Ако намалят субсидиите, няма да върнат всички надписани пари
Предложенията на кабинета са в противоречие с тезите на депутатите от ГЕРБ
С пълно мнозинство от 170 гласа „за” Народното събрание прие на първо четене в четвъртък промените в Закона за политическите партии, внесени от Министерския съвет, които спират надписването на партийните субсидии над 11 лева на глас и регламентират възстановяване на надвзетите суми за последните три години.
След обсъждането на промените в парламентарната правна комисия във вторник, правосъдният министър Данаил Кирилов коментира, че ако няма откъде да се приспаднат, вероятно задълженията ще отпаднат по силата на тригодишната погасителна давност за периодични плащания.
Междувременно премиерът Бойко Борисов отиде в парламента заедно с финансовия министър Владислав Горанов, за да внесат ново предложение на кабинета - субсидиите да станат по левче на глас. Проектът предвижда в Закона за бюджета за 2019 г. да се запише, че до 30 юни издръжката ще е 11 лева, а от 1 юли до края на годината - 1 лв.
„Да видим тогава как ще се оправят партиите, как ще плащат на социолози, политолози и т.н. Няма да позволя повече никой да се упражнява върху ГЕРБ”, заяви премиерът Бойко Борисов. „Надявам се всички да го подкрепят. С парите, които останат, ще строим детски градини и ясли, защото образованието винаги ни е приоритет”, каза още той.
„Ние се страхуваме от зависимост, затова сме подкрепяли досега това ниво на партийни субсидии. Но след като колегите от другите партии не се страхуват, ние не сме по-лоши от тях, ще се справим”, заяви министър Горанов. „Колегите от БСП не намериха никакъв по-смислен повод да се върнат в парламента от това да си намалят субсидиите - добре, ще ги намалим”, каза още той.
Според мотивите към новия законопроект икономията за тази година би била 14,6 млн. лв., а за следващите до края на мандата - по 35 млн. лв. Но за да стане факт, левчето на глас трябва да бъде гласувано във всеки следващ държавен бюджет.
Второто предложение на кабинета обаче влиза в сблъсък с първото. Промените в Закона за политическите партии предвиждат надписаните 14,5 млн. лв. за последните три години да се възстановят от партиите, като им се приспаднат от следващите траншове. Ако депутатите одобрят левче на глас, по този метод ще може да бъдат върнати само по 2 920 804 лв. (колкото са общо гласовете за субсидираните формации) годишно до края на мандата. Ако пък не го одобрят, партиите в парламента ще възстановят почти цялата сума (не е съвсем ясно какво ще направят изпадналите от предишното НС). Но и ще продължат да получават остатъка до 32,1 милиона лева годишно.
В проекта е предвидена и втора хипотеза - при недостиг или липса на следващи траншове държавна субсидия сумата „се възстановява от съответната партия”. Но изобщо не е изяснено по какъв ред ще стане това.
И двете законодателни инициативи за партийните субсидии на кабинета „Борисов 3” пък са в противоречие с тезата, която застъпва парламентарната група на ГЕРБ. Според шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова единственият проблем е с раздадените от финансовото министерство пари за гласовете „Не подкрепям никого”, въпреки че поправка на Данаил Кирилов от 2016 г. ги изключва. „Има техническа грешка при изчисляването на действителните гласове за 44-ото Народно събрание - това е факт, но няма грешка в закона”, заяви Стоянова от парламентарната трибуна.
Дежа вю
Втори опит за намаляване до 1 лв.
Премиерът го обещава за трети път
След референдума, организиран от „Шоуто на Слави” (и загубата на президентските избори) през ноември 2016 г., премиерът Бойко Борисов се ангажира ГЕРБ да предложи левче на глас партийни субсидии. Но подаде оставка и изпълни ангажимента си чак след 5 месеца в актуализация на Бюджет 2017. Предложението, внесено от тогавашния председател на правната комисия Данаил Кирилов, беше дружно отхвърлено в парламента.
През ноември 2018 г. в „Шоуто на Слави” Борисов обеща да го внесе повторно в Бюджет 2019 г. Но нито МС, нито депутатите от ГЕРБ го направиха.
Сега предстои втори опит за гласуване на намалението на субсидиите в парламента. На първо четете в бюджетната комисия проектът беше приет с 10 гласа „за” от ГЕРБ, „Атака” и „Воля” и един „против” от ДПС, като от БСП отказаха да участват във вота. Принципна подкрепа обявиха и от НФСБ, но не и от ВМРО.
Сравнително проучване
В Европа субсидират по гъвкави модели
Както „Труд” писа миналата година, Народното събрание разполага с проучване как са уредени партийните субсидии в 23 държави от ЕС. Проведено е от студенти отличници, владеещи чужди езици, под ръководството на авторитетния специалист по финансово право проф. д-р Ганета Минкова. Възложител е парламентарната група на „Воля”.
Повечето държави използват гъвкави модели. Така например в Германия се дава по 1 евро на глас до 4 млн. получени гласа и по 0,83 евро за всеки следващ. Към основната субсидия се прибавят по 45 евроцента за всяко евро получено дарение, като то трябва да е до 3300 евро. В Португалия се дава по 1/135 част от минималната работна заплата на глас. В Румъния се разпределят 0.04% от приходите в държавния бюджет. В Холандия максималната субсидия се изменя ежегодно с министерска заповед в съответствие с корекцията на заплатите и цените. В Белгия дават по 125 000 евро на партия в парламента и по 1.25 евро на глас.
А в страните с твърди тарифи сумите са далеч под българските: Словакия - 0.30 евро, Латвия - 0,71 евро, Австрия - 2-2.5 евро, Дания - 22.30 крони (5,84 лв.). Само във Финландия е повече - 12.25 евро на глас.
Близо година и половина след като проучването беше публикувано, данните в него още не са обсъждани в парламента и не са цитирани от депутатите.
Йордан Цонев, ДПС:
Това е популизъм с тежка цена за демокрацията
„Позицията на ДПС относно намаляването на субсидиите на 1 лв. е неизменна от 2001 г., когато е въведено бюджетното финансиране на партиите. Политическите партии или се финансират от бюджета, или от олигарсите. Трети вариант няма - третият вариант е лъжи пред обществото”, категоричен бе Цонев. Той посочи, че всякакви спекулации на тази тема са популизъм.
Депутатът от ДПС допълни, че още при въвеждането на квадратчето „не подкрепям никого” ДПС е сигнализирало, че това няма да доведе до нищо добро.
„Това, което се предлага в момента, е безумно и с много лоши последствия за България”, каза още той.
Крум Зарков, БСП:
Управляващите приеха ход на кризисен пиар
„Вместо да признаят грешките си, управляващите решиха да обясняват, че законът бил неясен. Прокуратурата се намеси и направи проверка, която установи, че законът не е проблем, а проблемът е в изпълнителната власт”, посочи Зарков.
„Виждайки, че губят този дебат, управляващите приеха ход на кризисен пиар. Предлагат субсидията да стане 1 лев, а това е нещо, което са предлагали и преди и сами са организирали отхвърлянето му”, обясни червеният депутат. Той допълни, че този път не е ясно „колко са сериозни и до къде ще стигнат”.
Валери Симеонов, НФСБ:
Настояваме за възможност за официално финансиране
„Не виждам, обаче, какво лошо има в това например телевизия СКАТ да помага на НФСБ, както е било и преди - официално, заявява се, декларират се сумите. Защото другото е залитане към популизма”, обясни той. „Премиерът е изпълнителна власт и няма работа в Народното събрание и да казва на депутатите какво да правят”, отсече Симеонов в коментар на предложението на премиера Бойко Борисов държавната субсидия за партиите да се намали от 11 лв. на 1 лв. „С ограничението на 1 лв. възможността за издръжка на една по-голяма партия се намалява изключително много и фактически е невъзможно”, допълни той.