Трудно им е на родните политици да осмислят най-сериозната заплаха, която е надвиснала над страната ни
За първи път от 80 години сме под 7 милиона
Декларация с невярно съдържание, погазване на Конституцията, екстравагантна идея за магистрала Ботевград - Враца - Шумен, незнание колко моста има над река Дунав, анализи, куролации - безспорно медиите, в частност журналистите, имат много материал. Социалните мрежи също не правят изключение - всички се забавляват и подиграват на гафовете на новия ни министър-председател.
На Петков му предстои и визита в Скопие повод 30-годишнината от признаването на независимата македонска държава от България. Както той подчерта още преди месеци, темата е ключова за новото правителство, което обеща да работи за разрешаването на спора и да работи за подобряването на бизнес отношения между двете страни. В понеделник и КСНС заседава за евроинтеграцията на Западните Балкани. Според различни мнения - както на политици, така и на общественици и историци, се готви предателство по темата, като посещението на Петков в Скопие е ясна индикация за това.
Особено по темата за Македония, която е ключова за страната ни, както и тънката червена линия, която не трябва да пресича никой български политик, е обясним интересът на медиите и обществеността. Необясними обаче са приглушените и едвам доловими реакции на същите, както и на партиите, по излезлите преди броени дни предварителни данни от преброяването на населението от 2021.
Преди няколко дни първа по темата заговори Корнелия Нинова: „Ще задействаме свикването на Националния съвет по демография към Министерския съвет, ще обсъдим конкретни мерки и ще ви ги предложим. За първи път от 80 години сме под 7 милиона, намалели сме с 11 процента или с близо 800 хиляди души за десет години. Каквото и да правим, ако няма народ, няма смисъл да го правим. Затова се обръщаме днес към вас - да обединим усилията си по тази тема“, допълни вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията.
Какви са предварителните резултати от Преброяване 2021?
На пресконференция председателят на Националният статистически институт НСИ Сергей Цветарски уточни, че представят предварителни оценки за данните, а за окончателните данни е необходимо още време - вероятно края на тази година, тъй като едва 34% са електронно преброилите се хора.
„6 520 000 души е населението на страната към 7 септември 2021 г.“, заяви директорът на дирекция „Демографска и социална статистика“ Магдалена Костова, съобщавайки ни очевидното - има намаление на населението. „Това намаление между 2011 г. и 2021 г. е най-голямото регистрирано от всички досега. С 844 000 души е намаляла страната. По-голяма част от това намаление (53%) се дължи на негативните демографски тенденции, по-голяма смъртност, отколкото раждаемост и отрицателният естествен прираст, а също и на хора, които са напуснали страната и не са се върнали.“
Има негативна промяна и във възрастовата структура: „Ако през 1992 г. 24% от население е било до 17-годишна възраст, а 14% са възрастните хора над 65 години. През 2021 г. е точно обратното - имаме 14% население до 17 години и 24% население на възраст над 65 години“, допълни Костова.
Спад с близо милион души има в групата на населението в активна трудова възраст - между 18 и 64 години, което неминуемо ще доведе до негативни последствия за икономиката ни. Тоест ще трябва да се върши повече работа с по-малко и по-неквалифицирани хора.
Оценката за населението, направена от НСИ, показва, че негативните тенденции се задълбочават, населението намалява и застарява, продължава и обезлюдяването в определени територии на страната.
За 2021 все още няма излязла информация, но по официални данни на НСИ за 2020 г., в страната ни са живородени 59 086 деца, като има намаляване на броя им в сравнение с 2019 - с 2 452. Броят на умрелите през 2020 г. е 124 735 души, спрямо предходната година броят се увеличава с 16 652. През 1992 г. в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г. - 7 932 984, през 2011 г. - 7 364 570, а към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548. За почти 40 години населението ни е намаляло с повече от 1.5 млн. души. Това са официални данни на НСИ.
Според прогнозите и на ООН, населението на България ще се срине наполовина до 2080 година в сравнение с 1990 година. Но това не е най-песимистичният сценарий, посочва се, че през 2100 година в България може да живеят едва 2.18 млн. души.
Ниска раждаемост, емиграция, ранна смъртност - това са основните причини за тези стряскащи, но напълно реалистични прогнози. На този фон се занимаваме с един или друг неграмотник, дрехата на този или онзи, мантрата за великата „съдебна реформа“, министър-председателят и неговите терзания и анализи.
Къде са мерките, целящи ограничаване на демографския срив? Зелената сделка ни е приоритет, при положение, че след някое и друго десетилетие няма да има българи? Или промените в Конституцията трябва да са на преден план?
Кога най-накрая ще се задвижат законодателни и административни промени, които да спомогнат за по-лесно отглеждане на деца в биологичното им семейство.
Но не - пробиват ни ушите с лозунги, че НПО-тата трябва да имат по-решаваща роля при взимането на решения, касаещи бъдещето на децата, а ценностите, включващи сключване на брак, създаването на традиционно семейство, възпитанието на децата, биват осмивани или игнорирани.
Явно им е трудно на родните политици да осмислят най-сериозната заплаха, която е надвиснала над страната ни. Ако си мислят, че не им е приоритет, вероятно по-лесно ще разберат, ако им се каже, че заплахата всъщност касае гласоподавателите им. Няма ли гласоподаватели, няма да им кой да пусне бюлетина за партията им или персонално за тях.
Толкова ли е трудно да се помисли за пакет от мерки, стимулиращ раждаемостта сред хората, които си плащат данъците и са икономически активни. Всъщност и това не е необходимо даже да направят политиците ни, просто може да копират някоя успешна програма от друга страна. Безлихвени заеми, данъчни облекчения от държавата, освобождаване от данък въpxy дoxoдитe нa многодетни майки, които са били изрядни към държавата. И т. н., и т. н. Никой не очаква да откриваме топлата вода, други са го направили отдавна.
Трябва да се насърчи раждаемостта сред грамотните млади българи, да се направят промени в социалната сфера, а не да продължи финансовото стимулиране на малограмотни прослойки, които са инкубатор на бедност, неграмотност и престъпност.
И медиите също са тези, които вместо да се занимават с напъните на поредния несретник - без значение дали се стреми към властта или вече се е докопал до нея, трябва да пишат ежедневно за приоритетите пред България. Защото нито съдебна реформа, нито икономически просперитет, нито електронно управление, нито зелени политики, нищо от това не може да се случи без хора. А хора в България, съдейки по данните на НСИ и ООН, след не много време, у нас няма да има.