Гласуване по интернет - за всички или за никого

През 1919 г. Стамболийски въвежда задължително гласуване и консолидира нацията

Трябва да приветстваме това, че ръководството на ГЕРБ обръща поглед към промените в изборното законодателство и предлага референдум за въвеждането на електронно и задължително гласуване заедно с местните избори. Аз съм за въвеждането на електронно гласуване, и то за всички, но съм скептичен за задължителното гласуване, защото то трябва да бъде предшествано от подготовка.

Какво имам предвид?

Ако ще има гласуване по интернет, което е много необходимо и положително, то трябва да е за всички българи, не само за тези, които са в чужбина. Още повече че е възможно чрез система от скрити сървъри така да се генерира сигнал към ЦИК, че да не е ясно дали човекът физически се намира в чужбина или не. Може да има и електронно гласуване, и нов избирателен район - "Чужбина", за да могат хората там да гласуват за конкретна листа, за конкретна партия, да могат да използват преференции. Хубаво е, че въпросът се повдига, защото трябва да се дебатира. Не може да се въвежда нещо силово. Електронното гласуване може да бъде пуснато пилотно в определен брой секции - гражданите, които гласуват в тях, да имат право да си подадат гласа или на място, или електронно. И като видим как работи, тогава да го въведем за всички. Може да въведем електронно гласуване за президентските избори, има достатъчно време.

Задължителното гласуване е друга тема. Ако ще се въвежда задължително гласуване, първо трябва да се оправят избирателните списъци. След като има един милион фантоми в тези списъци, няма как да има задължително гласуване. Как иначе ще се упражни това задължение? Един човек може да е 20 години в чужбина! А когато се въвежда една правна норма, която не може да бъде наложена, това е смешно, излага държавата. Когато нещо се въвежда, то трябва да бъде контролируемо и реализируемо, а не пожелателно.

Освен това трябва да е ясно, ако има задължително гласуване, дали това задължение ще бъде подкрепено чрез стимули или чрез наказания. И двата подхода са възможни. Преди известно време предложих на шега да дадем на всеки по два лева за това, че отива до урните. Гласува човекът, взема си разписката за два лева и си отива.

През 1919 г. в България има задължително гласуване. Наказанието за негласуване е било глоба. Има снимки от дългите опашки тогава пред изборните бюра. Много мъдър ход на тогавашния ръководител на страната - министър-председателя Александър Стамболийски, който по този начин консолидира нацията и я връща една крачка назад от надигащата се гражданска война.

Сега имам съмнения дали от задължителното гласуване би имало такъв ефект. То си има и плюсове, и минуси. Факт е, че в Европа това е по-скоро изключение. Но ако се обмисли внимателно, може да се въведе. Или пък, като ще се въведе, ще се види какъв е резултатът от него и ако трябва, ще го махнем. Нищо не е вечно.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи