Обявената от София допълнителна такса за преноса на газ увеличи напрежението в отношенията ни с Белград, Будапеща и Скопие
Кой сега ще поеме отговорността за дипломатическите и имиджови последствия за България?
Че има скърцане и стържене в управляващата некоалиция в България, това става все по-очевидно. Мине не мине ден и публичното заяждане събира микрофони и камери, а и студията на телевизиите се оказват комфортно място за атаки срещу останалите. Най-вече защото там политиците са сами, идват един по един и така си създават удобството никой да не им възразява. На следващия ден, не, в следващата емисия на друга телевизия, пак същото, само че с обратен знак.
Вече така обръгнахме на целия този театър, че дори най-драматичните му траектории не ни вълнуват. Поне мен. Но когато три съседни държави, едната от които е наш партньор в Европейския съюз, се събират и търсят начин как да отговорят на България за нейно решение, хич не ми е до смях. И в търсенето на този отговор не пропускат да изговорят неща за държавата ни, които никоя дипломация не би искала да чува. Не ни стигаха обидните подмятания на албанския премиер Еди Рама, та сега и премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски, външният министър на Унгария Петер Сиярто и сръбската министър-председателка Ана Бърнабич си позволиха да си правят майтапи със София и да ни обиждат.
Поводът за тази нова регионална конфигурация срещу България е известен. Това бе решението България да въведе от 13 октомври извънредна енергийна такса върху преноса и транзита на руски природен газ през нейна територия в размер на 20 лв. на мгв/ч. В Скопие веднага създадоха публично настроение срещу страната ни, че ще остави гражданите на Северна Македония на студено през зимата. Подобни реакции имаше и в Белград, и в Будапеща. Започнаха двустранни и тристранни консултации, в които трябваше да се набележат мерки в отговор на българското намерение.
В Белград сръбският министър на енергетиката Дубравка Джедович Ханданович и външният министър на Унгария Петер Сиярто обсъдиха въведената от България такса за транзита на руски газ. Сиярто заяви, че въвеждането на таксата е акт на неприятелство от страна на България. „Без никакви преговори те взеха това решение и можем да бъдем сигурни, че това решение ще застраши сигурността на снабдяването с електрическа енергия Унгария и Македония. Неприемливо е и никой няма право да го прави. Затова тази стъпка на България е неприятелска“. Димитър Ковачевски, премиерът на Северна Македония от Белград, където беше на фестивала на виното, заяви, че „не може България сутрин да е член на Европейския съюз, когато слага вето на страна кандидат за членство, а следобед да не е членка и да въвежда такса от 10 евро на мегават/час на трансфера на газ през нейна територия“.
Май става ясна картината. Можем да намерим и още подобни изказвания, но няма нужда. Основното, което правеше впечатление из цялата дипломатическа активност на трите съседни държави бе, че те тепърва ще се опитат да получат повече информация от София за предприетата стъпка. Това означава, че оповестеното от министъра на финансите Асен Василев намерение да пълни бюджета с тези пари е дошло неочаквано за правителствата на Северна Македония, Сърбия и Унгария и че то има едностранен характер. Тогава къде е била българската дипломация, която предварително не е сондирала каква би могла да бъде реакцията в трите столици? Доколкото знам, така би трябвало да се прави. Но само ако посланиците ни в трите столици предварително са били информирани за намеренията на кабинета и за финансовия апетит на министър Василев. А това би могло да се случи само ако ръководството на външнополитическото ни ведомство е знаело за това и е предприело съответните мерки.
Цялата последвала суматоха около намерението ни да събираме допълнителни пари за преноса на руски газ обаче показва, че и в този случай дясната дипломатическа ръка не е знаела какво прави лявата финансова такава. Сякаш шефовете на Министерството на външните работи и Министерството на финансите не седят заедно един до друг около масата на заседанията на правителството. Или понеже са от две различни политически формации, които крепят така наречената „сглобка“, може и да не се изслушват. Не дай Боже, нарочно да се правят на ударени, когато единият поема рискова от пропагандно и политическо естество операция, другият да гледа колегата да се провали. Все хипотези, които дори частично да са верни, повдигат въпроса за отговорностите пред държавата и обществото на тези хора, пък и на политическите партии, изпратили ли в състава на кабинета.
В случая съм повече склонен да застана зад българските дипломати, отколкото да оправдая всезнаещият и всемогъщ министър на финансите. Неговите аргументи, че таксата ще се взима от „Газпром“, а не от консуматорите в трите съседни държави, имат чисто пропагандно звучене. И май не е улучил адресата. Защото и Унгария, и Сърбия, а до известна степен и Северна Македония имат по-особено отношение към санкциите срещу Русия. Известна е политиката на Будапеща към Москва. Белград така и не се включи в санкциите на ЕС, а за Скопие какво да го мислим - там хвърлят едно око на север, вдигат едни телефони за връзка с Белград и така определят позицията си. Нали прочетохте какви ги говори премиерът Димитър Ковачевски. И това не му е за първи път. После се чуди, че когато се върне в страната си и започне да агитира сънародниците си да подкрепят конституционните промени за вписване на българите в основния закон, никой не му се хваща. България била виновна за това, че в Скопие нямало да могат да изпълнят условието за промяната на конституцията. България за всичко им е крива.
Асен Василев се опитва да изгражда образа си на технократ и експерт, но и на човек с широки политически и дипломатически възгледи. Но Василев явно е пропуснал часа, в който се е говорило за отношението на трите съседни държави към Русия, щом като е решил, че като взима таксата от „Газпром“, другите ще я преглътнат априори. То, ако ме питате мен, и с „Газпром“ е трябвало да се водят преговори и те да дадат съгласие, нали ще трябва да плащат и да пълнят бюджета на България. Ако всичко това е проява на някаква моментна наивност, или на безхаберие, типично за „сглобката“, бихме могли да си затворим очите и да простим. Но ако е мислен ход, който цели да увеличи напрежението в отношенията ни с трите държави, засегнати от мярката, това си заслужава една друга, при това достатъчно нелицеприятна оценка.
Преди три години, когато се оформяше съставът на Европейската комисия начело с Урсула фон дер Лайен, една от драмите бе кой ще поеме поста еврокомисар по разширяването и регионалната политика. Помните, първата унгарска кандидатура бе отхвърлена, но от Будапеща се пребориха мястото да заеме Оливер Вархей. Тогава написахме, че това е отражение на някогашния стремеж на Австро-унгарската империя да контролира държавите и народите на юг от Дунав. Реализатор на това намерение бе унгарецът граф Дьорд Андраши, външен министър на империята. А на юг от Дунав са шестте държави от Западните Балкани, които търсят членство в ЕС. Две от тях, тясно свързани помежду си, които имат да разчистват сметки с България, влязоха в съюз за това с Унгария. Толкоз.
Питам: кой сега ще поеме отговорността за дипломатическите и имиджови последствия за България? Кой?