Противниците да пишат писма до Полша, Финландия, Украйна и Русия
Смяната на празника да се обясни на наследниците на 7000 опълченци
С евроатлантическите ценности искат да се докажат вредите от русофилството сред българите
Около промяната на Конституцията - включително и на националния празник 3 март, силно впечатление прави водещата роля в този процес на г-н Делян Пеевски - а това означава и на ДПС! Без те формално да са част от т. нар. „сглобка“ в управлението!? При това положение непредубеденият анализатор на фактите логично се изправя пред дилемата: дали тук не е налице една втора „сглобка“? С нея взаимно да се допълват, стремежът на някои среди около ДПС, да освободят националния празник на България от антиосманската насоченост и в допълнение с евроатлантическите ценности, управляващите да обясняват вредната роля на Русия и русофилството в българския политически живот. Ако това е така - а то изглежда точно така, то тогава тези, които настояват 3 март - Освобождението на България от османска власт, да се изостави като национален празник първо, ще се докоснат до родовата памет на много българи, чиито деди се бият на Шипка! А след това трябва да се съобразят и с мнението на авторитетни външни фактори, които смятат за „златна страница“ в своите отношения с България приносът даден от техните предци за възстановяване на самоуправляващата се българска държава.
Затова, ако се смени 3 март, е редно най-напред да се разясни пред наследниците на онези 7000 български опълченци, които се сражават на Шипка през 1877 година, защо се променя празника? Така, че паралелно с толеранса към Османската империя, с евроатлантическите ценности да се докажат вредите от русофилството сред българите. В този дух очевидно би трябвало да се каже на тези съвременни български граждани, че техните деди - „вероятно несъзнателно“ са допуснали грешка. Спирайки Сюлейман паша на Шипка те са попречили, обединен с армията на Осман около Плевен, двамата да прогонят руснаците на север от Дунава. Само така българският народ е нямало да се зарази с пагубното русофилство. Новата модерна теза би трябвало да докаже на тази аудитория, че делото на опълченците „не е чак толкова полезно“. Защото след него вредната русофилска зараза дефектира фатално българския народен характер. Затова е добре потомците да забравят за делата на своите предци.
След това е редно да се изпрати едно писмо до министър председателят на Полша. Защото в Руско-турската бойна от 1877-1878 година, около 5000 полски офицери и войници също се бият за освобождението на българският народ и поляците ценят този факт в историята си. В текста до Варшава вероятно ще трябва да се обяви, че съвременната политическа интелигенция в София е направила едно ново и важно откритие: че споменатите 5000 поляци през 1878 г., са продължили едно непопулярно антиосманско дело наченато още от крал Владислав III-Ягело в 1443 г., продължено от пан Володийовски през 1683 г. за разгром на османците. Така излиза, че в Европа никой не е направил повече от поляците, за да се отслаби султана - основният противник на Русия. А тя „за благодарност“ разпокъсва Полша и до 1914 година управлява половината u територия!? Следователно, с новия национален празник на България, в Европейския съюз вече няма да се размишлява и по тази антилогика.
Третото разяснение е правилно да се адресира до официалната власт в Хелзинки и българска страна да разясни на фините, че управляващите в София с новото си решение са изчистили и тяхното име от един срам. Защото не е добре в биографията на един нов член на НАТО да пише, че хиляди негови хора са тръгвали почти от северния полюс и след 4000 километра на юг участват във война, за да насаждат вредното русофилство сред българите.
Четвъртият обяснителен текст трябва да бъде изпратен на г-н Зеленски в Киев и да да му се обяснява, че в подкрепа и на неговата сегашна кауза, съвременната власт в България е създала един важен нов аргумент, който ще препоръча добре Украйна, с оглед на нейното предстоящо приемане в НАТО. А той е, че с изоставянето на 3 март като национален празник, София е заличила следата, според която украинците, които днес водят война срещу Русия за своята свобода, някога също са обслужвали руската геополитика? И този факт няма да се споменава повече!
Петият и последен обяснителен текст може да се изпрати, но може и да не се изпрати. Защото неговият евентуален получател би трябвало да е някой официален фактор в Москва. Ако все пак, след суспендирането на 3 март отговорните фактори в София решат да обяснят прогресивния смисъл на своето действие от евроатлантическа гледна точка и на управляващите в Русия, то е най-вероятно е аргументите да се подредят в една такава последователност: премахнахме 3 март, защото през 1877 година император Александър II е обявил война на султана като продължение на „Авантюрите на руския царизъм на Балканите“ - една „научна доктрина“, която е разработена и разпространена в СССР още през 30-те години на ХХ век; това че в тази война за загинали към 46 000 руски генерали, офицери, войници и лекари също е срамен факт за руското самодържавие, което никога не осигури на своя народ истинска свобода и демократично управление, за да могат руснаците сами да решават: в коя война да участват и в коя да не участват; фактът че Интендантството на руската армия заплаща в рубли стойността на храните, доставяни от българи по време на военните действия 1877-1878 г., свидетелства само за слабото икономическо развитие на Русия тогава, поради което армията на царя-авантюрист е трябвало да се издържа от българите и т. н. Така че с решението 3 март да не е национален празник на България се заличават и тези глупости на царизма.
На румънците няма нужда да се изпраща подобно обяснение, защото благодарение на тяхното участие в Руско-турската война от 1877-1878 г.. те единствени постигнаха една своя национална цел - да интегрират Северна Добруджа в границите на своята държава и така да поставят под контрол устието на най-голямата европейска река - Дунав.
Не съществуват, разбира се, никакви гаранции, че при евентуалната отмяна на 3 март като национален празник, някой в София ще се реши да напише тези пет писма! Ако обаче, 3 март се отмени като национален празник и споменатите софийски разяснения не се изпратят - споменатите пет получатели няма да разберат, че в основата на важното решение са някои „съвременни цивилизационни ценности“. Иначе всички ще имат основания да се запитват: защо се погребва приносът на българските опълченци, на полските, руските, украинските, финландските и румънски войни, които дадоха живота си свободата на България? И какво излиза на края: и да се напишат въпросните пояснителни писма в духа на възможната нова мисловност, и да не се напишат те - смени ли се 3 март, моралните питания на споменатите хора и в България, и сред приятелите u в чужбина, ще витаят във въздуха. Защото когато споменатите по-горе са гинели за свободата на българите, те не са се въодушевявали от съвременните модерни политически ценности! Затова най-добре е 3 март да остане национален празник на България, защото тогава е възстановена самоуправляващата се българска държава със столица София. А принос за това е дал и българският народ и половин дузина представители на други нации.