- Не, няма да се призная за виновен. Какво от това, че съм крал от банкомата? Никого не съм ощетил, така да се каже...
- Говорите глупости, подсъдими. Ощетили сте вложителите!
- Ами аз съм глупак, затова. Но влоговете са защитени от държавата, знаете.
- Значи сте ощетили самата държава, следователно и обществото...
- Знам, добре знам, че със съд не се спори, но пък и вие, г-н съдия, не бива да прекъсвате обясненията ми. Поне аз навремето... Вижте, общество, което търпи такава държава, трябва да загуби всичко... плевелите си най-вече. Пък вие, знам и това, ще ме осъдите... традицията трябва да се спазва.
Диалогът е в един от разказите на Кирил Николов, съдия с 15-годишен стаж в наказателното отделение на Районния съд в Пловдив. А разказът се нарича "Mеmento mori" или "Помни, че си смъртен".
"Диалогът изглежда като да е излязъл от съдебната зала, но приликата е случайна. Писателстването ми е само ефект от писането по необходимост в моята професия", обяснява съдия Николов. Разказите засега не са събрани в книга, пулбикува в сайтове и във фейсбук.
Освен че пише, съдията е доброволец в Планинската спасителна служба. Лавина го е поваляла под връх Мусала.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш