Най-зелени не случайно са Швейцария, Австрия, Скандинавието, САЩ и Великобритания

През последния около половин век върви историческо необяснимото противопоставяне на екологичната съобразност на човешките действия с частната собственост. Зелените движения в почти целия свят са леви, като аргументират своето влизане във властта с нуждата екологията да се провежда предимно през държавна собственост и регулации. Всъщност историческият прочит показва точно обратното – екосъобразност и частна собственост са положително свързани.

Още най-древното сравнение между общата собственост в номадските племена и първата разделена или еднолична (на вожда) собственост в уседналите народи показва ясен контраст.

Номадите считали собствеността за обща и поради тази причина природата около тях ставала постоянна жертва на познатия в икономиката феномен “трагедията на общата собственост”. Тя се изразява в това, че когато една собственост е обща, използващите я хора са склонни да консумират възможно най-много, тъй като са в равнопоставена конкуренция на потребление. В крайна сметка общият ресурс се изчерпва. И номадското племе се премества “като ято скакалци” (историческото сравнение не е случайно).

От друга страна, уседналите народи развили по-ясно разбиране за собственост. Нивата била на едното семейство, докато ливадата – на другото. Ако искали да съжителстват, без да се местят, те трябвало да развиват балансирано и устойчиво потребление, а това се постига чрез производство и съответно търговия. За нещастие концепцията за собственост прелива в еднолична такава – на владетеля. Но дори този най-несправедлив модел на частна собственост (т.е. еднолична) бил по-добре съобразен с природата, отколкото общата собственост на номадите. Най-малкото никой управник нямал интерес в изчерпването на ресурсите или екологична катастрофа в рамките на владението му.

Историческото изучаване на контраста между влиянието на частната и държавната собственост върху природата е особено интересно в рамките на гръцката и римската цивилизация. И при двете е съществувало ярко разделение между какво е било частна собственост (например фермите, мините) и какво е била държавна собственост (например горите). Резултатът от частната собственост на фермите е изключително добре развита научна дейност за фермерство и екология – гърците и римляните са оставили завидни за времето си текстове в тази насока. В същото време с голям “зор” ще намерим и една буква за опазване на горите. Напротив, смятайки ги за “общи”, те са станали класически пример за трагедията на общата собственост и днес студентите по история и екология изучава историята на “средиземноморското обезлесяване”.

Римляните били дотолкова напреднали в правната наука, че дори положили в правна норма това, което днес смятаме за върхово постижение в разбирането на пресечната точка между екология и икономика – негативния външен ефект. Още през 100 година след Христа римският юрист Аристон успешно защитава в съда, че местната млекарница няма право да “прехвърля” лоши миризми върху съседните къщи и заведения, без да плати сервитут за външния ефект от своята дейност върху частната собственост на трети лица. Други римски юристи пренесли същия принцип върху кожарниците, ковачниците и т.н. Лека-полека на римските занаятчии била отнета привилегията да изхвърлят боклука в общата собственост, като по този начин той стига до чужда частна собственост. Резултатът? Прохождащата римска индустрия започнала да управлява боклука си или да плаща за неговото депониране. Всъщност дори в повечето днешни правни системи няма да открием такова високо ниво на защита на собствеността.

Колкото и да са били напреднали в някои сфери, римляните били далеч от обхватната защита на собствеността, да не говорим, че много техни владетели гледали с лошо око на самата идея за частна собственост. Постепенно именно това довело до упадъка на империята – идеята за собственост избледнявала, а с това римската икономика отслабвала, докато екологията се влошавала. А без икономика няма и силна армия. Знаем как свършило всичко (препратка към номадите).

Интересното е, че следващите периоди често са посочвани от днешните леви привърженици на зеленото движение като романтичното “добро старо време” от 1000 години, когато частната собственост била упаднала и всичко било екосъобразно. Всъщност тъмните векове са били мъчителен за човека период от екологична гледна точка – без защитена и дори обособена собственост, екологичните катастрофи следвали една след друга. Боклуци и трупове се изхвърляли буквално навсякъде, икономиката била в упадък, повечето хора дори не преварявали питейната вода, да не говорим за елементарна лична хигиена. От катастрофална загуба на биоразнообразие до периодични епидемии, вследствие на безразборно изхвърляне на отпадъци и дори трупове, животът на средновековния човек бил обект на постоянни мъки вследствие на липса на екосъобразност.
Разпадането на тъмните векове и връщането към римските традиции в правото водят и до разрешаването на много от екологичните проблеми по време на Ренесанса и ранната модерна епоха. Вече нямало как всеки да изхвърли труп в реката или общата ливада зад дома си – нещо, което било абсолютно нормално по време на Средновековието. Човешката цивилизация лека-полека си припомняла римските принципи за собственост и как да се защитава и управлява тя.

Правим скок от два века напред и вече сме в индустриалната революция. Появява се модерният капитализъм и с него всички “чудеса”, резервирани някога за царе и царици, стават общодостъпни дори за най-бедните – от обезпаразитяване, през сапуни до чиста вода, с всяко следващо десетилетие светът се преобразявал. Скоро и Едисън направил енергията толкова евтина за всички, че само богатите ползвали свещи.

Същата връзка между защитена частна собственост и екосъобразност, наблюдавана през толкова хилядолетия, може да се види и с просто око в днешно време. Стига човек да иска. Най-зелените държави през последните десетилетия са именно тези с най-установени традиции в защита на частната собственост – Швейцария, Австрия, Скандинавието, САЩ, Великобритания. Обратно, страните с потисната и незащитена частна собственост или социалистически и комунистически режими, са спохождани от постоянни екологични катастрофи. Струва си само да споменем замърсяването от тежката индустрия в страните от СССР и борбата срещу 4-те напасти в последните години на комунистически Китай, допринесла за катастрофата на Великия глад (когато комунистите избиват врабчета, мухи, плъхове и комари и унищоженият екологичен баланс води до гладната смърт на 50 милиона китайци).

Ако трябва да обобщим – 10 000 години история на човешката цивилизация ни учи, че ако искаме да бъдем здрави, да живеем на чисто и в баланс с природата, е нужно да имаме добре защитена частна собственост с върховенство на закона. Противоположното, във всичките му уродливи комунистически и олигархични проявления, води до пагубни ефекти, както за хората, така и за природата.

*Авторът е председател на Българското либертарианско общество и асистент в Софийския университет.