Кирил и Методий не се колебаеха да съчетаят духовното с образованието

Показаха, че една държава може да работи с Църквата, за да гради идентичност, писменост и просвета

Днес Църквата чества паметта на светите братя Кирил и Методий.
„Ама нали беше на 24 май?“ – ще попитат мнозина.

Щяхме да знаем, ако някой някога ни беше обяснил разликата между църковния и светския календар. Или ако имахме предмет, който да учи децата ни не на догма, а на културните, историческите и духовните основи на нашата цивилизация.

Но нямаме.
Затова и не знаем, че нашата писменост и идентичност тръгват от духовници. Че духовниците не са само попове с бради, а и учени, дипломати, педагози и държавници в тежки времена.

Затова подкрепям въвеждането на светския предмет „Добродетели и религия“.
Светски, да.
Иисус Христос сам прави разликата между двете, когато казва:
„Отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога“ (Матей 22:21).

Тоест – ще учим децата, че е важно да има разделение между духовното и светското… но няма да им казваме Кой пръв е изказал тази идея.
Страхотна логика, както би казал Ники Кънчев.

Светите братя Кирил и Методий ни показаха, че една държава – дори в геополитическа буря – може да работи с Църквата, за да гради идентичност, писменост и просвета.

Постигането на тези образователни цели ни даде да се молим и богослужим, да пишем, да създаваме културна самостойност… и дори днес да пишем статуси – включително и срещу Църквата.

Но това днес не е много модерно да се казва.

Попитайте себе си – и другите – как ли биха реагирали самите Кирил и Методий на днешната дискусия за предмета „Добродетели и религия“?
Дали щяха да кажат, че вярата е личен избор и няма място в училище?
Или щяха да напомнят, че посветиха живота си именно на това — да учат, да превеждат, да просвещават, да дават писменост и вяра на цели народи?

Едва ли са извървели пътя от Солун през Великоморавия, Панония и Венеция до Рим, превеждали са книги, обучавали са ученици и са отстоявали правото на славяните да имат свой език и писменост — за да бъде всичко това сведено до две тържества в календара, за които и ние самите не знаем точно защо са две.

Те не се колебаеха да съчетаят духовното с образованието.
Днес е наш ред да не се колебаем да поучим децата си!

Честит празник!