Държавният бюджет за 2014 г. беше разписан доста оптимистично, което доведе не до една, а до две актуализации. Ако някой гледа предварителните данни за годината, може и да си помисли, че от третия път политиците са си научили урока - отчетеният дефицит в държавния бюджет (като абсолютна стойност) е по-нисък от планирания.

По-важно обаче е как е постигнато това преизпълнение. То се дължи на сериозно неизпълнение на разходите, по-голямо от неизпълнението на приходите. Да, правилно сте прочели - приходите, които бяха планирани в края на октомври и началото на ноември, не са изпълнени с малко над 500 млн. лв. Неизпълнението само на данъчните приходи е 452 млн. лв. Един от мотивите за втората актуализация беше очакваното неизпълнение на приходите с 1,06 млрд. лв. Сега се оказва, че към тях се прибавя още едно неизпълнение от 500 млн. лв. Разликата е, че първото е сборът от натрупаното в периода януари-октомври и очакваното неизпълнение за последните два месеца, а второто - за по-малко от два месеца. Ако администрацията не може да прогнозира с приблизителна точност очакваните приходи за месец и половина - два, как прави прогнозите за цяла календарна година?

Другата причина за по-ниския дефицит е неизпълнението на разходите с 617 млн. лв. На фона на традиционното неизпълнение на капиталовите разходи и концентрирането им в края на годината те отново са използвани като буфер. Представете си, ако се планираха реалистично и този буфер го нямаше - трета актуализация.

И като говорим за буфер, не може да не обърнем внимание на Резерва за непредвидени и неотложни разходи, средствата в който се харчат с постановление на Министерския съвет. Министерството на финансите не публикува информация за обема или предназначението на изхарченото нито на месечна, нито на годишна база. Този резерв цели да осигури гъвкавост на управляващите, но това не означава безотчетност. Гласуваният с втората актуализация трансфер от държавния бюджет към други бюджети например е с 1 млрд. лв. по-нисък от отчетения трансфер. Каква част от тези средства са взети от резерва за непредвидени и неотложни разходи (1,14 млрд. лв.)? Как са разпределени?

Като цяло изпълнението на бюджета буди повече притеснения. Дежурното е, че управляващите не провеждат прозрачна фискална политика, а правят каквото си искат. Това обезсмисля обсъждането и приемането на бюджет от Народното събрание, след като той ще бъде многократно прекроен през годината по усмотрение на изпълнителната власт. Новото притеснение е свързано с неспособността на управляващите да прогнозират приходите и/или да ги съберат. Това поражда изцяло нови проблеми. Не е едно и също да се трупат дефицити, защото намалената икономическа активност ограничава данъчните приходи, или да се трупат, защото държавата не може да си свърши работата. 

*Авторът е анализатор в ИПИ. Публикуваме материала със съкращения.