Представителите на IT компаниите в България поискаха от правителството да не променя сегашния плосък данък от 10% и да не увеличава повече максималния осигурителен праг, чиято последна корекция нагоре засегна основно технологичния бранш в България.

Това бяха посланията на представители на IT бизнеса по време на четвъртата кръгла маса Bulgarian ICT Watch, организирана във вторник от ICT Media.

Причината е, че в компаниите в IT сектора работят повече високоплатени специалисти, като по последни данни средната брутна заплата в сектора е около 3500 лева. Въпреки негативния ефект от тази промяна от бранша твърдят, че за пръв път от години има конструктивен диалог между IT фирмите и държавата за стъпки, които да стимулират развитието на сектора.

На своеобразната среща между представителите на държавни институции и бизнеса бяха обсъдени някои от ключовите теми за развитието на IT сектора – дефицита на кадри, правилните насърчителни държавни политики за растеж, навлизането на нови пазари, както и евентуално сътрудничество с други икономически сектори в страната.

Преосмисляне на стимулите

Директор в ИАНМСП Петър Пенчев обяви, че за последните две години са издадени осем сертификата за клас А инвеститори и два за клас Б в IT сектора. Общата стойност на проектите е 24.4 млн. лева, като държавата поема разноските по осигуровки за 17.5 млн. лева. По думите на Пенчев с тях са разкрити 2327 нови работни места.

Технологичният сектор обаче гледа със смесени чувства към тези данни, тъй като една от спецификите на технологичния бранш е практическата липса на безработица. Така според бизнеса всъщност не се създават нови работни места, а специалисти се местят от една фирма в друга. Поемането на осигуровките съответно създава непазарно предимство за тези компании, обяви Георги Брашнаров, изп. директор на "Немечек". Според него трябва да се помисли за по-точни критерии за стимулиране на развитие на дружества, без това да ощетява други компании.

"Синя карта"

Недостигът на достатъчно добре подготвени специалисти в IT сектора все повече се задълбочава и бизнесът търси варианти да го преодолее. Вносът на висококвалифицирани кадри е една от краткосрочните мерки, с която може да се преодолее този дефицит. За привличане на подобни специалисти от държави извън ЕС е необходимо издаването на "синя карта", което в момента отнема доста време и ресурси на компаниите. "За нас е приоритет да се въведе обслужване на едно гише за издаването на "синя карта", обяви зам.-министър Везиева по време на кръглата маса. Бизнесът призовава за въвеждането на тази мярка от известно време и според тях тя трябва да облекчи цялата процедура.

Обучението – най-трудната задача

В дългосрочен план най-голямото предизвикателство пред IT индустрията е промяната на образованието, така че то да отговаря на изискванията на бизнеса. Основните браншови организации като Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) работят заедно за пълна реформа на образователната система.

IT компании обаче призоваха да има насърчаване и подпомагане и за частни инициативи за обучение и преквалификация на IT кадри, чийто брой расте. "Появиха се много частни инициативи за подготовка на специалисти, някои от които доста мащабни, но за момента няма формат, с който държавата може да ги подкрепи", коментира Елена Маринова, член на управителния съвет на БАИТ и президент на "Мусала софт".

Важни са и младите предприемачи

Обучението не трябва да се ограничава само до подготовката на специалисти. "Важна стъпка в развитието на IT индустрията е насърчаването на предприемачеството", обяви Ивайло Славов, член на управителния съвет на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и изпълнителен директор на "Булпрос". Той допълни, че трябва да се изготви стратегия, която да обхваща целия процес - от изграждане на предприемаческо мислене и умения до реализирането на дадена идея.

"Средства има – трябва само правилно да ги насочим. Можем да продаваме продукти от световна класа, вече има малко, но успешни примери за това", допълни Славов. Той получи подкрепа и от други представители на бизнеса, според които е важно държавата да насочи усилия в подкрепа на стартиращите и по-малки и средни по размер фирми, тъй като големите имат достатъчно ресурси да се справят и сами.