Страховете от разиграване на "украински сценарии" в две от най-значимите държави - бивши републики от СССР, се засилват все повече с напредването на възрастта на президентите им. Нурсултан Назарбаев и Ислам Каримов са начело на Казахстан и Узбекистан от разпада нас Съветския съюз и въпросът кой ще ги наследи става все по-чувствителен както за гражданите на двете страни, така и за международните инвеститори, пише "Файненшъл Таймс".

На последните избори в Казахстан Назарбаев спечели 97,7% от гласовете на гражданите. В съседен узбекистан Каримов взе 90.4%. "Изборите са игра, която трябва да изиграят. Това е театър. напълно изкуствено", коментира руският журналист Даниил Кислов.

Казахстан, обаче, е най-голямата икономика в Централна Азия и най-големия производител на уран в света. Съседен Узбекистан страда от сериозни икономически проблеми и вълна от емигранти потегля към Русия в търсене на по-добър живот всяка година. Затова търсенето на наследници на Назарбаев и Каримов се превръща в ключов проблем за региона.

От развръзката ще зависи крехкия баланс в региона между Русия, Китай, Афганистан и Иран. От Централна Азия идват повече от половината от доставките на природен газ за Китай, а нефтените й резерви са два пъти повече от тези на Бразилия.

Перспективата за извършване на политически преход заплашва стабилността. Наличието на голямо руско етническо малцинство предизвиква страх от "украински сценарий" в Казахстан. В Узбекистан загубата на Каримов може да отвори пътя на радикалния ислям. "Тези президенти се справиха блестящо с поддържането на стабилността и запазването на режимите си. Ако ги махнете, какво следва?", коментира европейски дипломат.

Политически анализатор от Алмати прогнозира, че 74-годишният Назарбаев ще подготви план за назначаване на свой наследник. Наследяването на най-големият политически риск за чуждите инвеститори в Казахстан, смята Ливия Паги, анализатор на риска. "Истинският страх е какво идва след Назарбаев", допълни тя.

Прехвърлянето на властта в Казахстан и Узбекистан няма да е прецедент. И двете страни са имали само един президент от обявяването на независимост от СССР и са на път да се превърнат в едни от най-дълго управлявалите държавни лидери в света.

Президентите нямат преки наследници, на които да предадат властта. Дори и следващите лидери да не са техни роднини, няма съмнение, че президентските семейства ще играят голяма роля при вземането на решенията. "И двамата са загрижени за собствената си сигурност, сигурността на семействата си и техните пари", обяснява Андрей Грозин от Москва.

Втори вариант за преход е примерът от 1999 година, когато руският президент Борис Елцин посочи Владимир Путин за свой наследник на поста. Трети пример идва от Туркменистан, когато след смъртта на егоцентричния диктатор Сапармурат Ниязов като компромисна фигура от политическия елит беше посочен Гурбангули Бердимухамедов.

Най-лошият вариант безспорно е "украинският сценарий" - неуправляем хаос. Миналата есен руският президент Владимир Путинхвърли в паника Казахстан по време на участието си в културно събитие. "Трябва ли да очакваме украински сценарий, ако г-н Назарбаев напусне президентския пост", каза той.

Руското малцинство в Казахстан е около една пета от населението. Казахите се притесняват, че наследникът на Назарбаев ще направи националистически завой, което ще насърчи експанзията на Кремъл под претекст, че се защитават руснаците в страната. ръководителят на една от най-големите компании в Казахстан предупреди, че "руското малцинство е потенциален експлозив, ако не се ръководи правилно".

Отговорът на Назарбаев е, че трябва да се предложат реформи, които да направят институциите по-силни и страната да е по-малко уязвима от националистически настроения.

Още по-голяма заплаха за региона представлява радикалния ислям, особено в Узбекистан, която е най-населената страна там. Около 4000 души от региона са заминали за Сирия да се бият на страната на "Ислямска държава". Религиозните организации са под строг контрол в Узбекистан, но това може да се промени след смъртта на Ислам Каримов и смяна на управляващия клан.

"Един по-слаб клан може да се обърне към радикалния ислям. За Узбекистан периодът на преход е много по-проблематичен заради исляма", предупреждава Алексей Малашенко от московския Карнеги център.

Както казва един европейски дипломат, засягайки разпада на Съветския съюз: "Най-големият ми страх е Узбекистан да не стане следващия Афганистан".