Българите са започнали да харчат повече заради увеличението на някои социални плащания, раздвижването на пазара на труда и проблемите в банковата система. Тези фактори са довели до нарастване на крайното потребление с 2,4% през м.г., а оттам и до ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) според анализ на Българската банка за развитие (ББР).

Наскоро Националният статистически институт отчете, че БВП се е повишил с 1,7 на сто през 2014 г. до 82,16 млрд. лв. „Ръстът на показателя е втори по големина за годините след 2008 г., последната година от периода на висок икономически растеж за страната“, посочват от ББР. Оттам припомнят, че основен принос за нарастването има крайното потребление, докато външното търсене има отрицателен принос в БВП заради забавянето на износа.

В анализа на ББР се посочва, че потреблението се раздвижило заради индексацията на пенсиите с 2,7% през м.г. Парите за старост са около 25% от общия доход на домакинствата. Българите са започнали да харчат повече и заради лекото увеличение на средната заплата до 847 лв. Освен това през м.г. за първи път е отчетен и ръст на заетостта от началото на икономическата криза през 2008 г. Нестабилността в банковата система също е накарала хората да харчат повече. Въпреки че след изплащането на гарантираните депозити от КТБ огромната част от тях остана в банките, склонността на населението да спестява намалява. „През 2013 г. депозитите на гражданите се увеличават с 3,4 млрд. лв., докато през 2014 г. тяхното нарастване е два пъти по-малко - 1,7 млрд. лв.“, пише в анализа на ББР.

В същото време печалбата на банковата система е нараснала значително до 745 млн. лв. Това отчасти се дължи на големите приходи на трезорите от лихви. През 2014 г. те са 2,6 млрд. лв., или с 91,5 млн. лв. повече от 2013 г. За това допринася голямата разлика между лихвите по депозитите и кредитите. От ББР прогнозират, че доходността по влоговете ще спада още, но при лихвите по кредитите има тенденция към стабилизиране.