв човек беше Карата - Георги Карауланов - мъж на честта и на достойнството.