Размисли около подготовката на София да стане „Град на литературата“
Човекът се състои от материална и нематериална част, обитава материален и духовен свят
Миналата седмица се оказах поканен да участвам в подготовката на София за „Град на литературата“ на ЮНЕСКО. Какво означава това? През 2004 г. ЮНЕСКО създава мрежа на „Творческите градове“, която се състои от 246 града, поставили творчеството и културните индустрии (тръпки ме побиват, като чуя „културна индустрия“) в центъра на своите планове за развитие на местно равнище. Областите на това развитие и сътрудничество са: филми, литература, музика, занаяти и народни изкуства, дизайн, кулинария, медийни изкуства и може би още нещо, което пропускам поради вродената си немарливост към детайлите.
Градовете на литературата, за какъвто ще кандидатства и София (с моя помощ), са Единбург, Мелбърн, Айова Сити, Дъблин, Рейкявик, Норуич, Краков, Хайделберг, Дънидин (Нова Зеландия), Гранада и Прага. През 2017 се присъединяват Бучон (Южна Корея), Дърбан, Лилехамер, Манчестър, Милано, Квебек, Сиатъл и Утрехт. Ето в този клуб искаме да запишем и София. Не е лошо, никак не е лошо дори с този натрапчив елемент на масовост.
Да отворим скоба и да се запитаме: що е то „културна индустрия”? Чини ми се, че това е форма на организирано произвеждане на духовни ценности при регламентирано финансиране, произтичащо от представата за някакъв обществен интерес. Тоест има фондове, които ще ти платят да правиш изкуство, стига то да отговаря на правилната философия. Например филми като „Двама мъже и половина” или „Голо оръжие” в днешния свят няма да бъдат финансирани. Винаги е било така, само дето не се е наричало „индустрия”. Културната индустрия вероятно се отнася за пазари, на които културата не може да се възпроизвежда по нормален начин, или пък чрез филмите и книгите някой иска да отправи противоестествени послания. Да затворим скобата.
Какви изисквания трябва да покрие един град, за да бъде обявен от ЮНЕСКО за „Град на литературата”? За създаването и четенето на какви точно книги се присъжда званието? И какво точно се поощрява? Ето тук може да настъпи известно объркване. Да разгледаме критериите точка по точка.
Качество, количество и разнообразие на издателската дейност в града. Какво трябва да разбираме под „качество”, кой го определя, коя творба е качествена - тази с най-малко правописни грешки или тази, в която отсъства думата „негър”? Кое е удовлетворителното количество, по колко печатни страници на глава от населението годишно? Как се определя разнообразието? Разнообразно е, когато с еднаква тежест са застъпени порнографията, световният заговор и тайните на пирамидите?
Качество и количество на образователните програми, фокусиращи се на националната или чуждестранната литература на първично, вторично и третично нива. Кои са тези нива? Аз с глупавата си глава си ги обяснявам по следния начин: първичното ниво е да прочетеш някоя национална или чуждестранна книга; вторичното ниво е някой да ти изведе поуката, да ти каже как трябва правилно да разбереш и осмислиш прочетеното; третичното ниво вероятно е когато някой още по-голям авторитет каже кого да слушате и кого да не слушате на вторично ниво. Но може и да греша.
Литературата, театърът и/или поезията да играят значима роля за живота на града. Играе ли поезията значима роля за живота на нашата столица? Страхувам се, че не, но - ш-ш-ш-ш-шт! - да не чуе ЮНЕСКО! Иначе не би било лошо балотажът за кмет на София да изглежда като поетичния конкурс в Блоа - „Край извора от жажда ще загина; до огъня треперя вкочанен” (баладата, с която се яви Франсоа Вийон през далечната 1458, пет години след падането на Константинопол). Представяте ли си г-жа Фандъкова и г-жа Манолова от последния балотаж да се изправят нейде сред руините на Улпия Сердика една срещу друга в бели туники, с лаври на главите и да декламират авторски балади и сонети? Но да не се размечтаваме!
Останалите критерии са: провеждане на литературни фестивали, наличие на библиотеки и книжарници, участие на издателския сектор в превода на чуждестранна литература и активно участие на медиите в популяризирането на литературата. За всеки критерий може да се каже по нещичко, но няма да го сторим, защото темата ни е друга. Тя не е „Възможността София да стане град на литературата на ЮНЕСКО”, а „Що за ценност е четенето на книги?”.
По някаква причина съвременният човек е решил, че четенето на книги е не само голяма, но и безспорна добродетел. Виждали сте снимка на дете, което се вози в метрото, вглъбено в разтворената на коленете му книга. Чели сте умилителните коментари под снимката. Виждали сте и снимки на съблазнителни девици, легнали по корем на тучни морави с боси крачета във въздуха, с басмени рокли на цветя и книги пред обсипаните с лунички нослета. Да не говорим за фотографските панорами от интериори на старинни библиотеки, лъхащи на дърво и мъдрост. Изобщо: четенето на книги е велико нещо! Не гледайте телевизия, а четете книги, нищо че има книги, по-тъпи и от телевизията!
Книгите не са еднакви. Те се различават преди всичко по жанр (няма да използвам английската дума, за да не настъпи объркване) - криминални, фантастични, еротични, окултни, книги за самопомощ, за мистерии, за световна конспирация, исторически, мемоарни, научни и научнопопулярни, религиозни и философски.
Художествени и документални. По качество могат да бъдат долнопробни, посредствени и добри. Добрите са полезни, четенето на посредствените е загуба на време, а долнопробните, които обикновено се създават или от маниаци-графомани или от безскрупулни печалбари, са вредни за мисълта, чувствата и нравите. Когато се разхождам из панаири и алеи, си мисля, че по-голямата част от книгите са безполезни или вредни, но именно те излизат в най-големи тиражи. Прекомерното четене на какви да е книги е лакомия като всяка друга, похот. Велика добродетел ли е да се четат всички тези книги и (което в конкретния случай е по-важно) на кои да наблегнем, за да стане София „Град на литературата”?
Книгите не са еднакви и по начина на своята употреба. Четем книга по някоя от следните причини: защото ни е приятно (и забавно - смешно, страшно, загадъчно), защото ни е полезно (научаваме интересни факти), защото сверяваме мислите си с мислите на други хора, които са водили друг живот, но са наблюдавали подобни на нашите истини, най-сетне четем, за да се успокоим, че не сме уникални идиоти, а има и други мислители с нашите отклонения. Понякога четем, просто защото имаме запек.
Познаваме и комбинирани видове четене - приятно и полезно; полезно, но мъчително; приятно, но безсмислено; приятно (доколкото е любопитно), но вредно - това са всички лъжеучения: окултизми, тео- и антропософии, сциентологии, всички конспирации и теории за края на света, всички опити за проникване в бъдещето или в света на мъртвите и пр.; най-сетне четенето може да е мъчително и вредно, като например трудовете на Ленин.
Не може да кажете изобщо: „Четете!”. Съвсем малко от всички книги на пазара имат истинска стойност. Но що е истинската стойност на книгата?
Човекът е трисъставен. Състои се от дух, душа и тяло. Но за нашите нужди нека го приемем за двусъставен и няма да сбъркаме. Човекът се състои от материална и нематериална част, обитава материален и духовен свят. Затова и културата бива материална и духовна. Книгите спадат към духовната (нематериална) култура за разлика от пътищата и микровълновите фурни, които спадат към материалната. Литературата обяснява нематериалната част и духовния свят с понятията на материалния. Литературата помага на човека да си подреди представите за Добро, Красота и Истина. Много добри книги казват едно и също, облечено в различни образи според житейския опит на създателите си. Това є е хубавото на литературата - че показва различни и живописни пътища към една цел: познанието за макро- и микрокосмоса, за света и човека. Но то се отнася само за добрата, за истинската литература. Не всяко правоъгълно изделие, състоящо се от нацвъкани с печатарско мастило листове хартия, е литература. Както за писателя има значение как и защо пише, така и за читателя има значение какво и защо чете.
Как и защо пишат писателите; какво и защо четат читателите? Това трябва да са въпросите на ЮНЕСКО, когато тръгне да присъжда титлата „Град на литературата”. И не масовката е решаваща, стига с тази масовка! Защо Болоня не е „Град на литературата”, след като в него живя и работє Умберто Еко? Това трябва да са въпросите, но не виждам кой ще отговори. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.