Удар със стик!

В Конгреса на САЩ влезе законопроект за присъединяване на Гренландия.

Големият Лош Вълк даде да се разбере, че ще вземе Гренландия, защото може

В Конгреса на САЩ влезе законопроект за присъединяване на Гренландия. Големият Лош Вълк даде да се разбере, че я иска, защото я харесва и ще я вземе, защото може. И любезно плесна на масата 700 милиарда. „Европа“, отвикнала от такива груби обноски, нещо изхленчи, а потресената Кая посегна към бутилката. Набързо се събра и поредната „коалиция на пожелаващите“. Трийсет души в една лодка, барабар с кучето.

Нас засега не ни търсят, което е обидно.
Вярно е, че не можем да пратим трети кучешки впряг за защита. В България истински песове няма от времето на Радичков. В София виреят самоходни четки за под, влачени на каишка в домашно плетени пуловерчета с розови панделки. Също и помияри, които поради уличния си начин на живот са прекалено умни. (Иначе - мъртви.) Точно те нито ще подпишат договор за вярна служба, нито ще попаднат в мрежите на тукашните ТЦК. Но за сметка на това все още имаме борбения Тагаренко, който може да влачи на гръб всяка картечница, по-лека от два килограма. И почти сме ушили танк по поръчка за бившия асистент по „Научен комунизъм“. Т. е. нещата опират не до възможности и посока. (Където Курск, там и Нуук.) А до „пожелаване“.

Кого обаче да пожелаем? Вярна България се чувства като сламено сираче, тъжно гледащо как любимите родители се замерват един друг с молби за развод. А в ушите кънти зловещият въпрос: „При мама или при тате?“ На който министърчето в зелени чорапки отвръща с оскърбено мълчание.

И тук идва решението: 
Почва зимна Олимпиада. А капризът на жребия е събрал в група С хокейните отбори на САЩ и Дания. На пръв поглед мач неравен, та чак безсмислен. С цялото ни уважение, датските хокеисти повече приличат на загубеняците от „Чарлстаун чийфс“. Но стават чудеса. Датчаните като нищо могат да измъкнат отнякъде трима братя на име Хансен (почти Хансън). И ако Господ командирова за малко на Земята треньора Реджи Дънлоп, ще стане весело. Ще видим един истински хубав „Удар със стик!“ Даже много удари със стик! Накрая съдията ще присъди купата „Гренландия“ на по-симпатичната банда. Всички ще са щастливи, а съдията ще получи „Нобел“, който после ще препрати на правилния адрес.

Нещо може да се обърка само, ако съдията се окаже ескимос. Току-виж отказал подкуп от 100 000 долара и отменил мача още преди за започне. Прочее, нека МОК поеме случая, тъй че ние да си останем пред телевизора с по-лекия избор - черна бира или червено вино. Наздраве!
(Напоследък доброто възпитание изисква да посочим тук и британските тайни служби, но не ги намерихме никъде. Тези хора, изглежда, работят тайно.)

Най-четени