Нарушенията трябва да се предотвратяват безапелационно преди да са станали хронични

В своята прекрасна книга "Честната истина за нечестността: Как лъжем всички и най-вече себе си", световноизвестният учен по поведенческа икономика Дан Ариели е отделил специално внимание на "епидемиите от нечестие", които напоследък заливат света.

Коментирайки някои от най-големите финансови скандали през последните години, Ариели задава основателните въпроси: "Възможно ли е човек да хване "вирусa на нечестността /неморалността"? Възможно ли е нечестността да е особен вид зараза или бактерия, която се разпространява експоненциално, когато хората наблюдават или пряко контактуват с нечестно поведение на други около тях, или с неморални постъпки на хора с "по-високо обществено положение"? Има ли връзка между момента на "инфектирането" и лавинообразното разрастване на нечестното поведение, което наблюдаваме около нас? И ако съществува такава връзка, възможно ли е да се идентифицира "вируса" и да се предотврати разпространението му?

След серия експерименти, Ариели и колегите му успяват да докажат, че естественият баланс на честността се нарушава, когато хората са поставени в непосредствен контакт с някой, който мами. И когато те видят, че нечестното поведение няма негативни последици за извършителя, какъвто почти винаги е случаят в България, те нормално си вадят заключението, че да се държиш по честен начин не си струва.

Малките нарушения може да бъдат относително незначителни, като например да изхвърлиш на светофара през прозореца на колата огризка от ябълка, или да паркираш "само за минутка" на място за инвалид. Но с натрупването си, те започват да изграждат и изпращат мощен сигнал, че спазването на законите и правилата в държавата не само не е задължително, но е и тъпо. От тази гледна точка е важно да се разбере, че влиянието на индивидуалните простъпки отива далеч отвъд единичния нечестен акт и разяжда морала на нацията ни. Неморалното и корупционно поведение се предава от човек на човек, оправдава се с вдигане на рамене и израза "ами те всички го правят" и има унищожителен ерозиращ социален ефект. С мутирането и разпространяването на "вируса" се формира един изкривен модел на поведение. И въпреки, че процесът е бавен и незабележим, неговият резултат е катастрофален. Дотолкова, че някои хора си казват: "Ами то вече не е ясно кое е "нормално" и кое - не.

Защо ме вълнува това? Просто ми се иска да посоча един пример на нечестно (незаконно) поведение и чрез общественото негодувание да се опитам да го "поправя".

Забелязвате ли напоследък колко много автомобили отново са със затъмнени стъкла на предните врати? Нещо напълно забранено от закона. Повтарям: Напълно забранено от закона! Няма процедура, по която да се разреши затъмняването на предните стъкла с фолио. Независимо от това,модата, която беше много актуална през пика на мутренските години, се връща с пълна сила и сега. Тогава Богомил Бонев, като министър на вътрешните работи, с воля и решителност успя да спре процеса. Сега май няма кой.

Всъщност този процес - затъмняването на стъклата с фолио - започна бавно и незабележимо преди няколко години. Според мен "модата" се яви първи при автомобилите на Главна прокуратура!!! Тези, които минават редовно край Съдебната палата вероятно са забелязали, че пред нея има множество коли с напълно затъмнени стъкла. Преди 5-6 години това бяха "само" автомобилите на главния прокурор и неговите заместници. Но постепенно всички автомобили, паркиращи там, потъмниха прозорците си. Вероятно ползващите ги не искат да виждаме как се изчервяват заради неизпълнение на служебните им задължения - да следят за спазване на законите в страната.

С времето затъмнените предни прозорци се пренесоха върху правителствените автомобили. А през последните 2-3 години вече и "средната ръка" мутрички и държавни чиновници все по-смело и масово затъмняват стъклата на автомобилите си. В страната "вирусът" продължава безпрепятствено да се мултиплицира...

А на 30 декември 2014 г. видях, че и още един орган, призван пряко да контролира спазването на закона - КАТ - се е включил активно в нарушаването му.

Безнадеждна ли е ситуацията? Какво може да се направи?

През 90-те години на 20-век градските власти в Ню Йорк, в опита си да ограничат престъпността, възприемат тактика за борба с неспазването на законите чрез прилагане на т.нар. "теория на счупените прозорци". Накратко тя гласи, че където има счупени прозорци (не се спазва закона), това стимулира още повече небрежност, още счупени прозорци и още престъпления. Решението е да се предотвратяват закононарушенията, като им се противопоставяме докато са още незначителни.

Въпреки спора доколко е валидна тази теория, нейната логика е убедителна. Нарушенията трябва да се предотвратяват безапелационно докато са още в зародиш и преди да са станали хронични. Това е особено важно за онези публични личности, които са във фокуса на общественото внимание - политици, висши държавни служители, ръководители на компании.