Филибустъринг по български

Корените на понятието в испанския и английския език и обозначават „пиратство“

Напълно легитимно е Парламентът да въведе механизъм за преодоляването на злоупотреба с права

Партия „Възраждане“ внесе 38 235 предложения за второто четене на годишния държавен бюджет. Обявиха, че броят им символизира броя на страниците с подписи, които бяха събрали в неуспешен опит да предизвикат национален референдум „за запазването на българския лев” - опит, който очаквано катастрофира, защото беше конституционно недопустим, но Костадинов и неговите хора не чуха (или се направиха, че не чуват) експертните мнения, които предварително ги предупреждаваха, че подвеждат гражданите. Целта сега е да пречат и протакат приемането на бюджета, с надеждата, че ще предотвратят неизбежното – България да завърши окончателно своята пълноценна европейска интеграция, като въведе единната европейска валута. Изчислили са, че ще загубят на Парламента, а оттам - и на България, шест месеца в парламентарните процедури по обсъждане и гласуване на тази гигантска камара от предложения.

По същество това е опит за филибустъринг (от англ. filibustering) по български. Хибридно понятие, чиито корени са в испанския и английския език и обозначават „пиратство“. Очевидно се подражателства на едноименната процедура в Сената на САЩ. Но като всяко сляпо подражателство, има един фундаментален недостатък – не отчита нито националната парламентарна традиция, нито конституционната реалност.

В САЩ филибустърингът се използва във федералния Сенат, където за разлика от Камарата на представителите, дебатите по даден законопроект могат да бъдат удължавани за неопределено време от неговите противници, с цел да го блокират или пък да отложат приемането му, докато водят преговори за намирането на компромис по него. Първоначално, след приемането на конституцията на САЩ, не е имало процедурни възможности за преодоляването на филибустъринга. Прилагал се е принципът за абсолютна неограниченост на дебатите в Сената. Ако някой се пита защо тази специфична процедура се прилага само в Сената, но не и в Камарата на представителите на САЩ, отговорът се крие в особения конституционен статус и роля на Сената, като по-консервативна институция, представляваща не гражданите, а отделните щати, съставляващи американската федерация.

В сложната система от „баланси и противовеси“, които урежда конституцията на САЩ, Сенатът е институционалният фактор, който при необходимост следва да удържа конюнктурните политически страсти и настроения на Долната камара, представляваща населението и така да обезпечава повече възможности за постигането на баланс на интересите и политическо съгласие. От тази национална специфика и конституционна реалност, а не от някакво недоглеждане, както повърхностно се интерпретира понякога в европейската теория, произтича принципът на неограниченост на дебатите в Сената на САЩ.

С разрастването на динамиката на политическите и законодателни процеси, с усложняването на обществените отношения и държавното управление, постепенно се очертава необходимостта от поставяне на филибустъринга и абсолютната неограниченост на дебатите в някакви рамки, за да се избегне злоупотребата и пълното блокиране на законодателния процес. Така, след прекомерно зачестилото прилагане на филибустъринга в края на XIX век и началото на XX век, през 1917 г. се приема правило, според което филибустърингът се прекратява с решение, подкрепено от поне две трети от гласовете в Сената, т.е. с 67 от общо 100 сенатори. От 1975 г. и до днес изискуемото мнозинство е снижено – необходимо е квалифицирано мнозинство от 60 сенатори (cloture). 

За приемането на закони и решения в Сената е необходимо обикновено мнозинство от 51 гласа. Но използването на филибустъринг при дебатите, който може да се прекрати само с квалифицирано мнозинство, позволява на опозицията ефективно да влияе.

На практика филибустърингът се прилага пряко или непряко. При прякото, сенатори говорят от трибуната без прекъсване в продължение на часове или дори дни, за да забавят или блокират гласуването. Непряк е филибустърингът, когато група сенатори обявяват, че ще приложат процедурата, а от конфигурацията в Сената е ясно, че няма 60 гласа, с които да бъде преодолян филибустърингът. Само някои от важните президентски назначения, които Сенатът трябва да потвърди, са вън от обхвата на филибустъринга.

Най-известните исторически примери за филибустъринг са свързани със сенатор Стром Търмънд, който се изказва в продължение на 24 часа и 18 минути, с цел да предотврати даването на пълноценни избирателни права на афроамериканците по Закона за гражданските права от 1957 г., а пък по закона от 1964 г., който прекратява расовата сегрегация, сенатори от южните щати провежат 75-дневен филибустъринг.

В американската конституционна теория отношението към филибустъринга е противоречиво – поддържат се две тези, всяка от които има своите рационални основания. Според едната, това е важно процедурно оръжие срещу „тиранията на мнозинството“. Другата го разглежда като стимул за политическа партизанщина, която ерозира ефективността на законодателната власт.

Видно е, че филибустърингъг е процедура, създадена в условията на национална специфика, която не се вмества в традициите и практиката на европейския и в частност – на българския парламентаризъм. Тук не е характерен принципът на неограниченост на дебатите, защото при парламентарната форма на управление парламентарната институция има друга динамика, която следва да е адекватна на динамиката на управлението. В парламентарните правилници всички основни етапи и действия на законодателния процес, дейността на комисиите и пленарните обсъждания, са обусловени от срокове и ограничения във времето.

Заради това и опитите на „Възраждане“ в случая, макар и допустими от формална гледна точка, по същество погазват принципите на демократичния парламентаризъм и шиканират законодателния процес. Това налага да бъдат приети изменения в парламентарния правилник, които да препятстват подобни партийни злоупотреби. Ето някои работни идеи. Първо, да се въведе количествен критерий за прекомерност и многобройност на предложенията за второ четене на даден законопроект, които изхождат от една парламентарна група – примерно, когато броят на предложенията надхвърля три пъти числеността на парламентарната група. Второ, когато предложенията от една парламентарна група достигнат определения количествен критерий, да има процедурна възможност с мнозинство в съответната водеща комисия, а впоследствие - и в пленарната зала, да се приема, че тези предложения няма да бъдат докладвани и обосновавани устно в заседание. И трето, когато по даден текст има еднотипни предложения, които се отличават само редакционно, а не по същество, те да се гласуват en bloc, а не поотделно. Така няма да се ограничи законодателната инициатива на депутатите между двете четения, но при прекомерна активност, по преценка на мнозинството, ще има механизъм за оптимизиране на процедурата – предложенията са писмени, към тях трябва да има и писмени мотиви, няма нужда да се докладват и обосновават устно. По-радикално, но и доста по-дискусионно от конституционно гледище, би било да се ограничи максималният брой предложения за второ четене, които един народен представител може да прави по даден законопроект.

Въобще, напълно легитимно е Парламентът да въведе механизъм за преодоляването на подобни ексцесии и злоупотреба с права. Защото Народното събрание е политическият форум на цялата нация и не може да бъде обсебвано и блокирано от тази или онази партия.