Няма да има промени от българска страна в съвместната историческа комисия с РС Македония. Хората, които не са вече в комисията от страна на РСМ, я напуснаха по собствено желание, не са били сменяни. Странно е да се искат промени там, където решенията се вземат единствено от страната, която е излъчила съответните представители". Това каза за БНТ проф. Ангел Димитров, съпредседател на Съвместната историческа комисия с РС Македония.
"Комисията е научен орган, тя решава как трябва да работи. Предвидили сме като отговор на новата енергия, която се внася в двустранните отношения, по-голяма динамика в нашата работа. До средата на май да има 3 заседания. Това зачестяване на ритъма не е нещо ново, от българска страна комисията желаеше да има много повече срещи през годините, за да постигаме резултати. В началото това наше желание беше окачествявано като политически натиск, но ето, че сега има желание и от другата страна за такива срещи. Първата за годината среща е към края на февруари", допълни още проф. Димитров.
„Няма натиск към нашата част от комисията. Имаме опит, знаем какво да очакваме и подхождаме с внимание и реализъм, без особени очаквания. Имаме две основни задачи - преглед на учебниците по История как се преподава сътветната материя. Ние сме още в Средновековието, на материята, която се преподава в основното училище. Още не сме стигнали до това, което се преподава в гимназиалния курс, а работим повече от 3 години и половина. Всичко е заради нежеланието на нашите колеги да приемат, че имаме обща история, а тя започва през средните векове. На това се дължи това блокиране на нормалния ритъм на работа на комисията и малкото постигнати резултати. Настоях отново да отворим разговора за Гоце Делчев, но за съжаление нашето заседание ще бъде след 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. Когато обсъждаме как да подготвим един текст до правителствата за съвместно честване, колегите от РСМ тръгват от съвременността към миналото - от тяхната представа за Гоце Делчев, без да се говори за Гоце Делчев в негоото историческо време. Това е подход, който не е исторически. Ние предлагаме първо да се оцени една личност в неговото историческо време и оттам да се осмисли значението му за настоящето“, каза проф. Димитров.