На ход е Европа

Никога НАТО в 76-годишната си история не е изпадал в по-дълбока криза от днес

На международната сцена не само уважават, но и се съобразяват със силния

Никога НАТО в 76-годишната си история не е изпадал в по-дълбока криза от днес. Поредицата от налагане на високи мита, санкции, въоръжени акции срещу суверенни държави през първата година от управлението на президента Тръмп и особено претенциите му и то с ултимативен тон за придобиване от САЩ собствеността на Гренландия, доведоха до безпрецедентна криза в отношенията Европа - САЩ. Позицията на двете страни за Гренландия е коренно противоположна. При което компромисно решение на въпроса на този етап е почти невъзможно. Тръмп не дава никакви признаци, че има готовност да се откаже от териториалните си претенции. От своя страна ЕС категорично отхвърля американските амбиции да придобият острова със сила и ги квалифицират като грубо нарушение на международното право.

Впечатляващо е, че за първи път европейските държави членки на НАТО и ЕС остро и безкомпромисно, поне досега, единодушно се противопоставят на едни неоснователни претенции на Вашингтон. Очевидно тази твърда европейска позиция се прие с голяма изненада от американския президент, тъй като европейските съюзници почти винаги са се съобразявали и изпълнявали американски искания.
Историята на Северно-атлантическия пакт свидетелства, че отношенията в Алианса не са протичали безпроблемно и без сблъсъци на позиции и мнения.

От дългия списък на различията между САЩ и европейските съюзници бих посочил две:
Първо, отношението им към войната и мира: Американската външно-политическа доктрина залага повече на силата, отколкото на диалога. Вашингтон предпочита да контролира енергийните ресурси, отколкото да ги купува. Затова и много от техните военни акции са за придобиване на суровини. Европейските държави като цяло отстояват тезата, че енергийните компоненти, основополагащи всяка икономика, трябва да се купуват.
Другото също сериозно различие засяга заплахата за националната сигурност на страните от Запада. САЩ смятат идеологическото влияние и особено комунизма за главна заплаха за страните от Западна Европа и Северна Америка. Европа категорично отхвърля тази теза и смята, че най-голямата опасност за сигурността на континента е контрабандата, наркотрафика и неконтролираната емиграция.

Най-важният въпрос, който провокира кризата около Гренландия е коя е причината за високомерното и пренебрежително отношение на САЩ към ЕС. Безспорно тава е европейската военна слабост, съчетана със сервилната и унизително слугинската политика на Брюксел към Вашингтон. Тази констатация от своя страна е задължителна причина за преоценка на досегашната безлична, хаотична и безотговорна политика на ръководството на ЕС, който трябва да вземе бързи мерки за израстване на европейския континент като стабилна и респектираща военна сила.

Световната практика е безапелационна. На международната сцена не само уважават, но и се съобразяват със силния. Силата на съветската армия показана още в първите месеци на немската агресия през 1941 година е факторът, който мотивира изграждането на монолитен военен съюз между крайни идеологически противници - СССР, САЩ, Великобритания. А показаната безспорна технологична доминация на руското оръжие в конфликта в Украйна, промени амбициите на западно-европейските спонсори да търсят военна победа от страна на Украйна. Нещо повече. Все повече са западноевропейските страни готови да търсят диалог с Москва за прекратяване на войната.

Почти три хилядолетия европейският континент е бил център на човешката цивилизация. През последните 80 години обаче той е обезличен и детрониран от тази позиция. Разбира се със слугинското усърдие на голяма част от европейските лидери.

Възможно ли е ЕС да се освободи от плътната сянка на Вашингтон и си възвърне полагаемото му се място като четвърти политически център на планетата наравно със САЩ, Китай и Русия? Напълно възможно! Икономическият, научният, интелектуалният потенциал на европейския континент, в който се намират и четирите от най-развити държави на планетата, както и население, което притежава изключителни воински качества, са фактори, които за кратко време ще наложат ЕС, респективно Европа, като един от водещите и влиятелни членове на световната общност. Когато става дума за воинските качества на европейците, на чиято територия са водени най-мащабните и кръвопролитни войни в човешката история, си спомних за една иронична закачка на Чърчил. В английския парламент депутат задава въпрос защо два пъти победена Германия е в много по-добро икономическо положение от Великобритания, макар и победител в две световни войни. „Може би и ние трябва да загубим една война поне, за да излезем от продължаващата икономическа криза?“ Чърчил смята констатацията на депутата за основателна и му предлага да посочи държава, на която Лондон да обяви война и да я загуби. Депутатът смята, че най-подходящи за случая са САЩ. Чърчил, с широка усмивка на лицето, отговаря: „Недейте посочва САЩ, защото ще спечелим войната.“

Разбира се нарастване на международния авторитет на ЕС не трябва да се отразява на деловите връзки във всички сфери със САЩ, включително и във военната област. Това сътрудничество трябва да има съвършено друг характер, където менторството и грубото наставничество бъдат заменени с взаимно уважение и съобразяване с интересите на двете страни.

Съхраняване на активните контакти ЕС - САЩ ще останат особено важни за американската страна, която не един път е възпирана от Европа при извършването на някои погрешни действия и ходове на международната сцена.