Брюксел сваля гарда пред ГМО храните. Почти тоталната забрана за отглеждане на ГМО земеделски култури в общността се пропука, след като на 13 януари т.г. Европейският парламент гласува нови правила, разхлабващи режима. Те предвиждат отделните държави членки сами да решават дали да ограничат, или да забранят изцяло отглеждането на ГМО култури, независимо дали това е позволено на европейско ниво.

Още през лятото на миналата година България обяви, че подкрепя подобно решение. Против в ЕС бяха единствено Белгия и Люксембург.

След решението занапред, ако дадено ГМО растение е одобрено от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA), отделните държави членки ще могат да решават поотделно дали да ги допуснат в нивите на фермерите си.

В момента в общността е позволено отглеждането само на ГМО царевица MON810. Службата по храните на ЕК обаче е одобрила като безопасни и още 7 култури, макар и да не е разрешила отглеждането им. Това са разновидности на царевица, памук, соя, маслодайна рапица, захарно цвекло, картоф и специфични микроорганизми.

След взетото решение за разхлабване на забраната фермерите в ЕС очакват фирмите производителки на тези ГМО растения да се възползват от новата регулация и в следващите месеци да пуснат продуктите си за одобрение от отделните държави веднага след като решението бъде обнародвано във вестника на Европейския съюз.

Отпор

Мигновен мощен отпор обаче получи решението за разхлабване на ГМО режима при старта на най-голямото изложение за храни в света - “Зелена седмица” в Берлин. На 17 януари близо 50 000 берлинчани, представители на 120 фермерски и неправителствени организации, препълниха “Потсдамер платц” с лозунги против ГМО суровините. На площада бяха изкарани и 80 трактора.

На втори план

Подозренията на фермерски и екоорганизации в ЕС са, че разхлабването на ГМО режима идва като резултат от готвеното трансатлантическо споразумение TTIP за свободна безмитна търговия между ЕС и САЩ и ЕС и Канада. То се очаква да бъде финализирано тази година. Страховете са, че режимът се разхлабва, за да може САЩ да лансира на пазара на ЕС своите ГМО култури и храни, а също и вноса на месо, третирано с хормони.

Още на 16 юни м.г. американският министър на земеделието Том Вилсак публично изрази надежда планираното споразумение “да изчисти несвързаните с науката пречки” пред продажбата в Европа на ГМО храни. Американският министър посочи още, че земеделието ще се окаже една от най-трудните области при подписването на споразумението.

Според привържениците на споразумението то ще донесе ползи за икономиките на ЕС и САЩ в размер на 100 милиарда долара годишно.

На протеста в Берлин демонстриращите открито обвързваха новите правила за ГМО растенията с търговското споразумение. Масово по плакатите пишеше “TTIP = генно модифициране” и “ТТIP - няма начин да стане”, а целият протест бе под наслов We are fed up (“Ядосани сме”).

На 11 октомври м.г. и в България имаше протест срещу готвеното споразумение. Междувременно ЕК многократно посочва на сайта си, че трансатлантическото споразумение със САЩ няма да промени рестрикциите за ГМО храните.

Обещанията

Върху етикетите на продуктите, съдържащи генномодифицирани организми, това ще бъде обозначавано независимо от готвеното трансатлантическо споразумение, увери еврокомисарят по земеделие Фил Хоган при откриването на изложението “Зелена седмица” в Берлин.

Ирландският комисар заяви, че няма да позволи компромиси по отношение на защитата на потребителите. Хоган призна, че до момента трансатлантическите търговски преговори "са били прекалено непрозрачни", и отбеляза, че новият търговски комисар на ЕС Сесилия Малмстрьом е взела мерки това да се промени.

Преди броени дни ЕК вече огласи някои от текстовете на споразумението.
"Да можеш да идентифицираш генномодифицираните продукти само чрез сканиране на баркода им, каквото е американското предложение, за мен не е ясно етикетиране и не се вписва в нашите правила", подчерта Хоган.

България въведе забрана през 2010 г.

Протестиращите припомниха, че съдът на Брюксел вече е отменил отглеждането на генномодифициран картоф.

Осем държави в ЕС - Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Полша и Унгария, са приели предпазни мерки и са забранили отглеждането на единствената разрешена ГМО царевица в ЕС - MON810. Ветото на България бе наложено след редица протести в София по време на кабинета “Борисов” през 2010 година.

Генната модификация на продукта има за цел да предпази растението от вредителя европейски царевичен стъблен пробивач. Културата беше разрешена през 1998 г.

Официални данни на Еврокомисията показват, че тази култура се отглежда главно в Испания (116 306 хектара), Португалия (9278 хектара), Чешката република (3052 хектара), Румъния (217 хектара) и Словакия (189 хектара). На този вида царевица се падат 1,35% от 9,5 млн. хектара царевица, отглеждани в ЕС и 0,23 % от 55,1 млн. хектара генномодифицирана царевица, отглеждани в световен мащаб.

През 2010 г. бе разрешен за отглеждане и промишлена преработка в ЕС генномодифициран картоф за нишесте, познат като „Амфлора“. От 2011 г. насам той вече не се отглежда в ЕС, като преди това културата бе ползвана в Германия, Швеция и Чехия. По-късно Европейският съд в Брюксел обяви ГМО картофите за забранени на европейския пазар.

Еколозите твърдяха, че „Амфлора“ съдържа ген, устойчив на антибиотик, който е способен да направи хората резистентни към основни медикаменти, използвани масово срещу редица заболявания. Европа обаче внася повече от 30 милиона тона генномодифициран фураж за животни всяка година.