Днес Кристиано Роналдо е на световния връх. На 30 години той вече е постигнал почти всичко във футбола, а в добавка печели космическите 80 млн. евро годишно. Но какво е било в началото?

Кристиано проплаква на 5 февруари 1985-а в родилното отделение на болницата във Фуншал, най-големия град на Острова на цветята, както наричат Мадейра. Идва на този свят преждевременно, но в добра кондиция. Тежи 3,360 кг.

Твърди се, че името Роналдо е избрано от баща му Жозе Дениш Авейро заради респекта към американския президент Роналд Рейгън. Но истината е различна. Всъщност майка му Мария Долорес избира и двете имена - Кристиано Роналдо. Мама е била почитателката на актьорската игра на Рейгън според интервюта на роднини на фамилията.

На португалски името на младенеца се произнася Криштиану Руналд. Той е последният и най-малък член на семейството. Преди него се появяват две момичета и едно момче. Фамилията изпитва изключително сериозни материални затруднения. Бащата няма постоянна професия, а майката по католическа традиция е домакиня.

Когато е 7-годишен, Кристиано е записан в детските групи на малкия клуб „Андориня”. В отбора като домакин по това време работи баща му. А Фернандо Соуза, капитанът на „Андориня”, е призван да изиграе изключително важна роля в живота на бъдещата световна знаменитост. Първо му става кръстник, като при това събитие възниква драма, защото кръщенето съвпада със съботния мач на „Андориня” и едва удържат свещеника да не си тръгне. Второ - защото същият Фернандо Соуза започва изкъсо да следи развитието на своя любимец и когато навършва 10 години, го взема в „Насионал” - най-титулувания клуб на острова. По това време Соуза е треньор на младежките формации, а записва кръщелника си при децата.

По същото време - през 1995 година, стартират легендите и митовете за появата на новата футболна звезда. Те се различават от формалната истина. Така или иначе днес във Фуншал стотици говорят как на един детски мач са наблюдавали талант с извънземни възможности. Тогавашният му треньор Антонио Мендоза днес с гордост твърди, че всъщност 10- годишният Роналдо е бил умалено копие на сегашния. „Той непрекъснато тичаше напред и вкарваше голове при всяка една възможност - казва Мендоза. - След това с горда осанка се връщаше отново към центъра на терена.”

Някъде от този период тръгва мълвата, че на Мадейра се е родил новият Луиш Фиго. От този период са двата прякора на Кристиано - Плачльото, защото се разплаквал, ако нещата не ставали по-добрия за него начин, и Пчелата, защото бил много бърз и нямало как да го догонят.

Соуза е човекът, който решава, че Кристиано трябва задължително да бъде видян от някои от португалските грандове. Тук пръстът на съдбата посочва местния адвокат Маркеш Фрейташ, голям фен на „Спортинг” (Лисабон). Соуза установява, че „Насионал” има малък дълг към „лисабонските лъвове“, възлизащ на 25 500 евро. Предложението, което Фрейташ прави на адвокатската кантора на „Спортинг”, е тази сума да бъде погасена с привличането на 12-годишен футболист. Така Кристиано получава покана да се яви на проби в Лисабон. За пръв път в живота си напуска остров Мадейра и пътува със самолет. Според една от сестрите му толкова много се вълнувал, че не спал цялата нощ преди отпътуването.

Информацията от първата тренировка на Роналдо в „Спортинг” днес е героизирана в епос. След детския мач треньорът Паолу Кардосу предава отчет, в който описва качествата на момчето и препоръчва да бъде привлечен, макар и подобна сделка за 12-годишно дете да изглежда напълно абсурдна.

Годините на Кристиано в академията на „Спортинг” са лесни от футболно отношение и трудни в материално. Според сестра му той бил най-бедното дете в отбора. За разлика от другите нямал хубави дрехи и не разполагал с никакви пари. Бил безумно щастлив, когато семейството му изпратило нови маратонки и 50 евро в кутията с тях.

През 2001 година за пръв път се засичат пътищата на Кристиано с Жозе Моуриньо. По нова време Специалния е треньор на „Униао“ (Лейрия) и наблюдава мач между юношеските отбори. Жозе твърди, че когато видял Роналдо, го сравнил с Ван Бастен.

На 17 години през 2002-ра Роналдо подписва първия си договор със „Спортинг” с месечно възнаграждение 2000 евро. По това време прави дебюта си в мач от Шампионска лига срещу „Интер“. Дават му клубен костюм за пътуването до Милано, но за жалост към него няма обувки. Тук пак помага Паоло Кардосу, като му дава сватбените си обувки. За зла участ те попадат в контейнера за боклук - с тази шега старите в отбора посрещат новобранеца. И Кристиано се прибира в Лисабон с... футболните си обувки.

След това историята е добре позната. През лятото на 2003-та се открива новият стадион „Жозе Алваладе” с мач между „Спортинг” и „Манчестър Юнайтед”. След края на срещата сър Алекс казва, че няма да си тръгнат от Португалия без договор с момчето с №28. Тук някъде свършва и приказката за сиромашкото дете от остров Мадейра. Ражда се митът за един от най-успелите футболисти в историята.