За ОМО-Илинден мълчат и президентът Румен Радев, и премиерът Кирил Петков
Преди броени дни македонският президент Стево Пендаревски се срещна с представители на сепаратиската организация ОМО „Илинден“. Макар и с известно закъснение, МВнР реагира, като в свое изявление посочи, че: „Подобни действия не допринасят за намиране на решения на политическите въпроси в посока ускоряване на процеса на европейската интеграция на Северна Македония. Приканваме отговорните фактори в съседната ни държава да проявяват политическа зрялост и да дават конструктивен принос към започналия процес на възстановяване на взаимното доверие.“
Пресслужбата на македонския президент отговори, че: „Нито едно от действията му не е било и няма да бъде в противоречие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Това се отнася и за срещата със сдружения на граждани от Република България“. Във Фейсбук профила си Пендаровски написа, че са разговаряли за тяхната работа и дейността им в областта на човешките права, насърчаване на толерантността и изграждане на гражданско общество.
Прави впечатление и че срещата на Пендаровски с ОМО „Илинден“ влиза в противоречие с политиката на предишния македонски премиер Зоран Заев. Преди време, на декларация, изпратена му от ОМО „Илинден“ ПИРИН и ОМО „Илинден“, Заев отговори, че: „Нито е европейско, нито е правилно да се намесвате във вътрешните работи на други държави“.
Кои са ОМО „Илинден“?
Опити за създаването на организацията са направени за пръв път през 1970 година в Петрич и Сандански. Официално, ОМО „Илинден“ е създадена на 28.02.1998 г. с цел да дестабилизира Пиринския край, като за целта провежда „македонизация“ на българите, живеещи от векове по тези места. От години се опитват да се регистрират, за да могат и официално да проповядават антибългаризъм. Основата им е базирана на сръбскокоминтерновската лъжа за „македонизма“.
Със съдебно решение в България „ОМО-Илинден - Пирин“ е обявена за противоконституционна, тъй като прокламира наличие на т. нар. „македонско малцинство“ и идеи за сепаратизъм.
Много отдавна Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) към Съвета на Европа ни извива ръцете да регистрираме ОМО „Илинден“. През годините у нас са идвали представители на Отдела за изпълнение на решенията, които са отправяли критики към страната ни, заради дейността на българския съд, който е отказал да регистрира сепаратистката партия.
В Конституцията ни ясно е записано, че: Чл. 2 (1) „Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания“, както и Чл.11 (4) - „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт“. Според Европейския съд обаче, България чрез българския съд нарушава чл. 11 от Конвенцията за правата на човека - свободата на сдружаване.
В Междинна резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа за група дела от 2020 г., обобщени като „Обединена македонска организация (ОМО) „Илинден“ и други срещу България“ се посочва че: „ Не бива да се отказва правото на сдружаване на организации само защото целта им е да постигнат „признаването на македонското малцинство в България“, тъй като това противоречи на решенията на Европейския съд за правата на човека. „
На заседание на Комитетa на Министрите към Света на Европа проведено на 7-9 юни 2021 г. България отново беше приканена да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с отказа за регистрация на Сдружение „ОМО Илинден“ и сходни организации.
За пореден път Съветът на Европа не зачита решенията на българския съд, както и това, че се касае за сепаратизъм и противпоречие на устава на организацията с Конституцията и други закони. Една от целите, която има сдружението - да се иска aвтокефален статус на Македонската църква в Пиринска Македония категорично представлява религиозна дейност, която може да се осъществява само от религиозни организации, които се регистрират по друг ред. Това е заключението на българския съд. ЕСПЧ обаче твърди, че според действащото българско законодателство религиозни организации извършват проповядване и религиозно обучение, а не посочената от ОМО Илинден цел.
ЕСПЧ не се интересува и от мотивите на българския съд, които касаят заплахи, произтичащи от целите на организацията, като защита „македонско малцинство“, което противоречи на единството на нацията, защото такова малцинство не съществува. Европейският съд отново има скандална трактовка - „искането на група хора за отделяне на част от територията на една държава и съответно настояването за фундаментални териториални и конституционни промени, не води автоматично до легитимно ограничаване на правото им на сдружаване. Изразяване на сепаратистки идеи, настояване за териториални промени в речи, демонстрации или програмни документи не са сами по себе си заплахи за териториалната цялост на нацията или националната сигурност.“
През октомври по-миналата година пък, ЕП прие резолюция, внесена от българските евродепутати Радан Кънев (ДБ/ЕНП) и Елена Йончева (БСП/ПЕС), която касаеше върховенството на закона у нас, но уж случайно засегна и националните ни интереси с текста за ОМО „Илинден в т. 15: “... призовава българското правителство да предприеме всички необходими мерки за ефективна защита на правата на малцинствата, включително чрез изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека“. Тогава дори от БСП (чийто представител е Йончева) се обявиха против спорната точка, заявявайки, че тя не отразява позицията на партията по този въпрос.
И докато новото българско правителство дава все по-ясни индикации, че е склонно на компромиси и отстъпки, с поведението си Македония декларира, че иска все повече и повече. Нищо чудно - една стара българска поговрка гласи, че „подадеш му пръст, то ти отхапе ръката“. Нещо, на което сме свидетели в момента.
Мълчат и Кирил Петков, и Румен Радев. А на Радев му предстои среща със Стево Пендаревски в края на февруари. Адекватната реакция в този случай е отмяна на планираното посещение на президента на Македония. Причината - (поредното) нарушение на Договора за приятелство, добросъседство и сътудничество от страна на РСМ. А Петков не само мълчи, министър-председателят ни, явно в знак на подкрепа на действията на президента на Македония, чак изпраща там наша делегация, водена от Даниел Лорер.
Колкото повече бием отбой, правим компромиси и премълчаваме, толкова Македония ще иска още и още, и още. Въпросът е колко и какво още е склонно да отстъпи правителството ни.