Скулптурите, които танцуват в бронз и мрамор

В изисканата галерия “Valer” в центъра на София се откри уникална изложба на скулптора Ивайло Савов, с която той отбелязва своята 60-годишнина. В бляскавото интериорно пространство скулптурите говорят, пеят и танцуват в компанията на колоритно обкръжение: монотипите на Хелен Зака (съпруга на Ивайло) и рисунките на Захари Попов (син на Ивайло), които партнират успешно на идеята за синтез на различни жанрове в изкуството. В продължение на 10 часа вернисажът събираше стотици ценители на пластичното изкуство, които се удивляваха на симбиозата човек-природа, на атрактивната и тъжна клоунада, на митологичните сюжети и изображенията на женското тайнство, които са изработени с майсторство и страст към красотата, духовното възвеличаване и етическата чистота. Конете, клоуните, дървото на живота в различни интерпретации, цветята, музикантите, жените и историческите персонажи са сред образите, които най-често ваятелят пресътворява. Ето няколко заглавия на скулптурни композиции и отделни пластики, които ни подсказват, че в това творчество няма нищо случайно: „Музиката няма да свърши”, „Три пеещи жени”, „Ябълково дърво”, „Целувката”, „Влюбени коне”, Ной – Спасението”, „Дърво с охлюв. Търпението”, „Клоун с птицата на щастието”, „Двама”, „Танцуващият”, „Равновесие”, „С благодарност към публиката”. 

За творческото амплоа на Ивайло Савов можем да прочетем в луксозния албум на 4 езика, който съпътства изложбата: „Творейки, Ивайло Савов знае, че видимото и невидимото се управляват от природни закони! А симетрията управлява тези закони! Симетрията – понятие за ред, хармония и съвършенство като космическо проявление, занимава автора. Той постига с езика на скулптурата разбирането си за тази хармония в композицията „Мистерията на българските гласове – опит за съвършенство”, където трите пеещи женски фигури са разположени в полусфера”.

Самият ваятел споделя: „Вярвам, че за зрителите изкуството е пиршество на образи, форми и чувства, а за автора е самозабрава и благодарност към естеството и Божественото. Европа се задъхва от културното си богатство – архитектура, музика и фолклор, поезия и танц, а българското изкуство е нашето име пред света – нещо, което не забравям, когато моите скулптури тръгват за същата Европа и Канада, Япония или Индия, за да останат там”.

Експозицията ще може да се разгледа в галерия “Valer” до 30 октомври.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Анжела Димчева

Този уебсайт използва "бисквитки"