През 2009 г. Европейският съюз постави поредните климатични цели пред автомобилните компании, които продават в рамките на Общия пазар - през 2015 г. продадените леки коли трябваше да емитират средно 130 gCO2/km, а през 2021 г. - 95 gCO2/km. Първата цел беше междинна, но втората е твърда. Съгласно заложения план и мерки, непостигането u води до тежки глоби, които растат успоредно с две променливи - разликата между средните емисии на реализираните продажби и целта и общия обем на продажбите.
Дойде 2020 г., а резултатите са безкрайно далеч от целта - средните емисии на продажбите на нови коли в ЕС през 2018 г. са 120.5 gCO2/km, а през 2019 г. отново има ръст, вместо спад. Още няма пълни официални данни, но оценката на AAA e 122 gCO2/km.
Средните продажби във Великобритания например достигат 127.9 gCO2/km, а това е един от „най-зелените“ пазари! Според JATO Dynamics, ако запазят средните си емисии от 2018 г., големите производители ще плащат колосални глоби от 2021 г. нататък - над 9 милиарда евро годишно за Volkswagen, 4.6 милиарда за Peugeot-Citroen, 3.6 милиарда за Daimler, 3.1 милиарда за BMW и т. н. Във времена, които и без това са много тежки за европейската автоиндустрия, глоби с такъв мащаб биха я докарали до пълна разруха.
Основните фактори, които доведоха до това положение са различни - от потребителското поведение и търсене до неадекватни политики на еврочиновниците:
На първо място се наблюдава бум на продажбите на SUV, които тежат и харчат доста повече. Анатемосването на дизеловите двигатели доведе до спад в продажбите на автомобили с такива агрегати, а бензиновите имат еквивалентен ръст. Проблемът е, че последните имат по-високи средни СО2 емисии. Изискванията на потребителите и институциите за комфорт, безопасност и за намаляване на замърсяването с фин прах и азотни оксиди не позволяват допълнително намаляване на теглото и съответно на разхода на колите. Същевременно сочените за панацея електромобили не се продават достатъчно добре, а цените им не спадат, а напротив - покачват през последните 8 години.
Тоест, причината се крие в това, че потребителите купуват все по-големи, мощни, безопасни и достъпни коли, които да не замърсяват въздуха и изобщо не им пука за въглеродните емисии.
Кой печели от всичко това?
• Всички неевропейски марки, които с удоволствие ще гледат самоубийството на европейската автоиндустрия, която е най-силно зависима от пазара в самия ЕС.
• Всички производители на електрически и зареждащи се хибридни автомобили - особено Tesla и множеството китайски марки.
• Toyota, които отдавна инвестират в хибриди в цялата си гама и единствени имат шанс да постигнат изискваното от ЕС средно ниво.
Най-парадоксалното е, че във всички тези сметки електромобилите се водят с 0 gCO2/km. Ако вземем за пример България, очевидно при електроенергийна система, в която лигнитните въглища дават 45% от тока, няма как да заредиш електромобил с нула емисии. Всъщност, практически никъде в Европа не можеш, защото навсякъде има поне газови централи. СО2 емисиите при зареждане на електромобилите в България са сравними с колите на метан или най-ефективните дизелови модели. А в тази сметка не включваме огромния въглероден отпечатък на батерията. Когато и той влезе в калкулацията стигаме до резултатите, публикувани през 2018 г. от Европейската агенция по околна среда, които ясно показват, че въглеродните емисии от електромобилите в ЕС са на същото ниво като в България, а ако се зареждат предимно с ток от въглищни централи (като в Полша или даже Германия) дори надхвърлят тези на колите с двигатели с вътрешно горене. С една дума политиката, а не данните или науката, определят кое е „климатично-неутрално“ и кое не.
Какво направи Тръмп, когато видя, че поставените от Обама цели за СО2 емисии на колите в САЩ може да се отразят зле на американското автомобилостроене?
Просто ги отмени!
Какво ще направи ЕК, когато догодина най-важната европейска индустрия няма да постигне бюрократичните цели, защото потребителите на продуктите u купуват това, което харесват, а не това, което политиците желаят?
Вероятно ще даде пълен напред без мисъл за последствията!
Европа е напълно заслепена в климатичната си религия и би заклала и последната си останала златна кокошка, за да я пренесе в жертва на бог, който никой друг по света не зачита.
Не, борбата за ограничаване на климатичните промени не може да бъде спечелена със спешно харакири - тя ще отнеме много време и ресурси. Ако не сме достатъчно богати, за да я водим, няма как да я спечелим. Изисква се максимално използване на всички познати и ефективни технологии за добив на нисковъглеродна енергия, както и разбработване и комерсиализация на технологии за добив, складиране и пренос на енергия, каквито все още нямаме.
Европа все повече отстъпва както на САЩ, така и на Китай във всяко едно отношение. Ако сама се направи по-бедна, унищожавайки едно от малкото си останали предимства, процесът на разпад на ЕС естествено ще продължи и след напускането на Великобритания в края на януари.
Гориво под прицел
От началото на 2020 г. ЕС възнамерява да контролира разхода на всеки автомобил. Как ще стане това, засега не е ясно, според „Ауто Билд“. След преминаването от NEFZ към WLTP (World Light Vehicle Test Procedure) много модели бяха спрени от продажба, но нещата ще станат още по-сериозни със следващата стъпка WLTP-II. При това не става дума само за новите методи на измерване, които създават главоболия на автомобилните производители. Този път самите водачи на автомобили трябва внимателно да следят разхода.
*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.