Достолепната възраст 85 г. за едни може да е много, а за други - недостатъчна. За режисьора професор Светозар Донев годините са тъкмо таман. Графикът му е препълнен с творчески ангажименти. Послучай годишнината в Софийската опера и балет беше представена монографията „Светозар Донев – режисьорът”, издадена от Съюза на музикалните и танцови дейци и Фонд „13 века България”. Автор е оперният журналист Марин Бончев.
Проф. Донев има над 200 спектакъла във всевъзможни жанрове и е сред най-дългогодишните директори и на Софийската опера, и на Музикалния театър "Стефан Македонски". Като ръководител се отличава с две важни качества – на визионер и обединител.
85-годишният Донев има 65 години режисьорска дейност. "Някой ще ме попита: на 20 г. ли си почнал? - вметва той. - Не, много по-рано почнах. Тъй като моят баща беше на смъртно легло, аз тръгнах на 6 г. на училище. На 17 г. влязох да следвам режисура в НАТФИЗ, на 19 г. ме поканиха да работя в Националното радио. Тогава нямаше друго радио, освен Националното, нямаше и телевизия - разказва дългогодишният директор на Оперетата и Софийската опера. - Назначен бях за режисьор на детския радиотеатър и радиотеатъра. Така че започнах творческата си работа като режисьор на 19-годишна възраст." Седем години работи в драматичните театри в Стара Загора, Бургас и Русе, преди да започне да се изявява като оперен режисьор. "Много постановки направих: на драми, опери, оперети, мюзикъли. Даже имам и един балетен спектакъл – "Болеро", с балета на Старозагорската опера с хореографа Асен Манолов. И в зимния цирк, преди да изгори, имам циркови спектакли. Само филми не съм режисирал."
Професор Донев е благодарен за богатия си опит. "Това ми помогна много, защото влизането в много жанрове ти увеличава изразните средства като режисьор - погледа, начина по който четеш нещата."
След като баща му издъхва на 33 г. от туберкулоза, майка му се омъжва повторно за прочутия диригент и един от основателите на българския оперетен театър Илия Стоянов-Чанчето, който е и голям колоездач, водач на българския национален отбор по колоездене на олимпиадата в Берлин. "Покрай него аз от дете отидох в музикалния театър и почнах да играя детски роли в оперетта. Първата ми роля беше в "Полска кръв" с Мими Балканска. Малък диалог имахме и в края тя ме целува по челото и аз излизам. И вкъщи не се разгримирам, защото ме е целунала Мими Балканска! Цапах възглавниците с грим.
Когато отидох в Музикалния театър като режисьор, бях на 22-23 г. И в първата постановка, естествено, ангажирах Мими Балканска. Не мога да спя цялата нощ, защото на другия ден репетирам с Мими Балканска. Аз да режисирам Мими Балканска, която е велика!
Отивам на репетиция, а тя, като ученичка - с два цветни молива всички мои забележки си отбелязва. И по едно време казва: "Зарко, може ли тук да направя един ситняк?"
Викам си: какво ще е това ситняк? И я питам: "Извинявайте, другарко Балканска, но не знам какво е това ситняк." Ситняк е кратка импровизация. Импровизациите трябва да се отрепетират и режисьорът да ги одобри. Много често публиката мисли, че те се правят на момента, но не е така. Асен Русков беше цар на тези импровизации. Той имаше една прочута - пак в "Полска кръв", завършва долу ниско, след което отива на авансцената, сваля си шапката и казва: "Благодаря на фагота за дебелата нота." Асен Русков аз го поканих на мой фрагмент - изпита по режисура и той дойде. Не очаквах че ще дойде. Викам на втория ми баща: "Абе, този човек ще вземе да умре, вече е възрастен." Баща ми да вземе да му каже! И ми се обажда Асен Русков и казва: "Преди да съм умрял, ела да се видим." Поани ме на коняк, шоколадов бонбон и ми направи разбор на този фрагмент. Няма да забравя тази негова реплика: "Като режисьор и мравките наблюдавай, като вървиш по улицата."
Днес Светозар Донев е сред най-изтъкнатите творци на съвременното българско театрално и музикално изкуство. Той е професор по актьорско майсторство и оперна режисура в Държавната музикална академия “П. Владигеров”. Бил е директор на Държавния музикален театър в София (1972-1978 и 1996-2009 г.) и на Софийската опера и балет от 1981 до 1990 г. Само в оперетния жанр има близо 50 оперетни и мюзикълни заглавия, някои от които са жанрови постижения и до днес. Сред тях са и “Прилепът”, “Веселата вдовица”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша”, „Исус Христос суперзвезда”, “Евита”, ”Моята прекрасна лейди” и др. Той е първопроходникът на жанра мюзикъл в България – с „Исус Христос Суперзвезда.
Запълнен график
"Не си чувствам тези 85 г. Да работя, да поставям... чувствам че сега мога да дам много повече даже от себе си, особено на по-младите режисьори, артисти. Поканиха ме да поставя "Дон Паскуале" в Софийската опера, "Хубавата Елена" в Русенската и "Исус Христос Суперзвезда" в Старозагорската. И още един проект: проф. Георги Костов, бившият ректор на Музикалната академия, е написал български мюзикъл по комедията на Ст. Л. Костов "Големанов". Този мюзикъл ще правим във Варненската опера, като либретото е на Иво Сиромахов."
За него
Общуваше интелектуално
Не съм нито критик, нито анализатор, нито компетентна в дълбините на актьорското, режисьорско и диригентско изкуство. Но аз съм потърпевша, защото съм оперна певица. Имах щастието много години да работя със Зарко Донев. Това е прекрасен човек - толерантен, възпитан, уважаващ актьора, взимащ под внимание неговите изисквания, възможности и желания. Не беше режисьор тиранин, който налага своето мнение и виждания. Той общуваше интелектуално с всички нас.
Оперната прима Галя Йончева
Изключително прецизен
През 2002 г. за първи път в България беше поставен мюзикъла “Исус Христос Суперзвезда” под режисурата на проф. Донев, който беше и директор на Музикалния театър по това време. Много се вълнувах, защото покрай този театър съм израсъл. От дете посещавам спектаклите, оперетните лектории. За мен беше като едно мистично продължение на детството да се срещна и да работя с него. Проф. Донев ми каза нещо, която помня и досега: “Недей да влагаш толкова емоция в своето изпълнение. Остани с очите на наблюдател и запази хладнокръвие, а остави емоцията за публиката.” Той е изключително прецизен и перфектен в работата си и като директор, и като режисьор.
Коцето Калки
Не съм го виждала разярен
Светозар Донев е визионер. Виртуозен обединител. Той е от хората, които ти казват нещата, но ги казват по един, все пак, приятен начин - и най-неприятните неща. Аз не съм го виждала разярен, да крещи. Да, виждала съм го много афектиран - и от радост и от яд, но винаги е съумявал да пази един баланс в емоциите и отношенията с хората. Затова и артистите го уважаваха, но и бяха приятели с него.
Проф. Боянка Арнаудова, музиковед, 22 г. главен драматург на Софийската опера