Комисията е предприела всички необходими действия за “строг надзор” и върху пенсионните дружества

Комисията за финансов надзор (КФН) е спазила буквата на закона, предприела е всички необходими действия за “строг надзор” върху пенсионните дружества и няма вина за ситуацията довела до кризата с КТБ АД.

Това показва последният доклад на Европейската комисия за България, който представлява задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.

В документа се посочва, че КФН не разполага с надзорни правомощия спрямо банките (с изключение на банките-попечители), но практически нито една от националните банки, включително и затворената КТБ АД не отговаря на тези условия.

Така докладът от Брюксел напълно опровергава твърденията на издателя на “Икономедия” Иво Прокопиев, който от месеци тръби в медиите си и в телевизионни интервюта, че оглавяваната от Стоян Мавродиев КФН е виновна за кризата с КТБ, защото като регулатор не била проверявала банката.

В случая с фалита на КТБ основните критики в документа от ЕК са отправени към Българска народна банка, която е идентифицирана като основен национален орган за банков надзор, който не се е справил и не е предотвратил ситуацията с банката на Цветан Василев.

В европейския доклад се посочва, че всички частни пенсионни фондове са обект на “строг” надзор от страна на КФН и всяка инвестиция може да бъде обект на критичен преглед.

“Надзорът на пенсионните фондове се състои в проверки на място, преглед на дневни, месечни и тримесечни данни за всеки пенсионен фонд и евентуално всяка отделна инвестиция, която фондовете правят, може да бъде проверена. През 2013 г. КФН е извършила 17 проверки на място, включително в сътрудничество с БНБ по две от 20-те банкови проверки на място, извършени през същата година”, пише в документа от Брюксел.

С това Еврокомисията потвърждава тезата на КФН, че упражняваният от нея надзор над пенсионните дружества е изключително стриктен, постоянен и изцяло в рамките на действащото законодателство.

В доклада на ЕК изрично се подчертава, че укрепването на надзорния капацитет на КФН е от ключово значение.

Това е индиректна критика към постоянното намаляване на бюджета на независимия регулатор. Орязаното финансиране затруднява изпълнението на функциите му и ангажиментите пред европейските надзорни органи.

Във всяка европейска държава независимите регулаторни институции разполагат със солидни бюджети с единствената цел да бъдат избегнати икономически и политически влияния върху тях.

В доклада експертите от Брюксел препоръчват да се направят промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) в областта на свързаните лица и експозиции и различните инвестиционни ограничения пред пенсионните дружества.

Това е поредната индиректна критика на ЕК към бездействието на държавата. Подобни промени в КСО са били инициирани и предложени от КФН на няколко пъти при различни правителства, но не са приети.

Още през 2012 г. оглавяваната от Стоян Мавродиев комисия предложи изменения в Кодекса за социално осигуряване, с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да бъде оптимизирана структурата и размера на заплащаните такси, както и да се прецизират дефинициите за свързаност. Предложените промени не получиха подкрепа и бяха отхвърлени от финансовия министър по това време Симеон Дянков.

Мнението на експертите от ЕК се потвърждава и от доклада по изслушването на КФН пред парламентарната комисия по бюджет и финанси във връзка с дейността на пенсионноосигурителните дружества и надзора на КТБ АД.

В него се казва, че КФН като надзорен орган е извършвал анализи на развитието на пазара на допълнително пенсионно осигуряване и през 2011- 2012 г. е предлагал на компетентните министерства извършването на промени в законодателството.

Членовете на комисията по бюджет и финанси се обединиха около мнението, че КФН, в надзорната си и регулаторна дейност спрямо пенсионноосигурителните компании и управляваните от тях пенсионни фондове стриктно спазва и правилно прилага действащата регулаторна рамка.

По отношение на случая с КТБ АД, в становището на бюджетната комисия се казва, че е “упражнен необходимия надзор над дейността на КТБ АД, която попада в законоустановените правомощия на КФН”.