Бойко Борисов избра стабилността пред незабавните промени

ГЕРБ предпочитат да сведат до минимум рисковете от социално напрежение

Времето за реформи никога не свършва. Ефективното управление предполага непрекъснат процес на адаптиране и промяна. Динамиката и ритъмът на реформите не се определят от идеологическия профил на правителството, а от неговите управленски качества. Съвсем друг въпрос е защо у нас говоренето за реформи прикрива усилията за запазване на статуквото.

Мнозина съветваха правителството да започне незабавно с реформите, защото след това вече нямало да могат да бъдат направени. Това е като рецепта за вадене на зъб - колкото по-бързо, толкова по-неусетно. Но проблемът не е в това реформите да бъдат направени, преди някой да се е усетил, а да бъдат част от цялостен процес на подреждане на държавата. При сегашните условия в България важни са обхватът и ритъмът на реформите, а не тяхната скорост.

Първото реформаторско управление - правителството на Иван Костов, започна реформите незабавно, под натиска на тоталната криза, в която се намираше страната ни, но във всички посоки едновременно. Всичко трябваше да се променя, но едва в хода на промените се разбра, че липсата на резултати в една сфера блокира възможностите за промяна в друга. Алгоритъмът на реформите е различен и ако те бъдат предприети единствено и само с оглед на поредните предстоящи избори, резултатите им остават нетрайни.

Правителството на Бойко Борисов избра стабилността пред незабавните реформи. Този подход изглежда разумен, доколкото отговаря на обществените очаквания за по-голяма предвидимост и сигурност. Хоризонтът на прокламираните реформи се отдалечава, особено по отношение на социално чувствителни сфери като пенсионната система и здравеопазването. Сложната структура на управляващото мнозинство и подкрепяното от него правителство изисква повече време за постигане на съгласие. Едновременно с това, както и в предишния кабинет, ГЕРБ предпочитат да сведат до минимум рисковете от социално напрежение.

Реформите, които ще придобият своите ясни очертания преди местните избори, ще бъдат в системата за сигурност. Изключителното значение на тази реформа не подлежи на съмнение, но вероятността тя да предизвика социално напрежение остава малка. Досегашното състояние на службите бе непрекъснат източник на несигурност във всички сфери на публичния живот. Създаването на цялостна законодателна рамка за дейността на системата за сигурност е част от стратегическите усилия за гарантиране на стабилността и развитието на страната.

Втората линия, в която правителството напредва решително, е в сферата на регионалното развитие и благоустройството, преди всичко чрез програмата за рехабилитация и строеж на нови пътища, както и с програмата за саниране. Макар и косвено, поне в сферата на енергийната ефективност, тази политика ще даде видими резултати през следващите години, но вече се ползва с умерена, но стабилна подкрепа. Промените в енергетиката предстоят, но те изглеждат натоварени с прекалено много конфликти и разнопосочни интереси, за да бъдат форсирани през следващите месеци.

Съдебната реформа продължава да бъде стратегически проблем. Недоверието към съдебната власт се съчетава с вътрешно недоверие към целите на управленските усилия за реформа на системата. Предложените промени са в ход и ще бъдат приети, но те сами по себе си не могат да постигнат стратегическата цел за установяване на върховенството на закона и равенството на гражданите пред него. Съдебната власт не може да бъде променена с пакет от законопроекти. Промените в тази консервативна система ще изискват много повече време. Важно е правителството и управляващото мнозинство да създадат представата за последователност и политическа воля за промяна. Всичко останало зависи от създаването на ясни правила за кариерно развитие на магистратите и непрекъснато противодействие срещу тенденциите към формиране на вътрешни корпоративни, политически и икономически зависимости.

Гаранциите за стабилността на финансовата система, които имат ключово значение за цялостното развитие на страната, не могат да бъдат постигнати с извънредно законодателство. Проблемът с КТБ и факторите, довели до нейния незавършен фалит, не са решени. Те ще продължат да оказват негативно въздействие както върху финансите, така и върху икономическата среда. Липсата на програма за реформи в икономиката сама по себе си не е проблем. Много по-същественият въпрос е в създаването на подходящи условия за стопанско развитие и подобряване на средата за инвестиции.

Липсват решителни действия за пресичане на мрежите от прекупвачи в селското стопанство. Натискът, който оказват прекупвачите върху селскостопанските производители и върху крайните потребители, нараства непрекъснато през изминалите години. Подобна политика ще срещне решителна съпротива, подобна на протестите на дърводобивните фирми, но нейното приложение може да окаже незабавно въздействие върху цените на хранителните продукти, а оттам и върху общото благосъстояние на хората.

Няма съмнение, че предприемането на подобни мерки изисква ефективност от органите на реда и контролните органи. Ние имаме прекалено много контролни и регулаторни органи, което всъщност означава, че нямаме ефективен контрол и регулация. Предприетите мерки по отношение на регулацията засега се изчерпват с кадрови промени. Те са необходими и неизбежни, но трябва да продължат и по посока на цялостната институционална архитектура на контрола и регулацията. Необходим е по-малък брой структури, които да притежават необходимия капацитет за ефективна дейност. Съществена част от политическото решение за повишаване на благосъстоянието на гражданите се състои именно в подобна оптимизация.

Ефективността, обхватът и ритъмът на реформите не зависят изцяло и единствено от политическото ръководство. Административната реформа няма алтернатива. Административните структури са подредени неадекватно, остават скъпи и неефективни. Мотивацията на служителите в администрацията е ниска. Оптимизацията тук не означава само съкращения, а по-скоро пренареждане на структурите в зависимост от задачите, които трябва да решават.

Всички тези реформи са част от политиката за повишаване на ефективността при използването на европейските фондове. Обемът на средствата, които България ще успее да привлече през следващите години, се определя изцяло от това как управляваме собствените ни публични финанси. Това е една от причините кабинетът да се движи внимателно по отношение на социално чувствителните реформи и да разчита много повече на онези мерки, които ще гарантират стабилност на управлението.