Първото важно дело, с което се заемат руснаците в освободеното от турската администрация Княжество България, е изграждането на съобщителна система по руски образец. През месеците май и юни 1879 година се откриват пощенски служби в редица населени пунктове със стратегическо значение, последвани от създаването на телеграфни служби. За разпространение на писмовни и пакетни пратки, както и за превоз на хора и багажи, се определят маршрутни трасета. По отделните станции на маршрутите на конната поща се разполагат различен брой коне, чиято навременна смяна гарантира бързината на превозите.

Един от главните стратегически маршрути е през Балкана и свързва София с важното дунавско пристанище Лом. По това трасе са разположени и най-голям брой коне - около 150. Междинната станция по средата на транспортносъобщителния лъч е град Берковица, в който се откриват административни отделения от окръжен мащаб .Берковица е един от първите десетина града в княжеството, където руснаците откриват в течение на дни и пощенска, и телеграфна служба. За важността на града говори фактът, че за началник на Берковската станция на телеграфите и пощата е изпратен Иван Стоянович. Оказвайки му доверие, години по-късно ще продължат служебната му кариера на най-високото място: главен директор на пощите и телеграфите на България.

Като радетел на техническия прогрес главният директор Стоянович решава да възприеме европейската практика за впрягане на моторната тяга в услуга на съобщенията. И става първопроходецът на автомобилна разходка у нас за сметка на държавата. През септември 1905 година началството иска собственоръчно да се убеди в ефективността и техническите предимства на автомобила, затова нахлупва кожен каскет, слага големи кръгли очила и заповядва на шофьора да се гмурне в прахта от София през Самоков до Пловдив, после до Стара Загора и обратно. Може би не си е гледал непрекъснато джобния ча-совник, защото запомня само времето, употребено за пътуване от Самоков до Пловдив: това са 5 часа! Докато железарията с гумени шини на джантите трака и дими по пътищата, срещнатите хора се изненадват и радват, че виждат това самодвижещо се чудо.

Но едно шопско говедо проявило войнствения си характер. Някъде из равното Софийско поле селянин пасял биволите си и едно животно зачервило очи и се понесло след пощенския автомобил. Какви са били намеренията му не се разбрало, но директорът Иван Стоянович и шофьорът си "плюли в пазвата", тъй като автомобилът им се движел със скорост почти "един бивол в час"...

Скоро след директорската разходка за сметка на държавата в София пощенци се замесили в първото автопроизшествие у нас. Движейки се "страховито" по "Мария Луиза" от гарата към пощата, скоростомерът показвал 4 км в час! И изненадващо дядо Митре Тошев, който пресичал булеварда и вероятно зяпал ветреещите се на 14 май слугински поли, цъфнал пред пощенския автомобил. Завели дядото да си лекува счупения крак в Алек-сандровската болница. За шофьора не последвал нито акт, нито съдебно дело, тъй като сблъсъците с автомобили не можели по онова време да се санкционират по никакви закони и правилници за движение по улиците и пътищата.

Независимо от биволската гонка и потрошения Митре главният директор на пощите и телеграфа Иван Стоянович категорично взел решение в полза на прогреса. На 19 март 1908 година издал заповед за оформяне на автомобилна пощенска служба като самостоятелен субект при дирекцията.

Един от наследниците на Иван Стоянович като началник П.Т.Т.Р.( поща, телеграф, телефон и радио) в планинското градче през далечната 1960 година бе моят баща. Тогава се снимах за спомен с току-що предадения на Берковица собствен първи пощенски автомобил, смешнотумбестия "Шко-да Октавия"...