Как протича операцията на Турция в Сирия „Пролетен щит“
Турция се нуждае от добри отношения с ЕС, защото той е основен икономически партньор
На първи март Турция започна поредната си вече шеста война - в севернозападната провинция на Сирия Идлиб. Нарече я „Пролетен щит“. Турският министър на отбраната Хулуси Акар обяви нейните причини, цели и задачи: Операцията е започната в отговор на въздушен удар по позициите на турските въоръжени сили, който отне живота на 36 военнослужещи на 27 февруари в провинцията на Сирия Идлиб. „Турция не преследва целта за въоръжена конфронтация с Русия в Сирия“, подчерта Акар.
Тази поредна операция на Турция обаче се отличава коренно от предишните в Сирия. Тя не беше договорена предварително с основните играчи там Русия или САЩ. Впоследствие започнаха и опитите на турския президент да получи подкрепа и легитимация. Първо с Русия, като настоя турската авиация да бъде допусната да действа в района на Идлиб, както това се случваше при предишните операции в северна Сирия. Нещо, което му беше отказано.
Последваха срещи на ниво НАТО, където Турция искаше да бъде активиран чл. 5 от Договора за взаимна защита, включително и с военни средства. Там изразиха принципна подкрепа за страната членка, но доколкото бойните действия не се водят на нейна територия, а в страната Сирия не могат да се намерят основания за директна намеса на съюза. Също това предложение получи блокиране от Гърция, срещу която бяха пуснати колони от бежанци от турска територия. САЩ също не намериха основание да се намесват военно в Идлиб.
Президентът Ердоган продължи с опитите да обвърже ЕС, като инициира среща със свое участие между Меркел, Макрон и Путин. Нещо като „Нормански формат“ за Украйна. Отново не получи съгласие. В отговор президентът Ердоган заяви, че ще пуска свободно бежанците към Европа. Това естествено възмути Гърция и тя разглежда възможността да се позове на чл. 42, т. 7 от Договора за ЕС. Този член директно препокрива чл. 5 от договора на НАТО и предвижда пълна подкрепа за страната членка. Активиран е веднъж до сега от френския президент Оланд след терористичните атаки в Париж. Тогава Франция изпрати самолетоносача си до бреговете на Сирия и нанесе удари по ИДИЛ.
В бежанската криза България се опита да бъде посредник, като по време на разговорите си с Ердоган, премиерът Борисов инициира среща в София с участието на гръцкия премиер Мицотакис. Предложението се провали. Дотук и със самостоятелните ни опити за посредничество. Не, че не бяха необходими, напротив важно беше усилието ни да търсим решение на проблем, който засяга и нас. Но следва да се има предвид, че възможностите ни стигат до това. Оттук нататък България е член на ЕС, където въпросите за външната политика и политика за сигурност се вземат общо и са валидни за всички страни-членки. Така че ние няма как да останем „посредници“. Особено, ако се задейства чл. 42, каквото предлага Гърция.
Освен дипломацията, ЕС има и механизма на санкциите. Един такъв пакет вече се прилага от ЕС срещу Турция във връзка с незаконните сондажи във водите на Кипър. Канцлерът Меркел, външният министър Маас заявиха, че разбират положението, в което се намира Турция, но използването на бежанците като форма на натиск е неприемливо. Много по-рязък беше австрийският канцлер Себастиан Курц, който директно обвини Ердоган, че използва мигрантите за своите политически цели и призова ЕС за единна и твърда позиция. Изтъкна аргумента, че тези бежанци, които сега се насочват към Европа, не бягат от Идлиб, а от години живеят в Турция и сега се използват за шантаж над ЕС. Нещо, с което няма как да не се съгласим.
Проблемът с бежанците не е в това, че ЕС не може да се справи дори с няколко милиона от тях, а в това, че мигрантите пряко влияят на вътрешно-политическата обстановка в западноевропейските държави и промениха политическата карта там. Новосъздадената партия „Алтернатива за Германия“ стигна до основна опозиционна партия в Бундестага, използвайки основно такава риторика. Това доведе и на власт Салвини в Италия, укрепи Виктор Орбан и Марин Льо Пен. Нова вълна на бежанци би усилило тези тенденции.
От друга страна президентът Ердоган няма да стигне до крайна фаза и да се конфронтира директно с ЕС, след като това стана със САЩ, а след последните събития в Сирия, в Москва едва ли гледат на него като на верен съюзник. Турция се нуждае от добри отношения с ЕС, защото това е основния икономически партньор на Анкара. Икономическото положение не е никак добро, икономическият растеж е нисък, а миналата година турската лира девалвира с 40%.
Във вътрешно-политически план президентът Ердоган загуби основните градове, Анкара, Измир и особено загубата на Истанбул стопиха поддръжниците му. В самата Партия на справедливостта се получи също разцепление и основни фигури като Абдула Гюл, Давудоглу и Али Бабаджан стартираха собствени политически проекти. Всичко това се развива на фона на вече шестата едновременно водени военни операции на Турция. Четири в Сирия, една в Северен Ирак една в Либия. А на фона на боевете в Идлиб, в Либия нещата също получиха развитие, като само преди дни фелдмаршал Халифа Хафтар откри посолство в... Дамаск. Същото направиха и ОАЕ и Бахрейн. Египет отдавна е против присъствието на Турция в Либия. ЕС гледа с огромно подозрение на присъствието на Ердоган там и вероятността той да получи контрол и върху втория основен маршрут на мигрантите към Европа освен неговият си, който Брюксел вижда в момента как и за какво го използва.
Русия също не е доволна от ситуацията там. На територията на Либия руските частни военни компании са в директен сблъсък с подкрепяните от Турция и прехвърлени от Сирия наемници. САЩ отдавна нескрито изразяват раздразнението си от непоследователната политика на сегашна Анкара. Даже открито заплашват и със санкции.
В тази ситуация президентът Ердоган не може дълго да залага на конфронтацията. А казусът с Идлиб, оттам и с бежанците, ще бъде решен в Москва, където на 5 март ще има среща между президентите Путин и Ердоган. За постигането на примирие вече има предпоставки. След като подкрепяните от Турция местни сили се опитаха да си върнат важният град Саракиб, те отново бяха изтласкани от армията на Дамаск.
Точка в това разиграване на превземане и предаване на този важен център, който контролира основните магистрали на Алепо - Дамаск и Алепо - Латакия, сложи вчера военната полиция на Русия, като раздели враждуващите и започна патрулиране. Така и беше предотвратено по-мащабното разрастване на конфликта, в който всеки от участниците преследваше собствените си интереси, завоалирано през грижата за страдащото население. Единствено ясни са мотивите на сирийците. Те се бият за собствената си страна.