Предприятието е придобито огромни кредити от КТБ през фирми бушони без обезпечение с активите му към банката

Стана ясно, че Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет на свое заседание миналата седмица е отнел временно лиценза на „Дунарит“ АД за износ, внос и трансфер на оръжия.

Според депутати от комисията по отбрана в Народното събрание Междуведомственият съветът е отнел лиценза, тъй като е поискал документи за собствеността на компанията и е определил двумесечен срок да му бъдат предоставени.Това не е било направено.

Според синдикатите мотивът на Междуведомствения съвет бил „нарушена икономическата стабилност и надеждност“, но същият бил „смехотворен“, тъй като било ясно на всички, че дружеството реализирало годишна печалба от над 10 млн. лв. Цитиран от няколко медии, изпълнителният директор Кръстю Кръстев дори заявява, че „от 10 г. нямаме задължение нито към персонала, нито към държавата. Всяка година имаме 34-35 милиона печалба“.

Отнемането на лиценза на това предприятие обаче едва ли почива на „смехотворни“ мотиви. Реакцията на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в случая е обяснима. Но също толкова обяснима е и реакцията на държавата - трябва ли да се толерират нарушенията на правилата. Ако някой си е позволил да ги наруши, то справедливите протести на обикновените служители трябва да бъдат адресирани до него, а не до държавен орган, който си е свършил работата.

“Дунарит” на практика беше придобито с необезпечени кредити от фалиралата КТБ, отпуснати на фирми бушони. Отделно от това самото дружество дължи на банката около 90 млн. лв., като името му фигурираше и в мотивите на БНБ за отнемане на даденото разрешение на КТБ да включи в капитала си от втори ред сумата от 35 млн. евро (получени като „заем“ от свързаната с Цветан Василев фирма „ТЦ-ИМЕ“ АД, а всъщност оказали се пари на самата банка). За тези действия и участието на “Дунарит” в незаконната схема БНБ сезира прокуратурата. Каква е причината дружеството да дължи пари на банката, а активите му да са свободни от тежести към нея, стана напълно ясно след фалита на банката. Така е работил моделът „Василев“ - с парите на вложителите са придобивани атрактивни активи, а необезпечените кредити към КТБ никой не е смятал да връща.

Всъщност собствеността в “Дунарит” и към настоящия момент е неясна. Мажоритарен собственик е „Кемира“ ЕООД, а неин едноличен собственик е „Хедж Инвестмънт България“ АД - дружество, което също дължи милиони необезпечени кредити към КТБ. В „Хедж Инвестмънт България“ АД основен акционер е офшорка от Британските Вирджински острови - EFV International Financial Ventures Ltd ,за която се твърди, че е дружество, контролирано от Василев и може би негова пряка собственост.

Тук възниква първият въпрос - може ли държавата да не знае кой е реалният собственик на една от най-големите фирми за производство и търговия с боеприпаси и ако никой не й предоставя информация за тази собственост, застрашена ли е националната сигурност? И не е само “Дунарит”. Пряка собственост на длъжника „Хедж Инвестмънт България“ АД е и друго знаково предприятие от отбранителната индустрия - „Авионамс“ (бившето „Терем - Георги Бенковски“).

В края на миналата година стана ясен и още един факт. В опита си окончателно да овладее контрола и управлението върху “Дунарит” Цветан Василев намеси италианския бизнесмен Едоардо Миролио, който е и един от най-големите депозанти във фалиралата банка. Чрез съмнителни цесии и последващи прихващания (и то след приемането на законовата поправка, че прихващанията са недействителни, защото увреждат масата на несъстоятелността, т.е. увреждат основния кредитор - Фонда за гарантиране на влоговете), “Дунарит” придоби вземания на Миролио и фирмите му от затворената КТБ и прихвана собствените си дългове към нея. Така на практика е направен опит да бъдат „изчистени“ на хартия дълговете на предприятието към банката и Фондът за гарантиране на влоговете да не може да предприеме никакви действия спрямо активите на дружеството.

Нещо повече, тъй като е формирано задължение на “Дунарит” към Миролио по тези цесии (за повече от 24 млн.евро), в полза на бизнесмена е заложено цялото търговско предприятие на фирмата. Т.е. фактически Едоардо Миролио, като основен кредитор на “Дунарит”,може във всеки един момент да пристъпи към принудително производство срещу активите на предприятието.

Кой тогава е собственик или контролиращ “Дунарит”? Цветан Василев, Едоардо Миролио или някое трето лице? И ако държавата потърси отговор на този въпрос и се опита да изясни кой борави с такава важна част от военно-промишления комплекс на страната, трябва ли да й се отговори, че този факт не я интересува?

Следващият въпрос е наистина ли “Дунарит” е икономически стабилно и надеждно предприятие, след като дължи десетки милиони евро на чуждестранно лице (или на КТБ по недействителните прихващания), а същевременно раздадените от него и фигуриращи в баланса му като „вземания“ многомилионни заеми към други, свръзани с Василев, фирми бушони, са на практика несъбираеми. “Дунарит” може и да няма задължения към персонала и да отчита счетоводно „печалби“ от дейността си, но всъщност под това лустро очевидно се крие финансово разклатено предприятие, част от пирамидалната структура на КТБ, позволила да потънат повече от 3,5 млрд. лв. от спестяванията на българите.

И ако Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет се е заинтересувал кой е собственик на “Дунарит”, дължи ли това дружество пари и на кого, както и дали определени лица и кръгове не застрашават с действията си националната сигурност, време е някой да му даде нужните отговори. Иначе бездействието на институциите ще позволи кражбата на активите да завърши безпрепятствено.

А че работниците в предприятието не са виновни за нищо и искат правата им да бъдат гарантирани, по това спор няма. Спор не трябва да има и относно позицията на държавата - след като е платила сметката на избягалия от страната банкер, редно е държавата да придобие адекватна част от активите, закупени с парите на КТБ, източени от Василев за финансиране на бизнес начинанията му. Иначе каква би била равносметката - Фондът за гарантиране на влоговете е покрил изцяло финансовата дупка във фалиралата банка, а Василев е прибрал (пряко или чрез подставени лица) апетитните активи, и то напълно безплатно.