Сбогуване без прискърбие за Северна Македония

Правителството на Росен Желязков не подобри отношенията със Северна Македония, но имаше риска да ги влоши още повече

Депутатите така и не намериха време да обсъдят предложенията за промени в Закона за българското гражданство

Коалиционното правителството на премиера Росен Желязков си отива. В момента действа като временна институция, но така или иначе на фона на предстоящите предсрочни парламентарни избори неговият финал е вече предизвестен. Въпреки обаче оставката, то продължава да работи, като проявява на моменти учудваща за статута си активност. Така е, така е било, а и не вярвам нещо в бъдеще да промени тази практика.

В случая мен лично ме интересува какво наследство остава след себе си кабинетът на Желязков по темата, която следя и мисля, че до голяма степен познавам. Става дума за отношенията с Република Северна Македония. Освен искрите, които от време на време прехвърчаха от двете страни на границата, някаква сериозна промяна в ситуацията няма. Двустранните ни връзки са там, където бяха в началото на мандата на Желязков, съвместната комисия за история и образование проведе шест заседания през годината с общ резултат - нула, проявите от „меката дипломация“, която лансира през 2024 г. президентът на съседната държава Гордана Силяновска-Давкова също застина, без да донесе кой знае какви плюсове в повишаването на двустранното доверие и обогатяването на връзките ни. Самата Силяновска-Давкова влезе в коловоза, който премиерът Християн Мицкоски ù начерта, като възпитана и добра домакиня - а жените около Вардар открай време се славят като отлични домакини и въртокъщници. Въпросният „коловоз“ главно води към церемониалните прояви на държавния глава, като дейността в областта на външната политика е ограничена до възможния минимум. Не би могло да бъде друго, щом като премиерът се казва Християн Мицкоски и се старае да прилича на един от своите любими колеги - Александър Вучич от Белград. И той, опиянен от много власт, която получи след местните избори през октомври, вече не крие залитанията си по автократичното управление на републиката.

Но това си е тяхна работа. Резултатът е пълен застой на Северна Македония по европейския интеграционен път. И ако има нещо, което все пак идва откъм Скопие това са провокациите от страна на управлението на Мицкоски, които той поднася към нашата дипломация и политически елит. Последната бе свързана с препоръката от българска страна, когато става дума за представители на българската общност в Северна Македония, да се работи с тях на „достъпен“ език. Това „достъпен“ подразни Мицкоски, макар че това определение се отнася тъкмо за езиковата норма на Северна Македония. Не можело македонският език да се нарича по друг начин, освен като такъв. Ами тогава защо каните представители на българската общност в страната да обсъждат проекта за документ за правата на малцинствата в държавата само един ден преди дебата и предлагате текст на английски? Дайте им го на македонски, на достъпен за тях език. Какво провокационно има в това? Все пак те са граждани на Северна Македония с българско самосъзнание и ползват като майчин език местната езикова норма. Мицкоски вдигна олелия до Бога, че това било знак за непризнаване на България на вековния македонски език, и така нататък, по конспекта. Буря в чаша вода, но знакова, защото Мицкоски отдавна атакува при всеки възможен случай основата на договорната база между двете държави. Първо, Спогодбата от 22 февруари 1999 г., подписана от тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов за ползване на езиците чрез позоваването на конституциите на двете държави. Работна формула, която в следващите години показа практичността си и затова бе внесена и в Договора за добросъседство и приятелство от 1 август 2017 г. С атаката си срещу тези два документа Мицкоски се опитва да дестабилизира постигнатото от тях за двустранните връзки и по такъв начин иска да разклати цялостното им значение. Толкова.

Да си видим тогава нашите работи. Росен Желязков ще остане като премиер, който си позволи да нарече публично българската общност в Северна Македония с термина „българско малцинство“. Направи го на обща пресконференция с гостуващия у нас председател на Съвета на ЕС Антонио Коща. Това не беше обикновен гаф или просто езиков лапсус. Една от най-големите обиди, ако не и най-голямата за българите оттатък границата е да ги определиш като „малцинство“. Те си имат своите основания за това и ние не бива да ги пренебрегваме, а още по-малко да се опитваме да ги променим.

Най-малкото, защото всички етнически общности в Северна Македония са записани в конституцията на страната като части от съответните народи. А условието Скопие да започне преговорния процес за европейско членство е българите да бъдат вписани в основния закон на страната по начина, по който другите общности като части от народи са записани там. Колкото и да не ми се иска, краят на Желязков като премиер до голяма степен ми прилича на финала на правителството на Кирил Петков, който също имаше знаменити провали по отношение на темата „Македония“.

Заедно с премиера, естествено, си отиват и неговите министри. Отива си и шефът на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев, иначе изглеждащ точен за поста си човек. Ръководеното от него ведомство реши да извади медицината, стоматологията и фармацията от списъка на специалностите, за които младите хора от българските общности зад граница можеха да кандидатстват и следват у нас при облекчени условия, предвидени от няколко постановления. Това се отнася предимно и с пълна сила за младежите от Северна Македония. Който искал да става лекар, стоматолог или фармацевт, да си плащал, така, както гърци, кипърци, индийци и всички останали. А това са най-търсените специалности заради своя универсализъм. Не знам какво са си мислели в министерството - че като приемат деца от съседната ни най-близка държава, правят услуга на нейния премиер, антибългарина Християн Мицкоски, решавайки му проблема с кадрите в местното здравеопазване? Пълни глупости, разбира се. Сега Красимир Вълчев ще има доста свободно време и би могъл да се разходи из софийските болници, а и в болниците в по-големите градове на страната и да констатира, че във всяка от тях работя лекари, дошли „по постановленията“ да учат у нас и останали с радост да практикуват. Ще види и разбере колко смислени кадри, родени и израснали някъде край Вардар, но получили висшето си образование у нас, правят добри кариери и са отлични специалисти. Та, казвам, чий проблем с липсата на кадри в здравеопазването решават тези млади и вече не толкова млади хора - на Мицкоски или на -кого? 

Ще си отиде и министърът на външните работи. Неговото ведомство остана в пасивна позиция към провокациите откъм Скопие и се задоволяваше само с някои реакции, които повече служеха за знак, че все пак в министерството има живот. Европейският консенсус за старта на евроинтеграцията на Северна Македония и мантрата, че ако има проблем, той трябва да бъде решаван не между Скопие и София, а между Скопие и Брюксел, направи българската дипломация леко инертна и дори ленива. Затова пропуснахме онзи известен доклад за напредъка на Северна Македония, който докладчикът, австриецът Томас Вайс, подготви за гласуване в Европейския парламент. Та се наложи да се взимат пожарни мерки, което не е добър атестат за една дипломация. Това, че има пауза в едни двустранни отношения не означава, че това е време за почивка и липса на интерес, а че е период за активна подготвителна работа за времената, които идват.

Ще се отиде и сегашният състав на Народното събрание. Депутатите така и не намериха време и желание да обсъдят предложенията за промени в Закона за българското гражданство. Тези предложения имат предвид да извадят притежателите на български лични документи от анонимността, която досега, толкова години ги обгръща. Получаването на българско гражданство трябва да става открито и на специални церемонии. Вече е време да види бял свят и публичният регистър на лицата, сдобили се с българско гражданство. А на тези личности от него, които си позволяват да говорят или действат срещу България, независимо от причините и мотивите, би трябвало българското гражданство да им бъде отнето. Толкова ли беше трудно тези промени, за които настояваме от толкова време, да влязат в дневния ред на парламента? Ако депутатите, които ние сме пратили там, бяха се карали по-малко.