Време ли е да се връщаме към лова и събирачеството?
Защо направо не спрем да се къпем? Природата ще си отдъхне
Изчисляването на въглеродния отпечатък започва да прилича на анорексия. Както анорексичките болнаво пресмятат всяка калория, която влиза или излиза от скелетоподобните им тела, така и затоплистите – тези ляволиберални джуджета на мисълта и духа – мерят въглеродния отпечатък на всичко, което им попадне пред очите, включително и на храната. Не мерят може би единствено отпечатъка, който оставя производството на електромобили, ветрогенератори и фотоволтаици, както и отпечатъка, свързан с изваждането им от употреба.
Между Коледа и Нова година България е мусака. Темата така е окупирала интернет, че е трудно да се каже откъде тръгва. Може би все пак от една публикация на Уебкафе, която завършва с обобщението, че „при борбата с глобалното затопляне и целта за намаляване на въглеродните емисии всички ще трябва да правим жертви, включително и с начина, по който се храним“. Публикацията е кратка и я прочетох два пъти, за да видя дали все пак някой не си прави майтап, празнично подпийнал, но текстът изглежда съвсем сериозен – малко задъхан, леко напрегнат и много компетентен. Ако е имало някаква закачка, някакво чувство за хумор, то е било толкова тънко, че за мен поне се е оказало незабележимо.
Кратката статия разказва как проучване на BBC Good Food (това е стар и утвърден „хранителен бранд“ за манджи, който включва месечно списание, сайт, мобилно приложение и серия от книги) стигнал до извода, че мусаката е „най-въглеродно интензивният специалитет в Европа“, тоест оставя най-голям въглероден отпечатък, изчисляван на почти 12 грама на порция. „Да, храната ни може да се измери в изразходвана вода и енергия, както и със своя въглероден отпечатък при нейното отглеждане, преработка, транспорт, съхранение и приготвяне“ – авторитетно отбеляза по този повод новопоявилият се министър на околната среда Борислав Сандов.
Защо мусаката е тъй зловеща, защо е толкова вредна и застрашава планетата? Много просто: защото в нея има много месо. В такъв случай т-бон стекът не е ли по-планетоунищожаващ, питам се, при положение че е чисто месо с кокал, без картофи, заливка и други простотии? Може би не, защото т-бонът го мяташ на скарата, цър-пър и – готово!, докато при мусаката се изисква дълго време за приготовление, при което не сме сигурни дали цялата използвана енергия е от възобновяеми източници. И вижте какви възможности изведнъж разкриват стековете! Колкото по-отговорен към климата е един гражданин, толкова неговият стек ще бъде по-алангле, по rare. Обратно, безотговорните си поръчват well-done стекове, където разходът на електроенергия е няколко пъти по-голям в сравнение с rare стековете. Тук не говорим за стековете на дървени въглища, които са чист вандализъм по отношение на въглеродния отпечатък.
Но електроенергията е само една от заплахите в дадена манджа. Месото, месото е разковничето! Защо месото да е толкова опасно? Ами защото данните на ООН за вредата от земеделието и селското стопанство сочели, че „на отглеждането на едър рогат добитък се дължат 15% от парниковите газове в атмосферата“. Ха така! Ето, че земеделието и селското стопанство вече са вредни! Време ли е да се връщаме към лова и събирачеството?
Вредата от селското стопанство е следната. Едрият рогат добитък се тъпче с растителна храна и пърди. Това отива в атмосферата и добавя въпросните 15%. Остава да стои въпросът дали дребният рогат добитък, който също се тъпче с растителна храна, не пърди и той. Не пърди ли и свинята, която няма рога, не пърдят ли и кокошките, които също нямат рога? Не пърдят ли най-сетне всички вегани, които са компетентни по екологичните въпроси, но също се тъпчат с растителна храна? Те колко процента от всички парникови газове отделят? Успокоително поне е, че рибите, октоподите и калмарите най-вероятно не пърдят. Но ако пърдят, със сигурност затоплят световния океан и топят полярните ледове.
Така или иначе новината за мусаката мълниеносно обходи медиите и разбуни духовете. Предизвика възмущение и възмущение от възмущението. Популярни интелектуалци, сред които бившият служебен екоминистър и изтъкнат НПО деец Юлиан Попов и Чавдар Гюзелев, който не спира да страда от простотията на „булгар“ (неговият национален срам е по-изгарящ дори от онзи на Ивайло Дичев), от олющената мазилка в софийските задни дворове и климатиците по фасадите на сградите, казаха в общи линии следното: ама че сте глупави!
Защо се хващате за тая мусака! Никой не иска да ви я отнеме, селяндури със селяндурите! Пак не разбрахте, тъпаци такива! Това го е написал някакъв идиот от „второразряден сайт (правописните и правоговорни грешки са от оригинала), за сравнение на цени на телеком и други услуги“. Ама, разбира се бе, г-да интелектуалци, разбира се, че е идиот! Идиот като всеки, комуто хрумне да мери въглеродните отпечатъци на манджите.
Новопоявилият се министър на околната среда обаче взе нещата по-насериозно. В свое министерско обръщение от фейсбук той защити българската мусака (споменахме ли, че тя е най-опасната от всички мусаки?), като каза, че тя не е с най-голям въглероден отпечатък измежду популярни европейски ястия и доказа защо е така, а именно защото „един класически телешки стек (белгийски например, или испански), съдържа много повече месо, което води до по-високо ниво емисии парникови газове на порция“, пропускайки да отбележи времето за приготовление, вложената в него енергия и нейния произход, както сторихме ние по-горе. Освен това, допълни министърът, „българската мусака съвсем не се прави с кайма само от телешко месо, а най-често е от смес на свинска и телешка, което също намалява нивото на емисиите“. От всичко това аз разбрах, че шкембе чорбата е по-щадяща по отношение на природата, отколкото телешкото варено. Стига, разбира се, шкембето да не е телешко или (недай, Боже!) говеждо.
След като отхвърли обвиненията по адрес на българската мусака, екоминистърът премина към друга, по-важна тема – здравето. „Всеки диетолог ще ви каже – написа той, – че никак не е полезно смесването на месо, яйца, мляко, картофи и брашно, особено пък ако се ядат и с хляб“. В обобщение той каза: „грижата за планетата Земя и за личното Ви здраве е една и съща задача. И тази задача започва с премахване на отричането и отлагането“.
Разбира се, един министър е министър именно заради това, че знае не само един път, борави не само с един инструмент. Ако не успеем да спасим планетата, разделяйки се с досегашните си хранителни навици, както би ни посъветвал не само всеки еколог, но и всеки диетолог, има и друго, което да се направи. Сандов е едва в началото на своя неизвестно колко дълъг мандат, но бъдещето предстои:
„Аз ще опитвам да давам и препоръки, които да компенсират. Ето например споделения душ пести вода, а с това и електроенергия, с което пък се ограничават емисии“ (отново не пипам правописните грешки от уважение към оригинала).
Как пестенето на вода пести електроенергия аз не успях да разбера, но то е може би защото не съм държавник. Може би, ако се къпете двама и повече души едновременно, ще се къпете по-кратко време и за по-кратко ще осветявате банята си, която вероятно няма прозорец. Е, сигурно за по-малко време няма да се изкъпете така добре, както за повече, вероятно ще останат някои неизтъркани места, но какво е това в сравнение със съдбата на планетата! Защо направо не спрем да се къпем? Природата ще си отдъхне.
И защо, щом сме казали „а“, да не кажем и „б“? Защо да има споделена баня, а да няма споделена тоалетна? Колко хубаво би било всички, живеещи под един покрив – мъже, жени, трансджендъри и куиъри – да акаме на тъмно и да пускаме по половин казанче на всеки три акания, които, дет’ се вика, може и да са споделени! Така планетата ще преживее катарзис и току-виж динозаврите се появили отново.
Не е важно до колко историята с българската мусака е сериозна по произход, важното е, че е сериозна по реакция и отзвук. Да премериш въглеродния отпечатък на чиния мусака! Това, господа, моят светъл ум не може да го побере (както се твърди, че бил казал Буров по отношение на селяците в Парламента)! Нещата не отиват на добре. Довчерашни чудаци (и извратеняци) днес вече официално са в световните правителства. Не, никак на добре не отиват нещата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.