Ако има глобално събитие, което разтърси света след края на Студената война, то това не е нито разпадът на СССР в края на 1991 г., нито глобалният локдаун по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. Светът беше разтърсен в основите си от провала на неолибералния модел на глобализация и от последвалия политически възход на Доналд Тръмп, който върна в мейнстрийма на политиката и академичния дискурс традиционния американски консерватизъм, адаптиран към реалностите на XXI век. Тръмп се оказа правилният човек на правилното място в точния исторически момент - сякаш в потвърждение на старата истина: не е важно сам да търсиш място в Историята, а самата История да те потърси.
Неговото избиране за 45-и президент на САЩ през 2016 г. ознаменува началото на края на неолибералния глобализъм. Този идеологически “коктейл”, забъркан в пропагандните шейкъри на глобалния елит, състоящ се от неолиберална глобализация, неоконсервативен хегемонизъм и прогресистка политика на идентичностите, господстваше безалтернативно повече от три десетилетия.
Обявен бе “краят на историята”, политиците се надпреварваха да обясняват, че “няма ляво, няма дясно”, защото управлението било деидеологизирана технология. Сякаш не е известна елементарната истина, че зад всяко управленско действие стои политическо решение, а всяко политическо решение, от своя страна, е идеологически обусловено. Първоначално всичко това направи света да изглежда по-свободен. Но още в първото десетилетие на новото хилядолетие се проявиха крайно негативни тенденции и процеси. Ако класическият либерализъм, по думите на Мишел Фуко, цели да освободи пространство за пазара в рамките на вече съществуващото политическо общество, то неолиберализмът преследваше напълно различна цел: да трансформира в пазар самото политическо общество и политическата власт. Това се прояви и на чисто терминологично ниво - заговори се за “политически пазар”, за “пазар на идеи”, дори за “пазар на религиите”.
Свободният пазар стана инструмент за господство на транснационалния елит над държави и народи. Държавният суверенитет беше ерозиран от безконтролни наднационални структури.
Симбиозата между неолибералната доктрина, неоконсервативния хегемонизъм, прогресистката политика на идентичностите и климатичната параноя се превърна в постмодерен идеологически джихад срещу свободата и плурализма. В този джихад глобалистките елити се нуждаеха от своите щурмоваци. Затова ги създадоха и обгърнаха във фалшив социален престиж - “борци за социална справедливост”, “правозащитници”, “джендър-разтревожени”, климатични паникьори, наемни убийци на свободното слово, наричани на неолибералния новоговор “фактчекъри”.
Историята обаче учи, че подобни опити за социално инженерство пораждат съпротива, която рано или късно прераства в революционен прелом. Вълната беше отприщена с историческата победа на Доналд Тръмп през 2016 г. После статуквото взе временен реванш през 2020 г. и, макар разклатено, изживя своя якобински момент с опитите да устрои “царство на терора” срещу инакомислието и най-вече срещу консервативните флагмани на надигналата се демократична вълна.
Най-мащабната политическа алтернатива на неолибералния глобализъм се зароди в САЩ и беше олицетворена и приведена в действие от Доналд Тръмп. Доктрината “Тръмп”, известна с предизборните лозунги America First и MAGA (Make America Great Again), даде тласък на общонационално движение, основано на суверенитет, икономически национализъм, социален консерватизъм и глобално американско лидерство, градено върху геополитически реализъм, реципрочност и мир чрез сила.
По онова време обаче, през 2015-2016 година, да се говори и пише за политическата и идеологическата доктрина на Доналд Тръмп беше доста самотно занимание. Посрещаше се не с аргументи, а с фанатизирано и тотално отрицание, граничещо с културен шок. Закарфичени в матрицата на неолибералната пропаганда, мнозина не разбираха как е възможно да се мисли за света и за политиката през призмата на доктрината “Тръмп”.
Днес, след историческото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г., неговата доктрина е не само политическа реалност, а мащабно политическо действие, което променя света. И чисто емпирично онагледява онази прочута фраза, приписвана на Махатма Ганди: “Първо те игнорират, после ти се смеят, след това се борят срещу теб - и накрая ти побеждаваш.” В случая може би е по-точно да се каже: първо се смееха, после го мразеха, накрая Тръмп победи.
Настоящата книга не е ретроспективен разказ или хронологична реконструкция на събитията, в която миналото е изгладено, подредено и приведено в удобна логическа схема. Тази книга е аналитичен колаж от мои авторски статии в “Труд news”, писани в разгара на събитията, които се разгърнаха в сгъстеното историческо време между 2020 и 2026 година, когато светът започна да преминава през дълбока трансформация: от неолибералния модел на глобализация към възраждане на суверенното начало и националната държава.
Предлагам ги на читателя, защото в епоха, в която социалната реалност често се подменя с фалшиви наративи, най-сигурният начин да се съхрани истината е тя да бъде фиксирана в момента на нейното възникване. Не защото така е по-лесно, а защото така е по-вярно.
За поръчки и консигнация: тел. 0882/911 024; [email protected]
Можете да поръчате и през нашия партньор “Книжарници Озон”, www.ozone.bg
За автора
Доц. д-р Борислав Цеков е водещ конституционалист и университетски преподавател с отчетливо присъствие и влияние в българския научен и обществен живот. Преподавател е по Конституционно право и История на държавата и правото в Югозападния университет “Неофит Рилски”.
През последните години неговите научни трудове: “Държава и религия: конституционни модели” (2023 г.) и “Пряка демокрация: проблеми и рестрикции” (2025 г.) бяха определени от академичната общност като едни от най-значимите достижения в българската конституционно-правна наука.
Бил е народен представител с пълен мандат (2001-2005 г.), автор и вносител на историческия Закон за вероизповеданията, който допринесе за преодоляване на разкола в БПЦ, както и на други действащи и до днес закони, сред които Закона за политическите партии и Закона за ордените и медалите.
Предприемач с международен бизнес в областта на търговията с метали и суровини.
Автор е на бестселъра “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм” (2019 г.), издаден с подкрепата на “Труд news”, където е редовен автор вече повече от 15 години.
Петьо Блъсков
Един човешки вид е все по-оскъден по света и напоследък особено у нас. HOMO COGITANS - мислещият човек! Той е първият, когото тълпата и властта пращат на кръста, бесилото или кладата. И ако някой мисли, че тези времена са с изтекъл срок на годност и историята ги е извадила от употреба, нека отдели малко от времето за щракане по копчетата на смартфона и прочете текстовете на Борислав Цеков.
Всъщност той е събрал в новата си книга статии, писани през последните пет години всеки понеделник в “Труд нюз”, посветени на възхода и провала на неолибералния глобализъм и изключителната роля в този процес на 47-тия президент на Съединените американски щати Доналд Тръмп.
Седмица по седмица, събитие по събитие авторът създава триизмерна картина на световната политическа игра, в която световният чиновник се опитва да спечели войната срещу човека. Предсказанието за тази зловеща игра прави Макс Фриш в своя велик роман “Хомо Фабер” още през 1957 година. Героят в него е категоричен, че третата световна война ще бъде спечелена от световния чиновник. Днес третата световна война е в разгара си и тя се води именно между световния чиновник и човечеството. Куршумите, дроновете и ракетите са само гъстият кървав храсталак, от който наднича доволната мутра на световния чиновник. Той е щастлив да пише директиви, да подменя демокрацията с неправителствени организации, да пределегира власт на свои платени или по-скоро купени структури. И не на последно място да пише конвенции и закони срещу мъжа, жената и тяхното дете създадени като такива от Нейно Величество Природата!
Срещу този враг на човека е изправена книгата на Борислав Цеков. Съвсем естествено неговият герой е Доналд Тръмп - човекът имал смелостта и силата да се изправи срещу световния чиновник и неговите адепти. Статиите в книгата имат две общи, много ценни и характерни качества - академична чистота и висока ерудираност. И най-важното - във всяка от тях виждаме мислещия човек, проницателен тълкувател на обществените и държавните процеси на своето време.
*HOMO COGITANS /лат./- мислещ човек
Академичност и прецизност
Чл. кор. Владимир Чуков
“Доктрината “Тръмп”: триумф и всекидневие” на доц. д-р Борислав Цеков е книга, която съчетава академична задълбоченост, политическа философия, исторически анализ и ярък публицистичен талант в едно цялостно и впечатляващо произведение. Това не е просто сборник със статии, а интелектуален разказ за една епоха, в която светът преживява дълбоки геополитически и цивилизационни трансформации.
Борислав Цеков един от водещите български конституционалисти, но заедно с това и утвърден познавач на американската действителност. Още през 2016 г., а впоследствие и с разширеното издание от 2019 г., той може би първи в България концептуализира политическия възход на Доналд Тръмп в монографията “Доктрината “Тръмп” срещу неолибералния глобализъм”. Настоящата книга е естествено и мащабно продължение на този изследователски проект, проследяващо драматичния политически цикъл - от загубата на президентския пост през 2020 г. до историческото завръщане на Тръмп в Белия дом след изборите през 2024 г.
Независимо дали читателят споделя всички авторови тези, трудно би могъл да остане безразличен към последователността, високата теоретична подготовка, силата на аргументацията и интелектуалната смелост, с които те са защитени. Стилът на автора съчетава академична прецизност с достъпност и увлекателен начин на представяне на сложната и динамична проблематика, която разглежда. Книгата провокира размисъл и желание за интелектуален диалог, което е най-високата оценка за всяко значимо произведение.
Особена стойност придава фактът, че значителна част от анализите са писани непосредствено в хода на описваните събития. Така читателят може да проследи не само развитието на световната политика, но и последователността на авторовите оценки, анализи и прогнози. В този смисъл книгата притежава и документална стойност за един от най-бурните съвременни политически периоди.
Препоръчвам на просветената аудитория тази книга, защото не предлага лесни отговори и не търси удобни компромиси с доминиращите обществени нагласи и интерпретации, а застъпва ясно формулирана авторова позиция, изградена върху солидна ерудиция. Това е особено ценно в една обществена среда, в която често доминират повърхностните коментари, идеологическите клишета и моментните политически внушения.
Доц. д-р Петко Симеонов:
Познавам Борислав Цеков от ученическите му години. В негово лице съм видял как израства и се формира политически деец и политически анализатор от международен мащаб. Добре информиран, ерудиран, с ясна и смело изразявана позиция. Демократ, привързан към републиката, парламентаризма и конституционализма. Има дарбата да обяснява и развива най-сложни въпроси на достъпен език, понятен за широката публика, приеман и ценен от експертите. Той предлага идеи, които са в челото на световните консервативни школи. Един човек на бъдещето.
Проф. д-р Мария Славова:
Борислав Цеков винаги е имал ясен глас. Ясният глас на един учен означава да можеш да заемаш категорична позиция. Борислав Цеков заема категорична позиция не само по научните теми - той прави това и по житейските. А е безкрайно удоволствие да видиш как един учен има ясна жизнена позиция.
Проф. Огнян Герджиков:
“Има автори, които така са се сраснали с в. “Труд”, че ми е невъзможно да си ги представя поотделно. Такъв автор е д-р Борислав Цеков. Дори когато времето не ми позволява да обърна повече внимание на вестника, не загърбвам материал на д-р Цеков. Винаги е интересен, последователен, злободневен и... честен.
Доц. д-р Александър Йорданов:
Борислав Цеков е една от тези личности в днешния наш живот - объркан и сложен - с които човек просто трябва да си сверява часовника за това какво е времето, какво поведение да следва, кое е добро и кое е зло. Да си сверява часовника за политиката, но и да си сверява знанията.
Проф. д. н. Георги Близнашки:
В своите научни трудове той с лекота се движи и разглежда най-сложните теоретични проблеми. Показва изключителната дълбочина на едно концептуално мислене, което далеч надхвърля обичайното равнище на научните изследвания. Неговата публицистика е жива, енергична и динамична, каквито са и проблемите, по които той се произнася с ерудиция и компетентност. Негова отличителна черта е умението високите идеи, принципи и каузи да бъдат обяснявани и защитавани достъпно и разбираемо. Подобно на своя учител - незабравимия и неповторим Гиньо Ганев - той се стреми към изящно формулиране на своите мисли, а така се раждат ярки и запомнящи се сентенции. Това го прави авторитетна и влиятелна фигура, която не просто обяснява хода на събитията, а много често задава тона в обществения живот на България.
Труд
