Борисов ще покаже, че воля за реформи има, но депутатите са в дефицит, а и са „хрантутници“

Идеята за конституционни промени набра инерция и започва плахо да тропа по вратите на парламентарното деловодство. ГЕРБ и РБ празнуват големия си успех - постигнатото съгласие какво точно ще променяме. Прокуратурата изглежда спокойна, защото разбра, че нея точно няма да променят. Правосъдният министър сякаш излезе от въртележката, в която доскоро го караха да тича - извънредни правомощия на главния прокурор и финансовия министър, цветановски законопроекти за съдебна реформа, персонални смени във ВСС, сливане на НАП и митниците, антикорупционно законодателство и какво ли още не. Този гербаджийски рог на изобилието, който месеци му течеше във врата, май временно е пресъхнал. И Христо Иванов вижда по-близо целта, за която е влязъл в кабинета. Реформаторите тичат по студиата и разясняват какъв забележителен управленски консенсус е налице. От ГЕРБ са великодушни и бодри. Хем говорят за възможни компромиси и отстъпки пред опозицията, хем събират подписи с ентусиазма, с който си готвят регистрациите за участие в избори.

В общата жизнерадостна картина има и тъмни петна. Внасянето на проекта се отлага вече два пъти. АБВ се мусят и предупреждават, че идващите занимания с конституцията ще забавят промените в управлението и ще оставят на заден план усилията на Калфин, а покрай тях и другите благородни намерения в здравеопазването и образованието. Никой не си дава труда да разкаже в какво не са сполучили предишните порции промени в основния закон, почти изцяло свързани именно със съдебната власт, нито какъв точно ефект ще произведем със сега набелязаните. Усеща се и полускритото, полуявно подозрение, че нищо няма да стане. Конституционната инициатива навред е защитавана с уточнението „ако не мине, то…“.

Очертават се и ключовите послания на замисленото начинание. Първото от тях можем да обобщим с реторичното питане: „Да не би да сме по-зле от Румъния?!“ Примерът на северната съседка бе разгласяван достатъчно напоително, за да провокира желанието на публиката да бъдем ефективни в правораздаването като нея. От всички реформи съдебната държи първенство и в забележките и настояванията на чужди посланици и чужди организации. А и трябва да пазим достойнството си. Борисов нямал воля да се бори с корупцията, заяви румънската антикорупционна икона Моника Маковей. Борисов ще й покаже, че воля има колкото щеш, но депутатите са дефицит. А за тях отдавна ни е доверил, че са хрантутници.

На второ място, “промени в конституцията” звучи тежко. И самата процедура е тежка. Не е като масовото впечатление за закони, тайно приемани в полупразна зала. Ще може да се представи като някакво голямо мероприятие, увенчаващо устрема на властта към всеобщ по-добър живот. Хората няма много да разберат какви са тези колегии и инспекторати, но поне ще си кажат, че ето, властта е тръгнала да внася ред.

И трето, ще разтръбим, че ДПС не е във властта. По този въпрос желанията на Борисов и реформаторите съвпадат. Политическите им застраховки обаче тук се разминават. Радан Кънев иска да внуши, че БСП и ДПС са безотговорни и са провалили реформата, за да слугуват на съдебната мафия. Резервният вариант на Борисов е да демонстрира, че какво искат реформаторите е без значение, и да изчака предизборно да се изпокарат, за да налее още масло в огъня.

Аритметиката отдавна е направена. 84 + 23 + 18 + 14. Това са вносителите от ГЕРБ, РБ, ПФ и БДЦ. 139. Хайде да приемем, че АБВ в някакъв драматичен момент ще се присъединят, за да изненадат по традиция лидера си. Стават 150. Това означава, че дори при по-бавната процедура, изискваща две трети мнозинство, в прогресивния лагер трябва да дойдат било „Атака“, било ДПС, било БСП, и то съвсем явно и несимволично, а не примерно с единичен знаков депутат. Тук не може да се играе на грешка при гласуването или на изолирано дисидентско мнение. Естествено възниква въпросът защо им е на тези парламентарни групи да го правят. Но нали те, без „Атака“, са подкрепили стратегията за съдебната реформа. Да, но Миков ще ви припомни, че са подкрепили „основа за промяна на рамката“ и в никакъв случай конкретен план за конституционна промяна. Има и още нещо, което ГЕРБ знаят добре. Реформите в българския основен закон досега винаги са били резултат от съгласие между управляващи и опозиция. Единственият път, когато управляващите опитаха еднолично да наложат волята си, пропадна - става дума за амбицията на Дянков да вкара данъчната система в конституцията. Така че днес, разумно изтъква мандатоносителят, е нужно съгласие. От „Атака“ няма да го получат. ДПС пък има самочувствието, че цялата пушилка се вдига заради тях, и изрично отказва да застане в една редичка с РБ. Местан от доста време се цели не в малкия партньор, а в големия. Тезата му, че ДПС би обсъдило не малки, а големи конституционни промени, е показателна. Дали опитва да вкара Борисов в капана на увеличените президентски правомощия, не можем да знаем, но е силно съмнително, че се кани да спасява кариерата точно на Христо Иванов. БСП също няма никакви причини да дава рамо на опонента си, и то баш преди изборите. Червените се стремят да докажат, че са алтернативата, членувано и в ед.ч., на управлението, а никаква алтернатива няма да изглеждат, ако няколко месеца работят на щанда за конституционно прекрояване в магазина на същото това управление.

Изглежда всички са си направили добре сметката. Обвиненията, че опозицията е безотговорна, няма да имат стойност в хода на предизборната кампания, когато от тази опозиция се очаква да бъде най-критична към властта. И после обяснението, че всичко се прави, за да може мнозинството да овладее ВСС и сложи свои хора там, е толкова разбираемо за обществото, че то ще му повярва повече, отколкото на обяснението „за повече политици в затвора“. Борисов винаги може да каже: ами няма консенсус, какво да правим, аз искам, но другите не дават. И няма да загуби. Ако промените по чудо минат, ще обяви, че той е осигурил консенсуса, така нужен на България в тежки години. И пак ще спечели. Губят само реформаторите, но те затова са в управлението - за да понасят щетите.